Голямото събитие в политико-икономическия световен календар този месец е срещата на лидерите на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), която се провежда в Сан Франциско. Значимостта на тази среща не може да бъде надценена, тъй като става въпрос не само за региона, в който се концентрира световното икономическо развитие и надеждите на целия свят за пост-пандемично възстановяване, но и заради геополитическите проекции. На това мероприятие се срещат лидерите на двете най-големи икономики в света - Си Дзинпин и Джо Байдън. Диалогът между Китай и Съединените щати има перспектива да се върне обратно към коловоза на взаимноизгодното сътрудничество и полезността за цялото човечество, освен ако Вашингтон не избере пътя на допълнителната ескалация, базирана на менталността от Студената война.
И за да не сме голословни, нека да включим една статистика, която отразява много точно настроенията, както на китайските граждани в частност, така и на по-широките кръгове от света относно американско-китайските отношения. Според допитване на Китайската медийна група, 86 % от отговорилите в мащабна онлайн анкета смятат, че трябва да има реални действия за реализиране на договореностите, сключени между Си Дзинпин и Джо Байдън на срещата им в Бали. Цели 91,2 % отговарят, че китайско-американските отношения трябва да се базират на взаимно зачитане, равнопоставеност и взаимно уважение на интересите на другата страна. Нещо, което впрочем отдавна е било изразявано като мнение и от китайското правителство, което досега винаги е призовавало за диалог между Пекин и Вашингтон, но на базата на осъзнаването на актуалните реалности, които предполагат равнопоставеност между двете страни и взаимно уважение, а не на остарялото хегемонстично мислене.
Отново според анкетираните от Китайската медийна група (тук важно е да отбележим, че не става въпрос само за китайци, но и за хора, до които е имало допитване в нейните англоезични, френскоезични, испаноезични, арабоезични и рускоезични платформи), Китай и САЩ трябва да разберат обективните стратегически намерения на другата страна (83,2 % смятат така), а пък 77,7 % от хората подкрепят идеята за нормален обмен на мнения между Вашингтон и Пекин.
Очевидно е, че хората по света, без значение дали става въпрос за Китай, Съединените щати, Европа, Русия, арабския свят или Латинска Америка, осъзнават, че стратегическият диалог между Пекин и Вашингтон е ключов за световния мир и стабилност. Все пак говорим за двете най-големи икономики в света, както и за две ядрени сили. Различни разработвани сценарии от американски и европейски тинк-танкове например, показват, че всякаква китайско-американска конфронтация, дори и да не е под формата на преки военни действия, може да афектира негативно икономиката и логистичните връзки на целия свят.
В 21-ви век взаимосвързаността на света е толкова голяма, че е престъпно безумие отношенията между двете най-големи в икономически план държави, да се базират на конкуренция, съперничество и погрешни представи за хегемония и политики на "сдържане". Такава политика без съмнение ще удари по бизнеса и гражданите и в Съединените щати, и в Китай, и в целия свят.
Ето защо стратегическият диалог между двете големи страни е от полза не само за тях, но и за целия свят. И макар и на срещата на АТИС да присъстват 20,000 участници, камерите на световните медии са фокусирани върху две конкретни личности - президентите Си Дзинпин и Джо Байдън, от които в голяма степен ще зависи връщането на нормалността в международните отношения. Китайският лидер отдавна е свалил картите си на масата със своята идея за "глобална общност на споделената съдба на човечеството", в която има място за всяка държава по света, както и за уважение към националните й интереси и със загриженост за общочовешките предизвикателства.
Със сигурност близо 1200-те бизнес представители, които присъстват на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, в голямото си мнозинство могат само да симпатизират на идеите на Си Дзинпин, чиято реализация би гарантирала на американските, китайски и европейски бизнеси спокойна и адекватна среда, свободна търговия и прозрачни правила за работа, вместо ненужна политизация на икономическите взаимоотношения.
За значението на срещата на АТИС говори и фактът, че според някои американски и световни медии, това мероприятие е най-голямото, на което Сан Франциско е домакин, откакто е подписана Хартата на ООН в същия град през победоносната и за Китай, и за Съединените щати 1945 година, когато са разгромени германският нацизъм и японският милитаризъм. Ироничното е, че ако през 1940-те Съединените щати са били стожер на зараждащата се глобализация, свободната търговия и инвестиционна либерализация, както и на появата на една толкова важна международна институция като ООН, то през 2023 година във Вашингтон има силно лоби на противници на тези идеи.
