Преди време Блумбърг нарече китайския проект „Един пояс, един път” мъртъв. После на срещата на Г-20 в Делхи, бе лансиран проект за връзка на Индия, през Персийския залив, Израел, пристанище Хайфа, та до Европа чрез тръбопроводи, ж.п. линии и стокови коридори. Безспорно в противовес на китайската инициатива, която следва стария Път на коприната. Бързо се установи, че максимата, че политическите игри не трябва да се използват за икономически политики е забравена или по-точно пренебрегвана. Разбра се, че Западът вече не може да диктува на другите страни какво да правят. Още повоче, когато изтече информация, че за 10 години проектът „Един пояс, един път” е спечелил един трилион дол, докато за проекта на Г-20, т.н. индийски, има само един меморандум. Излишен е отговорът кой ще е ефективния проект и защо няма как да е „мъртъв” китайският. Защото „обединява страни, които се интересуват от сътрудничество без условия.”, казва Си Дзинпин в речта си по повод отбелязването на 10-тата годишнина на китайския проект. А войната Израел /Хамас е прякото доказателство, че когато проекти се използват за контролиране на други държави, за стопиране на действащи инициативи като „Един пояс, един път” или не се отчитат интересите на даден народ, в случая палестинците, реализацията е обречена на провал. Никой вече в Близкия изток не споменава за т.н. „индийски проект” от срещата на Г-20. Изглежда, че този план вече е мъртъв само месец след като го обявиха. А се възприемаше и като „маслинова клонка от страна на Риад към Вашингтон” след нормализацията на отношенията с Иран под егидата на Китай. Днес катастрофата и за двете страни във войната около и в Газа е неизбежна, но остава фактът, че не само китайският проект е предизвикателство за западната хегемония, а и новите ветрове, които духат в геополитиката.
Докато Путин и Си Дзинпин при неотдавнашната си среща в Пекин явно си свериха курса в глобалната буря и не са коментирали противоречията си, то за отношенията Китай – САЩ Си Дзинпин в писмо до Националния комитет по американо-китайските отношения, Ню Йорк, казва „Китай е склонен да насърчава сътрудничеството със САЩ, за да бъдат преодолени различията и да се даде съвместен отговор на глобалните предизвикателства”. Определено ако тези две геополитически сили, Китай и САЩ, не намерят правилния път за разбирателство, тогава опасенията за световния мир и стратегическото развитие на всяка страна по света са в опасност. Във Вашингтон външният министър на Китай, Ван И, търси при срещите си с Блинкен, президента Байдън и съветника по национална сигурност Съливан, „взаимно уважение, сътрудничество, мирно съвместно съществуване на принципа „печеля-пелелиш”, но като се има предвид традиционната „двойна игра” на САЩ на международната сцена никак не е сигурно, че отношенията между двете страни бързо ще се отдръпнат от точката на смрязяване. Особено ако продължават опитите на Вашингтон да обедини около себе си Европа срещу Русия, а Азия срещу Китай. Целта е запазване на американската хегемония въз основа на изолирането на всяка една държава или организация, която е решила да й се противопоставя.
