На 26 октомври в 11:14 часа пекинско време от космодрума „Дзиуцюен“ трима тайконавти – Тан Хунбо, Тан Шъндзие и Дзян Синлин, поеха на нова мисия към орбиталната станция „Тиенгун“. Тя е втората след завършването на „Тиенгун“ и влизането ѝ в оптимален режим на работа, и 30-ият полет от старта на Китайската програма за пилотирани космически полети.
В деня на изстрелването, гледайки прякото излъчване от дома си в Сянтан, провинция Хунан, бащата на Тан Хунбо споделя увереността си, че синът му ще се справи с мисията. Вторият член на екипажа Тан Шъндзие, който е първият тайконавт от провинция Гансу, казва: „Живеем във време, което ни позволява да реализираме мечтите си“. В същото време в окръг Ци, провинция Хънан, съседи на Дзян Синлин са се скупчили около телевизора, за да наблюдават техния тайконавт.
До момента Китай е изстрелял 17 космически кораба от серия „Шънджоу“, шест от серия „Тиенджоу“ и три модула на космическата станция „Тиенгун“. Страната продължава активно усилията си за усвояване на Космоса, реализирайки своя отдавнашна мечта.
Сред хората, дошли да изпратят екипажа, бе Ян Лиуей, първият китаец, който полетя в Космоса преди 20 години. „Времето лети неусетно. От първия полет до изграждането на нашата орбитална станция, вековният копнеж на китайците към открития Космос се превърна в реалност. Като свидетел и участник в този процес, съм горд, разбира се, но също така изпитвам и известна доза завист към младите за възможностите, които имат сега“, казва той.
Ракетата-носител „Чанджън-2F“ е единствената, използвана за пилотираните космически мисии на Китай и до момента успеваемостта ѝ е на 100%. Въпреки това, подобряване на надеждността, безопасността и адаптивността на ракетата към космическите мисии остава важна цел на екипа, който я разработва. „В сравнение с предишната версия, „Чанджън-YAO17“ има 15 технически подобрения, отнасящи се до дизайна, оптимизиране на процедурите в нея“, обяснява Уей Уей от Китайския институт за технологии на ракети-носители.
Преди 20 години Сюе Хуей, тогава докторант в университета „Цинхуа“, наблюдава по телевизията излитането на кораба „Шънджоу-5“. През 2009 г. той става научен и технически служител в космодрума „Дзиуцюен“. „Тук намерих пресечната точка между държавните интереси и собствените си ценности“, казва той.
През тези години все повече хора като Сюе Хуей се присъединяват към инженерните и научни екипи, свързани с космическата програма на Китай. Благодарение на тях, само за две години страната усвои 8 ключови технологии като дългосрочно пребиваване на хора в орбита, стиковане на различните части на космическата станция, регенеративния контрол на средата в нея и грижите за човешкото здраве.
Ако първото поколение тайконавти бяха пионерите, проправили пътя на Китай към Космоса, тези от второто поколение имат водеща роля в програмата, третото летят в пространството, а четвъртото се готви за бъдещи мисии.
На пресконференцията за мисията „Шънджоу-17“, Лин Сицян, говорител на Китайската агенция за пилотирани космически полети, покани всички държави, които се стремят към мирното използване на Космос да си сътрудничат с Китай и заедно да участват в работата на китайската космическа станция. „С напредъка на програмата за изследване на Луната, когато условията позволяват, ще поканим за участие в нея и чужди космонавти“, заяви Лин.
Преди 20 години, по време на кратките 21 часа и 23 минути в Космоса на първия тайконавт Ян Лиуей, той постави на гърдите си знамето на ООН и на Китай и написа в работния си дневник: „За мира и напредъка на човечеството, китайците излязоха в Космоса“. И действително това е мисията на Китай в изследването тайните на Космоса.