Таня Глухчева
На 16 ноември в американския град Сан Франциско се проведе годишната среща на регионалната икономическа организация АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество), водена от президента Джо Байдън и под мотото: „Устойчивост, климат и справедлива енергийна трансформация“.
Организацията съществува от 1989 г., когато е основана по предложение на премиерите на Австралия и Нова Зеландия. Целта е да се облекчи свободната търговия, както и развитието на регионалното сътрудничество. С годините въпросите, които се обсъждат придобиват и по-социален характер, като: образованието, правата на жените, проблемите с околната среда, новите технологии и борбата с международния тероризъм.
По своята същност организацията много напомня на ЕС, Меркосур и др. подобни съюзи. С тази разлика, че към инициативата за създаването са включени и... САЩ. Затова не бива да се учудваме, че срещата на върха тази година беше именно там.
До каква степен се решават проблемите?
Вероятно най-правилният отговор би бил: зависи от проблемите. В АТИС членуват 21 държави, с различна степен на икономическо развитие. Като се започне от Китай, САЩ, Канада, Япония, Русия и се стигне до Виетнам, Мексико, Перу и Чили. Бюджетът, с който разполага организацията годишно е сравнително малък – около 3.5 милиона щатски долара, като той се събира от членския внос. За какво се използват средствата се решава чрез консенсус.
Логично е на събитие на такова равнище да отиват разумни и опитни политици, а не такива, които да се държат като разглезени малки деца. Но не винаги е така. Последният пример в това отношение е отказът за провеждане на двустранни срещи между руската и американската делегация.
Един от малкото загрижени за света лидери – китайският президент Си Дзинпин, както винаги показа, че когато се отива на подобно събитие, то е, за да се върши работа. Така например, той посочи, че устойчивото развитие е „златен ключ“ за решаване на настоящите глобални проблеми. Както повелява работата на един истински и опитен политик, той не само маркира проблема (това могат да го правят и обикновените избиратели), но и посочи три предложения за бъдеща работа. 1) Ускоряването на ООН за устойчиво развитие до 2023 г. 2) Създаване на нов път за зелено развитие. 3) Обединение на глобалните общи усилия за справяне с климатичните промени.
В речта си той още наблегна на факта, че само заедно ще бъдат постигнати желаните резултати.
„Работим заедно, за да посрещнем предизвикателствата и да напишем нова страница в Азиатско-тихоокеанското сътрудничество“.
Но предвид новият период на сътресения и промени, в който е навлязъл светът, сме по-склонни да вярваме, че не става въпрос само за нова страница, а за напълно нова глава. Ако вземем предвид думите на държавния глава, че Китай продължава да бъде най-големият двигател на глобален растеж, има институционалните предимства на социалистическата пазарна икономика, предимствата от търсенето на мащабен пазар и предлагането на цялостна индустриална система, разчита на голям брой висококвалифицирани работници и предприемачи, а икономическото развитие притежава силна вътрешна жизненост, устойчивост и потенциал и много други, то несъмнено организацията има лидер, който задава курса. Това не са САЩ, Русия или някоя от държавите-основателки. Никоя от тези държави не може да се похвали с осигуряване на по-добър живот на населението си (още повече, че в нито една от тях не живеят 1.4 милиарда човека).
„Каним световната бизнес общност да вземе активно участие в процеса на модернизация от китайски тип и да сподели шансовете от качественото развитие на Китай“, увери Си Дзинпин. Ръката е протегната, да видим кой ще я поеме.