До края на септември тази година новоинсталираният капацитет на вятърна енергия в Китай е на първо място в света за 14 поредни години, което представлява повече от половината от световния обем. Понастоящем почти 50% от инсталирания фотоволтаичен капацитет за производство на електроенергия, половината превозни средства с нови енергийни източници и една четвърт от новите зелени площи в света се намират именно в Китай.
Горепосочените данни добре обясняват защо на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН (COP28), която се провежда в Дубай, международната общност обръща доста внимание на китайския принос в тази сфера.
Като най-голямата развиваща се държава в света, Китай изигра ключова роля в насърчаването на сключването и влизането в сила на Парижкото споразумение, полагайки усилия за постигане на устойчиви дългосрочни резултати. Пекин превърна справянето с изменението на климата в национална стратегия. Китай развива множество политики за подкрепа на възобновяемата енергия, постигане на пик на въглеродните емисии и въглеродна неутралност, насърчаване на регулирането на енергийната и транспортната индустрии и др. Китайският пазар на въглеродни емисии покрива най-големия обем за емисиите на парникови газове в света. През 2022 г. емисиите на въглероден диоксид в страната отчитат спад с над 51% спрямо нивото им през 2005 г.
В същото време Китай активно насърчава глобалното управление на климата и предоставя подкрепа и помощ на други развиващи се страни чрез механизма за сътрудничество на глобалния Юг. Например в Кения китайска компания пусна в експлоатация през 2019 г. най-голямата фотоволтаична електроцентрала в Източна Африка с капацитет 50MW. Тя може да задоволи нуждите от електроенергия на 70 000 домакинства или над 380 000 души. До края на юни тази година Китай е подписал 46 споразумения с 39 развиващи се страни за обща работа в сферата на климатичните изменения като сътрудничество между държавите от глобалния Юг.