Китайският председател Си Дзинпин се срещна с японския министър-председател Фумио Кишида в Сан Франциско в кулоарите на 30-ата среща на АТИС, като потвърди позицията за цялостен напредък на стратегическите и взаимноизгодни отношения между Пекин и Токио и подчерта, че тяхната основа не трябва да бъде увреждана или разклащата, особено когато става въпрос за важни принципни позиции, свързани с историята и Тайван.
И двете страни трябва да се съсредоточат върху общите интереси, да се справят правилно с различията и да се придържат към принципите, изложени в четирите политически документа между Китай и Япония, каза Си.
Срещата между Си и Кишида дойде в момент, когато, според експерти, Япония губи стратегическата си автономия в своята политика към Китай, показвайки тенденция към следване на САЩ, и това води до непрекъснато натрупване на структурни проблеми между двете държави. Колкото повече продължава тази ситуация, толкова по-важно става поддържането на диалог на високо ниво, а последната среща между лидерите на двете страни изигра важна роля за стабилизиране на цялостните двустранни отношения, смятат експертите.
Срещата в Сан Франциско бележи първия диалог на високо ниво между лидери на двете страни след ноември 2022 г. в Банкок.
„В момента международната ситуация е обект на множество промени, а рискове и предизвикателства се появяват един след друг. Мирното съвместно съществуване, трайното приятелство, взаимноизгодното сътрудничество и общото развитие са правилната посока, която служи на основните интереси на китайския и японския народи“, каза Си на Кишида. „И двете страни трябва да разберат общата тенденция на историята, да вървят в крак с нея, да се съсредоточат върху общите интереси, да се справят правилно с различията и да спазват принципите, изложени в четирите политически документа между Китай и Япония“, добави китайският лидер по време на срещата.
Японският вестник „Йомиури шимбун“ съобщи, че въпреки различията между Япония и Китай по отношение на сигурността и забраната за вноса на японски морски продукти, препотвърждаването на стратегическите и взаимноизгодни отношения има за цел да продължи диалога и сътрудничеството в области като икономиката и изменението на климата, за да за гарантиране на интересите и на двете страни.
„Опасенията на Китай и Япония се разминават доста, като Токио се фокусира върху конкретни „висящи въпроси“ като забраната за вноса на японски морски продукти в Китай, а Пекин се притеснява от негативни действия на Япония, свързани с Тайван, морските въпроси, военната сигурност, както и силно пристрастното възприятие и стратегическото позициониране на Япония спрямо Китай“, казва Сян Хаою, научен сътрудник в Китайския институт за международни изследвания.
„На този фон потвърждаването на стратегическите и взаимноизгодни отношения служи като призив към Токио да се отнася към китайско-японските отношения от стратегическа висота и дългосрочна перспектива, придържайки се към посоката на взаимноизгодно сътрудничество. Изолираните спорни въпроси не трябва да пречат на страните да губят от поглед по-голямата картина. За Япония е от съществено значение да се адаптира към новата ситуация, да коригира предубеденото стратегическо мислене към Китай и да създаде условия за разрешаване на конкретните проблеми чрез повишаване на политическото доверие и доверието в сигурността“, посочва експертът.
Срещата между Си и Кишида потвърди също желанието на двете страни да се придържат към принципите, заложени в четирите съвместни политически документа. Ся Хаою обяснява, че „сърцевината на духа на четирите политически документа между Китай и Япония е, първо, Япония да се отнася правилно към важни чувствителни въпроси като историята и Тайван, и второ, Китай и Япония да се придържат към отношения на „партньори за взаимно сътрудничество, които не представляват заплаха един за друг“.
Съдейки по политиката на Япония спрямо Китай през последните години, има поредица от негативни действия, които нарушават и потъпкват тези основни принципи, което и доведе до влошаване на отношенията им.