За съжаление трябва да се отбележи, че както при администрацията на Доналд Тръмп, така и при тази на Джо Байдън, Вашингтон се опитва да подмени срещите на АТИС с доминирани от Съединените щати регионални икономически споразумения, които да изключват отделни страни от региона и да водят нещата в дирижирана от американската политика посока. Всъщност, поведението на американските управляващи на моменти е изглеждало като подкопаване на усилията на АТИС и тазгодишната среща за първи път е домакинствана от Америка, след цели 12 години.
Все пак е редно да се отбележи, че въпреки факта, че през последните години САЩ са провеждали политика, която противоречи на духа на АТИС, тази година американските власти са положили всички нужни усилия, за да бъде срещата успешна и конструктивна. Проблемът е, че Вашингтон е като двуликия Янус - едното му лице може да бъде конструктивно и диалогично, осъзнавайки, че световните проблеми могат да се решават само колективно, равнопоставено и демократично.
Другото лице на американския "Янус" обаче, е по-плашещото, защото зад него прозират интересите на лобисти и хора с остаряло политическо мислене, които виждат световната политика като поле за налагане на геополитическа хегемония и продължаване на конфронтацията от Студената война. Това лице отхвърля свободната търговия и я замества с протекционизъм, а на мястото на многостранните и международни дипломатически механизми, издига крипто-националистически (въпреки либералната си опаковка) политики на конфронтацията.
От една страна Съединените щати като домакин на срещата на АТИС подчертават задълбочаването на икономическите и всички други връзки между страните участнички, както и нуждата от консенсус за общите предизвикателства. Дори темата на тазгодишната среща е "Създаване на силно и устойчиво бъдеще за всички". Нещо, което преспокойно прилича по формулировката си на китайските стратегически концепции за "глобална общност на споделената съдба" и взаимноизгодни отношения.
Но от друга страна, във Вашингтон някои ястреби не крият странните си и остарели импулси за себеизтъкване, за конфронтация и "сдържане", както и за доминация на военно-политическата проблематика над икономическата. И там където страни като Китайската народна република и други азиатски държави например, говорят за сътрудничество, американските ястреби говорят за "конкуренция".
Слава Богу, въпреки подобни проблеми, позицията на АТИС като основен канал и платформа за регионално икономическо сътрудничество не се е променила. Принципите на "взаимозависимостта, общите интереси и придържането към многостранна търговска система и намаляването на междурегионалните търговски бариери" все още продължават да са консенсусен въпрос за страните-членки на АТИС. И макар че с всяка следваща година Съединените щати отстъпват все повече и повече от тези политики, подменяйки ги със "сдържане", "намаляване на риска" и други благопривидни формулировки, криещи хегемонистичните аспирации на някои, дори във Вашингтон все още има гласове на разума.
Тази година форматът АТИС е също особено важен поради факта, че има притеснителни икономически новини от целия свят. Вече е факт, че четири от икономиките на Европейския съюз са в рецесия. Войните в Близкия изток и Украйна създават допълнително геополитически и геоикономически рискове, поради което значението на сътрудничеството в развиващия се бурно Азиатско-Тихоокеански регион, нараства още повече. Факт е също, че Китай се превърна в основен двигател на световното пост-пандемично възстановяване, а покрай него може да има засилване и на икономиката на различни страни, които си партнират и търгуват с голямата китайска икономика.
Едно изследване показва, че 85,7 % от респондентите вярват, че Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество е ползотворно за стабилността и растежа на региона. Важно е тези надежди на хората по света да не бъдат излъгани, но това зависи в момента от Съединените щати, които като домакин на АТИС трябва да превъзмогнат собствените си аспирации за хегемония и "сдържане", и вместо това да построят мостове с всички страни и да насърчат диалога, регионалната отвореност, мира и сътрудничеството.
Все пак точно това е духът, с който стартира АТИС преди години, а трябва да добавим и духът, който върху пепелищата на Втората световна война създаде ООН, не без усилията на талантливия американски президент Франклин Делано Рузвелт. Именно визията на американски политици като Рузвелт за глобален мир и взаимосвързаност, трябва да ръководи управляващите във Вашингтон, а не доказано погрешните аспирации за хегемония, които водят до проблеми не само за отделни страни, към които САЩ се насочват като "конкурент", но и за самата Америка.
Предстои да видим дали Съединените щати ще използват големите перспективи на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, за да построят мостове с Китай и други страни и да задвижат машината на международното сътрудничество, адресираща глобалните проблеми. Или ще продължат да бъдат заложник на криворазбраните геополитически калкулации, на остарялата и безполезна логика на сър Хафорд Макиндер и на Махан, насърчавайки военно-политическата и военноморска конкуренция там, където би трябвало да има икономическо сътрудничество и дипломатически диалог.