При срещата на президента Си Дзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско американският президент заявил, че „бъдещето на отношенията между двете страни остава в дневния ред като основно предизвикателство в геополитическия разрив на този век”. По важност срещата Си Дзинпин – Байдън несъмнено бе най-очакваното и коментирано като двустранна среща на върха събитие през 2023г. Анализите продължават седмици след проведените разговори в Сан Фрланциско във формата на Организацията за азиатско икономическо сътрудничество /АПЕК/. Срещата като цяло бе оценена като „топла” , а Байдън я определи като „връщаме се към прекия, открит и ясен диалог”. Контактите ще продължат, включително и между представители на министерствата на отбраната.
Редица наблюдатели обаче не пропуснаха възможността да предупредят, че всъщност „светъл сценарий” за бъдещето на двустранните отношения не изглежда много вероятен. Припомнят, че дипломатическите отношения между Китай и САЩ са от 1973г и често са били на ниско ниво. Особено при случаи като този с т.н. „шпионски балон” над територия на САЩ или обвинения за „хакване” на мейли на американския министър на търговията Джина Раймондо. Което не попречи неотдавна тя да посети Пекин. Част от поредица визити в Китай на американски висши представители на управлението в САЩ. Все пак Байдън при идването си в Белия дом бързо бе посочил, че относно Пекин ще продължи стратегията на Тръмп за фокусиране върху Азиатско-Тихоокеанския регион. И докато Си Дзинпин говори за мирно съвместно съществуване, ненамеса във вътрешните дела на другите страни и решаване на проблемите чрез преговори, т.е. по пътя на дипломацията, Вашингтон открива офис на НАТО в Япония, откриват 7 военни бази във Филипините, включително 4 нови, продават на Индонезия изтребители F-16 за 14 млрд долара и предоставят на Тайван военни доставки и подкрепа, която Китай няма как да преглътне. Отделно е прословутото посещение на Нанси Пелоси, експредседател на Камарата на представителите, в Тайван, въпреки негативните реакции на Пекин. Тайван е „червената линия” за китайците в отношенията със САЩ. Преди дни даже по ТВ канала на CGTN бе заявено: „...готови сме за мирно обединение с Тайван, но няма да позволим сепаратистки действия” Това е отговор на изказвания в Тайван, явно съгласувани с Вашингтон, че „Китай няма график по въпроси за евентуални военни действия срещу Острова”. Някой не си дава сметка, че политиката на маслиново клонче на Китай за уреждане на двустранни отношения е в пряка връзка и с „Китай няма да прояви снизходителност към силите, които действат за независимост на Тайван”. В пряк текст това е: „независим Тайван означава война”. Друг въпрос е дали по света всеки чува призивите на Пекин за „мирно развитие на отношенията”. Както се казва, това е друга цивилизация, която заедно с обявената от Путин за Русия , че е „държава-цивилизация” би трябвало да намери почва за размисъл на Запад.
Няма как Тайван да не е бил тема за размяна на мнения в Сан Франциско, но конкретики за подобни разговори излизат наяве доста по-късно. Обикновено се съди по последващи действия. Няма как да има две мнения по въпроса, че в дъното на нерешените проблеми в китайско-американските отношения всъщност стои заетата позиция на хегемон от страна на САЩ. Така може да се оцени и изказване на Байдън за политиката към Китай – „доверявай, но проверявай”, а това носи несъмнено и дух на Студена война. Но Пекин все пак прие предизвикателството за среща на президента Си Дзинпин с Байдън и то точно в определен момент. Момент на проблемен период за Вашингтон във вътрешен план и извън страната. Контраофанзивата на Украйна срещу руските военни сили се провали по всеобщо мнение и дори се говори за намаляване на помощите за Киев. Случващото се след операцията „Потокът Ал Акса” на Хамас и последвалата война с Израел постави на преден план палестинския въпрос. Но и показа на света, че САЩ не са с познатата мощ от преди и не могат да влияят на процесите в Близкия изток по начин, който да налага волята им. Удобен момент за разговори и размяна на позиции. Очевидно Пекин добре е оценил ситуацията.
А ситуацията е и за продължаване обграждането на Китай в Тихия океан. Още през 2021г САЩ, заедно с Великобритания и Австралия, създават тихоокеанската програма за ядрена енергетика AUKUS. Създаде се и четиристранен формат QUAD, който включва САЩ, Япония, Индия, Австралия, но и Южна Корея. Отчита се и фактът, че Байдън номинира Кърт Кембъл за заместник-държавен секретар, а той е известен с твърдите си антикитайски настроения. Експерт е по индо-тихоокеанските въпроси и е действал в Съвета за национална сигурност. Сега ще е веднага след Блинкън по значение в Държавния департамент. Това в допълнение на ново ограничаване на износа на чипове за Китай и санкции към 12 китайски компании за „предоставяне на технологична подкрепа за Русия”.
Редица анализатори са убедени, че Китай остава верен на теорията за „наблягане на икономическото развитие без привличане на внимание и избягване на конфликти”. Нещо като политиката на маслиновото клонче. За Китай това явно е съобразяване със закона за историческата необходимост. Затова Пекин приема на своя земя президента на Иран Ибрахим Раиси, престолонаследника на Саудитска Арабия Салман, насърчава Израел и Палестина да прекратят конфликта в Газа и съдейства за нормализиране на отношенията Техеран-Риад. В тези политики винаги се намира място за развитие на отношения в унисон с проекта „Един пояс, един път” и то като ефективен начин за изход от проблеми в икономика и мизерно състояние на дадено общество. Ясно се показва, че международният ред вече не отразява действителното разпределение на силите между геополитическите играчи. Дори и да не казва на особено висок глас, видно е, че легитимността на съществуващия ред е поставен под въпрос и се оспорва и от Русия, и от Китай, и от други водещи развити икономики по света. Балансът на силите е променен, независимо какво твърдят на Запад. Тези структурни промени и проблеми са в дъното и на отношенията на Китай и САЩ на този етап. Дали изгражданите „работни групи” за работа по споразуменията на президента Си Дзинпин и Байдън от Сан Франциско ще имат ефективна дейност не е ясно, но предстоящите избори през януари в Тайван може да прояснят ситуацията в отношенията. Евентуално поражения на сепаратистите в Тайван при изборите няма как да не активира САЩ към по-агресивна политика чрез Филипините. В отговор Китай, като вече ротационен председател на СС на ООН, отправя послание към света с „ние не сме агресор” и дори кани Джефри Сакс като свидетел да произнесе реч относно ситуацията в света след водещите се 4 войни- Украйна, Израел-Хамас, Сирия и в Сахел. А Джефри Сакс не е случаен експерт. Посланието е „войните могат да приключат чрез диалог, защото са в резултат на политически и икономически фактори”. Съвсем в духа на китайската външна политика.
Предстои да се наблюдават събития, които или ще установят трайно и в дългосрочен план нов световен ред, не с един хегемон, или ще изправят света пред нова Студена или гореща война. Нещо, което Китай не може да допусне.