Таня Глухчева
Живеем в динамичен свят, в който непрекъснато се случва нещо ново, неочаквано и невинаги – хубаво и добро. До голяма степен всичко е в резултат от вземане на правилни или грешни политически решения.
За никого не е тайна, че Европа страда от липса на добри лидери. Повечето държави почиват на стари лаври, осланят се на минали успехи, но грешките на съвременните политици стават все по-осезаеми, а те рефлектират върху обикновените хора.
Първата и основна грешка е възмутителното и вече дори отблъскващо кланяне и сервилничене пред САЩ. Наскоро излезе по медиите коментар на българския журналист Петър Волгин, който съвсем в прав текст отбелязва, че „Както ръководителите на Евросъюза, така и лидерите на повечето европейски държави са в ролята на обслужващ персонал, който няма търпение да задоволи всяко американско желание.“ И също така – „Днес Европейският съюз е загубил каквото и да било независимост в отношенията си със Съединените щати.“ Няма как да не се съгласим с него. Сякаш на Европа й е по-лесно в момента друг да взема решения и да посочва пътя, който да се следва, т.е. политиките, които да се прилагат и налагат. А всичко това е замаскирано под „единомислието ни с Чичо Сам“.
Вероятно затова Старият континент изпитва страх пред лицето на Китай. Защото Пекин иска равнопоставен/и партньор/и, а не марионетка/и.
Едни прагматични отношения стъпват върху идеята всички участници да излязат печеливши. Както казваме в България – хем въкът да е сит, хем агнето да е цяло. Дългогодишният опит на Китай с редица страни от различни континенти – е показал, че това е възможно. И най-важното – всяка една от тези държави е запазила националната си идентичност. В тълковния речник или всекидневния език не са навлезли китайски думи, както се случва с английския език, където независимо дали се знае значението на думата или не, се използва при всеки удобен случай.
Втората основна грешка е свързана с първата. А именно – позицията спрямо войната в Украйна и тази между Израел и Хамас. Подстрекавани от САЩ, европейските държави не се стремят към мир, а насърчават бойните действия. Нещо, което Пекин никога не би позволил, а напротив – настоява за разрешаване на конфликтите чрез диалог.
Как така Европа се постави в положение на слаба и безволева, а щом се появи някой лидер, защитаващ националния си интерес, бива обявен за „диктатор“? Нима Старият свят вече е ослепял, оглушал или с деменция, че не си дава сметка какво се случва?
Независимо дали на Щатите и Запада му харесва или не, но... те са изчерпани. Нямат какво ново и стойностно да предложат. Лъжите и пропагандата, които заливат медийното пространството, все повече губят почва, защото Китай е отворен към останалата част на света и всеки, който иска – може да отиде и да се увери в истината. Неслучайно все повече бизнесмени и предприемачи търсят сътрудници в Поднебесната империя, защото могат да разчитат на лоялност, коректност и качество на крайния продукт.
А китайците с удоволствие дават контактите си, защото за тях е важно да разбият стереотипите за страната си. Макар и да не стане изведнъж засилването на китайско-прагматичните връзки, поне началото е поставено. Напук на европейските политици или точно благодарение на тях и на лошото им управление. Защото хората започват да проглеждат и да осъзнават, че управляващите рядко мислят за тях. И затова те решават сами да се погрижат за себе си. На ниво култура, на ниво малък и среден бизнес, дори на ниво наука и образование. Задълбочаването на подобни връзки само би било от полза за Китай и Европа. Остава само последната да го разбере!