Екип на Института за изследване на аерокосмическата информация (AIR) към Китайската академия на науките е разработил високопрецизна система за мониторинг на слънчевата радиация върху земната повърхност. Тя има важно научно значение и приложна стойност за наблюдение и прогнозиране на производството на енергия от Слънцето, оценка на селскостопанските добиви, човешкото здраве и улавянето на въглерод.
Системата за дистанционно наблюдение притежава висока разделителна способност, използвайки данни от наблюдения, генерирани от геостационарни метеорологични спътници, включително китайските „Фънюн-4“ и японските „Химавари-8/9“.
„Тази система отчита абсорбирането на газ от атмосферата и отражението върху повърхността в ледени и заснежени зони и преодолява проблемите при изчисляването на разсейването на светлината от облаците и аерозолните частици в атмосферата“, каза Хуси Лъту от изследователския екип.
Системата дава възможност за високопрецизен, високочестотен и почти в реално време мониторинг на слънчева радиация върху повърхността на Земята и показва значителни предимства при наблюдение на снежни и ледени зони с бързи промени в слънчевата радиация под облаци, като Цинхай-тибетското плато.