Окръг Долун се намира в югоизточния край на Шилин Гол, най-близкият до Пекин окръг в автономния район Вътрешна Монголия. Този окръг, който се намира само на 180 км по права линия от китайската столица, някога бе източник на пясъчните бури, които я връхлитаха. През 70-те и 80-те години на миналия век, поради влиянието на природни и човешки фактори, ситуацията с вятърната ерозия и натрупването на пясъци там бе много сериозна.
От началото на настоящия век окръг Долун започна реализацията проект за екологичното управление, главно срещу пясъци и пясъчни бури, и засили мерките срещу опесъчаването и ерозията на земи.
„Преди 2000 г. целият ни окръг бе пълен с пясък и прах, и когато през пролетта духаше вятър беше невъзможно да се видят хора“, спомня си Ма Юнпин. Тогава, бившият войник, продава шестте крави, които притежавало семейството му и със спечелените 7000 юана сключил договор за наем – „тайно от жена ми“ – на около 250 хектара пустинна земя, която смятал да превърне в оазис. Отначало, когато разбрали за начинанието, съселяните му го сметнали за луд и се чудели какво може да направи сам с толкова много безплоден пясък. „Хвърляш си парите в пясъка“, упрекнала го и сестра му.
През следващите 20 години обаче пясъчните дюни в земята на Ма Юнпин постепенно отстъпили място на тревни площи, а там израснали 400 000 дървета. „Просто продължавах да го правя“, споделя мъжа, говорейки за бавния напредък на процеса по залесяване на безплодните земи, но добавя: „Огромната промяна, която се вижда в момента, е далеч отвъд моите познания. Ние прекарахме 20 години в Долун, за да променим облика на пясъците, и аз съм част от тази промяна“.
Днес на това парче земя вече няма пясък. През 2017 г. Ма Юнпин е удостоен с почетното звание „Отличник в областта на превенцията и контрола на пясъците“, но признава, че работата му е скучна и понякога изглежда безнадеждна: „Защо реших да се боря с пясъка? Защото смятам, че това е отговорност. Подписах договор и не мога да го изпълня наполовина. Ако има и други подобни места все още съм готов да отида и там“, казва той.
„Винаги съм усещал особена връзка с дърветата, които съм посадил. Те не само промениха лицето на пясъка, но и калиха характера ми. Всяко стръкче трева и дърво тук е като мое собствено дете. За мен е достатъчно, че правя добре едно нещо през целия си живот“, обяснява Ма Юнпин.
Реализацията на държавния проект за справяне с пясъчните бури, от които са страдали десетилетия наред столицата Пекин, град Тиендзин и провинция Хъбей, започва през май 2000 г., но почти веднага се изправя пред сериозни трудности – почти никой от местното население в Долун не желае да участва в мерките, една от които е сключване на договор с частни лица за залесяване.
„Въпреки това аз реших да сключа договор за земя, чийто срок бе 70 години, и струваше 7000 юана. Това беше огромна сума пари, почти всички спестявания на семейството ни. Продадох шестте крави, които имахме, като парите от тях бяха достатъчно, за да си купим къща по онова време. През първите три години практически през цялото време се занимавахме с пясъка. Не можеше да се засади никакво дърво, но накрая подготвихме всичките 14 дюни. През тези три години, освен че засаждахме, отивахме да се трудим на пясъка винаги, когато имахме свободно време след земеделската работа. Така с времето засаждането на трева се превърна в основната ни дейност. Бавно пясъкът започна да отстъпва, появи се малко зеленина и тогава започнахме да засаждаме дървета. Аз съм земеделец и началото не знаех как да засаждам и да се грижа за дървета. Особено преди 2000 г. в Долун нямаше камфоров бор, никога не съм виждал и как се засажда? На това място, поради сухият климат, е много трудно да оцелеят дървета, много от засадените – около 70-80% не се хващаха“, спомня си за трудното начало Ма Юнпин.
След 2006 г. той постепенно започва да има оскъдни доходи от продажбата на фиданки за разсад. Благодарение на това печели по 20-30 000 юана на година и заедно с държавната субсидии, започва да засажда все повече и различни видове дървета, включително тополи, бряст и кайсии. По-късно Ма Юнпин си поставя цел – да засажда по 70 дървета на около 700 км.м., като завърши залесяването на 20 хектара годишно с общо 21 000 растения. Днес на неговото парче земя има около 400 000 дървета, превърнали се в буйна гора и няма следа от пясък.
Освен че полага къртовски труд през годините, Ма Юнпин се оказва и с предприемчив дух. Освен дървета, започва да засажда и билки, използвани в традиционната медицина и сега годишният му доход от тях е 200 000 юана. Отглежда също кайсии и и гъби, от които семейството също печели. Преди шест-седем години по негова инициатива се създава кооперативно стопанство, в което членуват над 40 души от селото му. Ма Юнпин иска всички да участват активно в контрола и превенцията на пясъка, както и да споделят заедно спечеленото от труда си.
„Мислех че са нужни две поколения, за да променят ситуацията в Сайханба, но само ние в Долун за 20 години се справихме с пясъка. Аз съм част от това, борих се наистина здраво и съм горд от усилията си. Макар да съм вече на 66 години, ще продължа да се грижа за гората. Понякога, когато имам проблеми, се разхождам в гората, прекарвам там няколко часа и всичко остава на заден план. Дърветата променят не само външния вид на района, но и душата ми. Сега всеки ден ходя в гората, за да видя животните, как растат дърветата. Всяко стръкче трева и дърво тук са като мои собствени деца. Надявам се, тази гора винаги да бъде зелена, да оставя след себе си парче красива природа и да запаля повече хора да вървят по същия път. Това ще означава, че съм си свършил добре работата“, казва Ма Юнпин.