„Надяваме се, че японското правителство ще предприеме две конкретни действия: първо, по отношение на контрола върху износа на чипове, ограничителните мерки на Япония са по-строги от тези на САЩ и могат да бъдат облекчени; второ, външната политика на кабинета на Кишида клони към САЩ и трябва да се коригира, за да се поддържа баланса между Китай и САЩ“, казва Кийоюки Сегучи, директор на Института за глобални изследвания на Canon в Япония.
По време на разговора си с Кишида, Си Дзинпин засегна и икономическите интереси на Китай и Япония, подчертавайки, че техните промишлени и снабдителни вериги са дълбоко преплетени и не е в интерес на нито една от страните те да се разделят.
Редица анализатори са на мнение, че политиката на Япония спрямо Китай традиционно следва тази на САЩ. Камо Томоки, професор от университета „Кейо“, посочва, че стратегическият подход на САЩ към Китай не се е променил фундаментално и Япония вероятно ще последва примера. „Независимо дали обсъждаме настоящите отношения между Китай и САЩ или отношенията между Китай и Япония, идеята за „достигане на повратна точка“ все още е преждевременна. Продължаващото натрупване на проблеми между Япония и Китай може да доведе до продължителен период на „охлаждане“. В такава ситуация има по-голяма необходимост от активно насърчаване на диалога и взаимните посещения между висшите ръководства на двете страни“, смята той.
„Значението и въздействието на двустранните срещи по време на форума на върха на АТИС са значително различни за отношенията между Китай и САЩ и тези между Китай и Япония. Китайско-американската среща, след сериозна подготовка и поредица от взаимодействия на високо ниво през последните няколко месеца, постигна важен консенсус и резултати, които имат значителни последици за глобалната стратегическа стабилност. За разлика от това, политиката на Япония спрямо Китай от последните години загуби своята стратегическа автономия, демонстрирайки все повече характеристики на следване на САЩ и подчиняване на китайско-американските отношения. Стремежът на Япония към двустранна среща с Китай е до голяма степен отговор на настоящата ситуация, опасявайки се, че отново ще бъдат „превишени“ от САЩ“, казва Сян Хаою.
Според експертът, в основата си настоящите трудности в китайско-японските отношения е главно от безпокойството на Токио относно нарастващото влияние на Пекин и чувството, че е оставен извън собствения си статут на голяма сила. Това изисква от Япония активно да се адаптира към промените в ситуацията, своевременно да коригира самовъзприятието си и стратегическата си ориентация към Китай. Понастоящем обаче изглежда, че страната не е психологически подготвена за това развитие и не е направила активно съответните корекции. Напротив, тя се стреми да разчита на други държави, за да ограничи развитието на Китай, което е стратегическо пренебрегване и сериозна грешна преценка, смята Сян Хаою.
„Разбира се, трудно е да се очаква Япония ще коригира бързо стратегическата си посока в настоящия контекст на непрекъсната дясна и консервативна тенденция във вътрешната политика. За двустранните спорове между Китай и Япония най-спешната задача е укрепването на стратегическата комуникация, разширяване на диалозите и обмена в различни области и на всички нива, ускоряване на пренастройването на взаимното разбирателство и позициониране и потвърждаване на „долната линия“ и „бариерите“ в отношенията, особено постигането на нов консенсус по тайванския и морските въпроси, за да се гарантира цялостната стабилност на китайско-японските отношения“, добавя експертът.
Това донякъде бе очертано и от японския премиер Кишида в разговора му със Си Дзинпин, когато кой посочи, че Токио се надява да гледа към бъдещето, да засили комуникацията и диалога на високо ниво с Китай, да увеличи положителните фактори в двустранните отношения и да се придържа към мирното съвместно съществуване. Япония няма намерение да се „отделя или прекъсва връзките“, ще продължи по пътя на мирното развитие и позицията ѝ за разрешаване на тайванския въпрос в съответствие със съвместното комюнике между Китай и Япония остава непроменена.