Много чужденци идват случайно в Китай, но остават тук заради мечтите си. Какво се случва, когато чужденците откриват истинското лице на Китай?
Амирис Родригес Барош е момиче от Бразилия. Преди години тя самостоятелното започва да изучава китайски език, а сега е почитател и наследник на китайското нематериално културно наследство „дзиндун дагу“ – речитативен вид представление, датиращо от династия Цин, което някои определят и като „традиционен китайски рап“. Заради това нейните истории в Китай са пълни с китайски привкус.
„Когато китайският език се появи в живота ми, все едно божури разцъфнаха под топлите слънчеви лъчи през месец май“, казва Амирис и пояснява, че именно през месец май е започнала да учи китайски език за първи път. Амирис е от бразилския град Франка и към момента учи в университета Нанкай в гр. Тиендзин, специалност „Международни отношения“.
„Когато бях в гимназията, един следобед от коридора случайно видях на дъската китайски йероглифи, написани от учителката от Китай. За мен те бяха изпълнени с тайнственост и красота. Учителката беше много дружелюбна и е първият китаец, когото срещнах, а елегантният ѝ дух и милата ѝ усмивка караха хората да искат да опознаят както нея, така и китайския език. Много ученици харесваха класа ѝ и аз не бях изключение. Тогава започнах да се интересувам от китайския език и култура и го обикнах истински. Това промени живота ми“, разказва Аримис.
Младата бразилка първоначално започва самостоятелно да изучава основите на китайския език, а по-късно се превръща в отличен студент в Институт „Конфуций“ в Бразилия. Благодарение на своята устойчивост и упорита мечта Амирис успешно кандидатства за стипендиантската програма на университета Нанкай. През септември 2018 г. тя пристигна в гр. Тиендзин, където започва ново пътуване към своята „китайска мечта“. „Много съм щастлива, че мога да дойда да уча в Китай. Най-накрая мечтата ми започва да се сбъдва“.
Китайското нематериално културно наследство на „дзиндун дагу“ е популярен вид речитативно изкуство в Северен Китай. Амирис казва, че когато за първи път е чула подобно „рап изпълнение“ е била силно привлечена от него. По-късно тя започва да се обучава по-професионално и става „чуждестранен наследник“ на това нематериално китайско културно наследство. В изпълненията на сцената тя не само усвоява прекрасния звук на традиционните китайски музикални инструменти, но и очарованието на „дзиндун дагу“. В него Амирис усеща интегрирането и сблъсъка между източната и западната култура.
„В изпълнението трябва да се пее, но това пеене е като говорене, докато се удрят дъски и барабани. Много прилича на „традиционен рап“. В Бразилия също имаме барабани, които звучат така, сякаш искаш да танцуваш на карнавала, а барабаните в „дзиндун дагу“ звучат сякаш имат някаква интимност, която те кара да искаш да замълчиш и да ги оцениш. Често ходя с учителя си на различни места и даваме представления. Това ми даде възможности да науча за обичаите на китайците, да изпитам начина им на живот и да усетя истинските конотации на китайската култура.“
В Китай Амирис обича да се разхожда по улиците, за да се запознае с най-автентичния живот на хората. „Много обичам да ходя на различни пазари в Китай, където научих как живеят обикновените истински хора. Защото истинският живот на китайците е там - в храната им“.
Амирис също така дълбоко усеща решимостта и мъдростта на китайския народ да се отърве от бедността. Тя казва, че те са намерили пътя за „хармонично съжителство с природата“, а китайското правителство работи действително за щастието на хората. „Била съм в село Дадуджуан в Тиендзин. Казват, че първоначално селото е било пълно с малки преработвателни фабрики, като например фабрики за авточасти, но околната среда на селото не е била много добра. По-късно ръководството на селото започва да насочва производителите, концентрирайки се върху отглеждането на различни видове тикви. Сега техните продукти са много популярни в Китай, защото тук тиквата означава „късмет и щастие“ и е символ на богатство и сполука. Земеделците са много ентусиазирани и мога да почувствам гордостта им и техния стремеж към по-добър живот. Китайското правителство наистина е страхотно в тези свои политики и наистина помага на хората.“
Амирис е пътувала и до окръг Джуанлан в провинция Гансу като помощник-учител, за да се запознае с развитието на основното образование в провинцията на фона на съживяването на селските райони в Китай. Тя споделя, че в любопитните погледи на децата е видяла себе си преди години и е разбрала истинското значение на взаимното разбирателство между народите с различни култури. „Любопитните погледи на учениците от началното училище ми напомниха за деня, в който моята учителка по китайски език от Институт „Конфуций“ дойде в нашето училище, за да представи китайската култура. Тогава тя беше човекът, който ме вдъхнови да дойда да уча в Китай, а днес е мой ред да вдъхновя тези деца да научат повече за останалия свят. Мисля, че това е културен обмен и предаване на културното наследство. Народите се ценят взаимно и напредват заедно, което китайците наричат споделяне и взаимно оценяване между културите.“
За Амирис тези пет години в Китай са били пълноценни и значими и тя решава да продължава образованието си в страната. Тя продължава да работи за засилване на приятелството между бразилския и китайския народ. „Научих много в Китай, много за историята и културата, концепциите и идеите на страната. Китай ми отвори светогледа и ме научи на много неща. Все още имам много да уча, а мечтата ми тепърва започва. Независимо какво ще правя в бъдеще, надявам се да се занимавам с дейности, свързани с Китай, и да допринасям за приятелските отношения между Китай и Бразилия.“