Китай развива успешна дипломация не само на глобално ниво с крупни международни актьори като Европейския съюз, Русия или пък страните от Близкия изток, но и особено с държавите в своя регион, с които споделя хиляди години съвместна история. Факт е, че страните от Индокитай, големи части от Тихоокеанския регион, и, разбира се, Япония и Корея, са проникнати от китайската култура и силно повлияни през вековете от конфуцианската мисъл, от даоизма, от будизма, който идва в тях през Китай, както и от китайската държавна, икономическа и обществена традиция. И днес тези връзки не са изстинали, въпреки моментните геополитически конюктури.
Доказателство за това е посещението на китайския президент Си Дзинпин във Виетнам. Нещо повече, виетнамският официоз "Нян Зан" дори публикува статия на китайския лидер, озаглавена "Да изградим стратегическа общност на споделена съдба между Китай и Виетнам и открием нова страница в модернизацията на двете страни". Материалът е крайно интересен и е фокусиран върху приоритетността на китайско-виетнамските отношения фактът, че създаването на общност на споделената съдба трябва да започне именно в Азия, и именно между Пекин и Ханой.
Не трябва да се забравя също, че двете страни са близки не само географски, но и културно-цивилизационно, а също и като идеология и държавно устройство, бидейки социалистически държави. Важно е също, че отношенията между Китай и Виетнам се интензифицират в епоха, в която трети държави, които не са от региона (САЩ), се опитват да създават изкуствени проблеми в Южнокитайско море, включително между Китай и Виетнам - очевидно без резултати.
Китайско-виетнамските отношения, които са от стратегическа важност за мира и стабилността в Източна и Югоизточна Азия просто са един от маркерите на по-широката китайска регионална политика, която е фокусирана върху изграждането на система от приятелски междудържавни връзки, базиращи се на търговията и взаимната изгода, вместо на стари или нови вражди.
Тази година се навършват и 15 години от установяването на Китайско-виетнамското всеобхватно стратегическо партньорство за сътрудничество, а фактът, че високопоставените делегации и контакти продължават непрекъснато, е доказателство, че това не е само на хартия. Според Виетнамската новинарска агенция, в китайско-виетнамските отношения има огромен потенциал за търговия и развитие.
Според бившия министър-съветник във виетнамското посолство в Китай, Буй Трон Ван, икономико-търговското сътрудничество между Ханой и Пекин е израснало от проста търговия до едно по-високо и сложно ниво на сътрудничество, тясно свързано с индустриалните и логистични вериги. През 2000 година, стокооборотът между двете държави надминава 2 милиарда долара. През 2021 година стокооборотът между Китай и Виетнам е 230,2 милиарда долара. Колосално увеличение, което доказва задълбочаването и стратегическия характер на китайско-виетнамските отношения.
Освен нарастване на търговията, има и развиване на инфраструктурата, особено пристанищната такава, която във Виетнам се развива именно с китайска помощ. Трансграничните пристанища между двете страни вече са взаимосвързани и с магистрали, а китайските високоскоростни жп линии стигат до граничните с Виетнам градове, за да улеснят връзката.
Пак според виетнамска статистика, само за първите десет месеца на тази година, износът на плодове и зеленчуци от Виетнам за Китай е достигнал 3,18 милиарда долара - увеличение с цели 165 процента спрямо миналата година. Шестият най-голям чуждестранен инвеститор във Виетнам е Китай с цели 3949 активни проекта и общо регистриран капитал, надхвърлящ 25,8 милиарда долара. И това бързо се променя в още по-положителна посока.
Тази година като цяло е особено знаменателна за отношенията в Източна Азия от една страна, защото се навършват 20 години от влизането на Китай в Споразумението за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия, а от друга страна, защото се навършват 10 години от началото на стратегическата глобална инициатива "Един пояс, Един път", която свързва Китай, Югоизточна Азия, Тихоокеанския регион, Централна Азия, Близкия изток, Африка, Европа, Русия и други региони с мрежа от инфраструктурни връзки, засилвайки търговията и добрите междудържавни отношения, а също и променяйки живота на милиони хора в посока на по-висок стандарт, повече спокойствие и мир.
Показателно за китайското отношение към съседните страни, е провеждането на неотдавнашен високопоставен симпозиум през октомври месец, на който и самият Си Дзинпин изпрати послание, озаглавено "Приятелство, искреност, взаимна изгода и приобщаване: нови измерения, нов напредък и нова визия".
Тогава той заяви, че "Китай ще продължи да следва принципите на приятелството, искреността, взаимната изгода и инклузивността, както и да работи с другите страни в региона, за да изгради една азиатска родина на мира, спокойствието, просперитета, красотата и приятелското съвместно съществуване, както и за да напише съвместно с другите нова глава в насърчаването на изграждането на общност на споделената съдба за Азия и за човечеството".
Според Си Дзинпин, основната и ключова политика на Китай в неговия си "квартал", е да преследва приятелство и партньорство със съседните страни. Това, трябва да отбележим рязко контрастира с опитите на нерегионални фактори като Съединените щати и Великобритания, да създават военни и квази-военни блокове като АУКУС и КВАД, насочени към политики на "сдържане" и създаване на нови противопоставяния.
