Специално за КМГ енергийният експерт в Екологично движение „За земята” и национален координатор за България на тема „Енергиен преход за международната мрежа” за Централна и Източна Европа Тодор Тодоров коментира предизвикателствата и възможните допирни точки по време на 28-та Конференция на ООН по изменение на климата, която се провежда в Дубай от 1 до 12 декември т.г.
„Онова, което може да бъде пречка и да предизвика спорове и неразбирателства по време на срещата в Дубай между лидерите на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата - COP 28, според мен се повтаря на всяка среща», казва в началото на коментара си българският експерт. И пояснява, че по време на тези конференции се събират над 100 ръководители на различни държави, които са в различна степен заинтересовани от разрешаването на проблемите с климатичните промени, и поради тази причина, трудно стигат до единни решения. Когато стигнат до решения, те са толкова общи и неангажиращи, че нямат никаква правна стойност, нямат обвързваща правна стойност, за да бъдат изпълнени. И оттам идват проблемите.
Тодор Тодоров припомня също, че досегашните срещи по въпросите на климата обикновено са преминавали в спорове кой е по – виновен: дали развитите страни, които следва да плащат повече защото отделят повече вредни емисии, дали по-слабо развитите страни имат право да отделят повече емисии за да настигнат развитите индустриални страни.
«Но, така или иначе не се достига нито до намаляване на емисиите, нито до общи политики, и затова е крайно време нещата да бъдат променени», категоричен е енергийният специалист.
Според него, тези срещи трябва да започнат да се случват на регионален принцип, да се провеждат регионални срещи, посветени на климатичните промени. Защото само тогава, държавите, ще имат много повече общи виждания за това как да реагират. «Защото по един начин е виждането на нещата, когато говорим за Тихоокеанските страни, а съвсем по друг е когато става дума за Европа, например», категоричен е той. Защото въздействието на промените в климата е съвсем различно в различните региони и няма как да бъдат обединени гледните точки на всички участници от цял свят «под една обща шапка» и да изразят единна политика. А това всъщност и не е необходимо, защото проблемите трябва да се решават на регионален принцип и тогава ще настъпи промяна в целия свят за по-успешно адаптиране към промените в климата.»
Тодоров обяснява, че неколкократно е бил канен за участие в тези конференции, но е отказвал, тъй като фактите винаги са едни и същи - пристигат около 10 000 ръководители на държави и чиновници от различни институции, същевременно други около 10 000 организират протести, и в крайна сметка резултатът винаги е «половинчат». Той акцентира отново, че единственото решение е провеждането на подобни инициативи би било полезно само и единствено ако те се състоят на регионален принцип и решенията им имат правно обвързващ характер.
«Обикновено грандиозните планове и мегапроектите почти никога не се реализират и поради това трябва да се обърне внимание на онова, което може да направи всяко отделно домакинство, всеки отделен регион. И за мен това е единственото решение на въпросите, свързани с климатичните промени и разглеждането им на подобни форуми.
Като много важен елемент експертът определя и факта, че в документите, които се приемат е написано «.... борба с климатичните промени...». Например, сега в тезите, които са определени за настоящата конференция са включени ускоряване на енергийния преход, промени във финансирането на борбата с климата, поставяне на хората, живота и поминъка в центъра и т.н. «Бих искал отново да подчертая, че години наред водя битки да се премахне думата «борба» от текстовете на документите, защото ние всъщност не можем да се борим с измененията на климата. Ние би трябвало да намалим човешкия принос към тях, човешкия отпечатък. И нашите политика трябва да са насочени към смекчаване на последиците от измененията на климата и адаптация към тях. Смятам, че е изключително погрешна политика формулировката «да се борим...» , защото тя всъщност не може да мотивира хората. Това, което аз настоявам е всяко домакинство да се включи към адаптацията и към намаляването на емисиите, към енергийна ефективност, за енергиен преход», категоричен е той и добавя, че когато се предлага на хората «да се борят» с климата – те не го разбират, никой не го разбира. Ние просто не можем да се борим с климата и климатичните промени! Това звучи дори абсурдно.
Грандиозните планове, които се приемат изискват и огромно финансиране, което отпуска и получава за изпълнението им, но всъщност ефектът от тях е много по-малък, отколкото, например ако 500 милиона домакинства от целия свят преминат към енергийния преход, към енергийната ефективност, или да сменят отоплителните уреди, с такива които са по-ефективни, предлага още специалистът. Това ще намали вредните емисии с много-по голям успех от решенията на международните конференции.
Той отново припомня, че основните точки които са включени сега в дневния ред на Конференцията в Дубай са глобалния преглед, работната програма, глобалната цел за адаптиране и финансирането на борбата с климатичните промени. И тук отново подчертава, че изключително важният момент е финансирането не на борбата, а трябва да се се финансират мерките, които са подходящи за адаптацията и за смекчаването на последиците, за да може светът постепенно да разбере смисъла на постепенното премахване на изкопаемите горива, смисъла на декарбонизирането на глобалната енергийна система, и че това е свързано преди всичко с повишаване качеството на живота и здравето на хората.
«И това не са лозунги, които съдържат в себе си израза «да се борим с климата»! Трябва да се адаптираме към измененията в климата именно чрез такива мерки, които следва да се обясняват и в които основата да бъде човешкото здраве и човешкия живот»!.
Според Тодор Тодоров именно това би могло да бъде една от допирните точки по време на тези срещи и конференции, свързани с климатичните промени. Само, когато се прояви загриженост за качеството на живота на хората и за тяхното здраве, само тогава може да се постигне някакво общо решение, макар, че, не всичките 190 държави ще го приемат, продължава той и дава следния пример: Сега Европейският съюз прие решението да осигури 100 млрд щатски долара до 2025 година на развиващите се страни. Имало е и други такива обещания, както от страна на ЕС, така и от страна на САЩ, но така и не се случиха в пълния си обем. Защото въпросът не е само да се осигурят парите, а и да се осигури ефективното им използване – да не се хвърлят за мегапроекти, а да бъдат използвани така, че да стигнат до отделните домакинства, които да оценят чрез подобряването на собствения си живот и здраве ползата и нуждата от тези средства».
За съжаление, в стремежа всеки да запази периметъра на своите интереси, не се стига до такива решения, които всъщност са много разбираеми дори за повечето хора, а също и лесни за изпълнение, казва специалистът в края на коментара си. Той е категоричен, че когато всеки се стреми да запази своите собствени интереси – при някои те са свързани с петрола, при други – с газа, при трети – с въглищата, то тогава се получава така, че икономиката на всяка страна може да бъде в ущърб на интересите на останалите.
«Според мен , най-важното е, че всички те трябва да престанат «да се борят» един с друг , както и с климата! И да работят заедно за смекчаване на последиците, защото само тогава ще има смисъл. Не случайно от години вече има съпротива срещу тези срещи, защото нищо не се променя. Срещат се, разговарят, вземат се някакви решения, но те не се прилагат. Но и за неприлагането им, дори само ако това се прави от някои страни, няма никакви правни последици за тях. Няма правно обвързване на взетите решения и тяхното изпълнение, а това също следва да се промени», заключава известният български енергиен експерт.