И очевидно китайската стратегия, която противопоставя на "сдържането" и милитаризацията, търговия, инфраструктура и екстензивна употреба на дипломацията като инструмент, работи добре. Нека дадем конкретните примери за това.
За последните 30 години Китай например е успял да развие превъзходни отношения с АСЕАН, където членуват такива стратегически важни държави като Индонезия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Филипините и Виетнам, както и други. Фактически общото пространство на Китай и страните от АСЕАН включва близо 2 милиарда души. През 1991 година Китай и АСЕАН установяват "Отношения за диалог АСЕАН-Китай". Това лято генералният-секретар на АСЕАН д-р Као Ким Хурн заяви, че Китай е един от най-ключовите партньори на общността. Според него, Китайската народна република е "нашият най-голям търговски партньор през последните 14 години, и по същия начин, АСЕАН е много голям търговски партньор на Китай".
В духа на тези отношения беше и проведеното Китайско-АСЕАН експо, което отбеляза тази година своята двадесета годишнина, както подчерта д-р Као Ким Хурн. Факт е също, че всичките десет държави от АСЕАН са се подписали под споразуменията с Китай, свързани с инициативата "Един пояс, Един път", която се превърна в най-големия геоикономически проект в човешката история.
Проектите, по които са част страните от АСЕАН включват високоскоростни жп линии, създаването с китайска помощ на летища, пристанища, пътища, логистични центрове и много други неща, които генерират богатство и просперитет в държавите от Югоизточна Азия и региона.
И за голямо разочарование на Съединените щати, които се опитват да тласнат поне няколко държави от АСЕАН в посока на Студена война с Китай, генералният секретар на организацията заяви следното: "Нашите лидери са много ясни по този въпрос: Те искат един регион, който е стабилен, сигурен, мирен и свободен от ядрени оръжия".
Нека да споменем и малко конкретни цифри, защото търговията е най-показателна за междудържавните връзки. Става ясно, че въпреки негативните ефекти от Ковид пандемията, Китай и държавите от АСЕАН са увеличили своята търговия. Стокооборотът е нараснал от 641,5 милиарда долара през 2019 година на 975,3 милиарда долара през 2022 година.
По подобен начин, Китай се стреми да развива и своите сложни отношения с Южна Корея. Въпреки че имаше недоразумения, например опитите за исторически мистификации около Корейската война, както и по вътрешнокитайския въпрос за Тайван, направени пред Конгреса на САЩ от южнокорейския президент Юн Сук-йол, връзката между Пекин и Сеул продължава да е стратегически важна. Китай, разбира се, защитава историческата правда и не дава на Южна Корея да се меси в Тайванския проблем, но същевременно Пекин многократно демонстрира волята си да работи с южнокорейците.
Южна Корея и Китайската народна република са партньори в рамките на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото споразумение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетна съвместна история, а конфуцианството и други китайски влияния, са все още изключително важни за корейците. Нещо повече, 20 % от износа на Южна Корея е за Китай, с което КНР става незаменим партньор. Самоп рез 2021 стокооборотът между двете страни, въпреки Ковид, е бил 140 милиарда долара. През 2022 година той нараства до 162,62 милиарда долара, с което Китай заема 25 % от търговията на Южна Корея.
Специфични, но важни за целия свят са и китайско-индийските отношения. От една страна двете гигантски държави имат наистина териториални спорове, а САЩ се опитват да въвлекат Индия и в антикитайски военни съюзи. От друга страна обаче, Китай и Индия са партньори във все по-разширяващия се и стратегически важен блок БРИКС. Фактът, че БРИКС успява да постигне определени резултати, да се разширява и да добива влияние, е сам по себе си доказателство, че китайско-индийските отношения се развиват и не буксуват. Освен това, въпреки регионалните им спорове, Си Дзинпин многократно е подчертавал, че Китай не преследва хегемония и няма колониални амбиции. Нещо повече, двете цивилизации се проникват взаимно и имат отношения от близо 3000 години. Все пак будизмът влиза в Китай именно от Индия.
В съвремието индийско-китайските отношения продължават да се задълбочават и израз на това е търговският стокооборот, който през 2022 година е бил 135,98 милиарда долара - увеличение с едни 8,4 процента спрямо 2021 година. Тази търговия, както и партньорството в БРИКС и ШОС, прави Китай и Индия по-взаимосвързани, отколкото им се иска на Съединените щати, за които най-голямата геополитическа надежда е да вкарат Индия, Япония и Австралия във военна авантюра срещу КНР.
В обобщение може да се каже, че въпреки опитите на англосаксонските ястреби за създаването на нова Студена война и Желязна завеса, този път около Китай, Пекин успява да пробие обръча на "сдържането" с приятелска и добронамерена политика, предлагайки на своите съседи търговия, инвестиции и проекти от взаимен интерес, вместо безрезултатни спорове и геополитически игри. Китай се е превърнал в първостепенният търговско-икономически партньор фактически за всичките си съседи, а уникалните отношения между КНР, страните от АСЕАН, Индия, двете Кореи и дори Япония, са от стратегическо значение за цялата глобална икономика и за глобалния мир. Центърът на световната тежест се прехвърля именно в тези държави и именно там ще е двигателят на човешкото развитие - икономическо, технологично и културно, през 21-и век.