Виден е промененият пейзаж в геополитиката. Демонстрираната по-агресивна китайско-руска ос има все повече привърженици сред страните от глобалния юг, но не всички искат да бъдат въвлечени в сблъсъка между Изтока и Запада. Те просто искат да се заемат с развитието на изостаналите си нации и да се отърват от диктата на Запада. Светът е все по-разпокъсан и се засилват все по-екстремния и разнообразен набор от национални интереси. Присъединяването към БРИКС на нови 6 държави и предстоящото включване на нови членове, както и разширяването на Г-20 с Африканския съюз са доказателство за отчитане ролята на необвързаните страни в днешно време. Ако се има предвид и избирането на Майк Джонсън за председател на Конгреса /трета по значимост позиция в САЩ/ е видно, че допълнително се подкопава вътрешното единство на САЩ. Джонсън по принцип гласува срещу Украйна и се смята, че финансирането на войната в полза на Киев сега е под съмнение. Нещо, което се смята, че Путин отдавна е преследвал Все повече стават анализите на западни коментатори, които казват, че „силата на САЩ да диктуват на останалия свят е драматично подкопана”. Изводът е красноречив - еднополюсният свят отстъпва в полза на многополюсния. И точно в такъв момент Ван И, външен министър, е на посещение във Вашингтон. Според него това е положителен сигнал за стабилизиране и подобряване на китайско-американските отношения. Приема се за нормален ход, след срещата Путин/Си Дзинпин в Пекин само преди дни. Въпреки многото различия, двете страни трябва да поддържат диалог за търсене на решения по многото разминаващи се въпроси и политики. Нещо, което се подчертава като стратегия в курса на външната политика на Китай, която отстоява Си Дзинпин. В случая единно е становището, че стабилните отношения между Китай и САЩ са в интерес и на двете страни.Споразумели са се да положат съвместни усилия за провеждане на среща между двамата държавни глави в Сан Франциско. Медиите в САЩ незабавно го оповестиха като решен въпрос. От Пекин няма категоричност и потвърждения, че срещата ще се състои. Даже във Вашингтон Ван И е заявил, че „пътят към Сан Франциско няма да е гладък и не може да се разчита на автоматично шофиране”. За тази цел трябвало искрено двете страни да се „върнат към Бали” и да изпълнят консенсуса на лидерите си, да премахнат намесата, да преодолеят пречките, за да има резултат. Един вид да не се слага на печката тигана, когато не е още уловена рибата. Според някои анализатори по този начин Китай е подал сигнал, съгласно нравите на своята цивилизация, за китайското недоволство от липсата на искреност и усилия от страна на Вашингтон за стабилизиране на китайско-американските връзки. В Пекин смятат, че установяването на контакт с Китай има за цел главно да служи за свикване на голяма среща на АПЕК /Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество/. А това не отговаря на основните опасения на Пекин. Експерти по външна политика в Китай са на мнение, че коментарът на Ван И, че „няма самостоятелно пътуване до Сан Фрациско” е напомняне на САЩ да обуздаят токсичната си вътрешна политика , която е силно антагонистична спрямо Китай и че „комуникацията на високо равнище между Китай и САЩ няма да дойде автоматично, ако САЩ не положат повече усилия”. Global Times пише, че „неотдавнашното желание на САЩ да се свържат с Китай се дължи отчасти на надеждата на Байдън да бъде домакин на голяма среща на лидерите на АПЕК”. Но на практика САЩ не са успели да се справят с въпроси, които засягат основните интереси на Китай. Без отговор е въпросът дали изобщо са искали. Чрез организирането на такава грандиозна среща в Сан Франциско Байдън се опитва да изпрати сигнал до вътрещната аудитория на САЩ, че е способен да стабилизира отношенията между Китай и САЩ и то докато участва в интензивна конкуренция с Пекин. В същото време Вашингтон не прекратява действия срещу китайската технологична индустрия чрез намаляване на видовете полупроводници, които американските фирми могат да купуват в Китай . И на етап, когато Белият дом има искане към Конгреса за допълнително финансиране за Израел, Украйна и Тайван. С мотив за опасения за ”сигурността на американските граници”. Тайван несъмнено е ябълка на раздора между Пекин и Вашингтон. Ван И е заявил на Съливан, че „независимост на Тайван е най-голямата заплаха за мира и стабилността на Тайванския проток и най-голямато предизвикателство пред отношенията Китай-САЩ”.Според Пекин това е „токсична вътрешна политика, която е силно конфронтационна и САЩ по този начин разрешават вътрешни проблеми като създават външни врагове”. На практика това означава, че в отношенията между САЩ и Китай винаги ще има конфронтация. Пекин не забравя, че неотдавна в Сената бе казано от Мич Макконъл, че „Китай, Русия и Иран са новата ос на злото”, на която САЩ трябвало да се противопостави
Независимо от съществуващата обстановка на конфронтация между Китай и САЩ, от м.юни насам двете страни са възприели по-чест обмен на високо равнище. На посещения в Пекин бе Блинкен, министъра на търговията на САЩ Джина Реймондо, министъра на финансите Джанет Йелън, специалният пратеник по въпросите за изменение на климата Джон Кери, а последният от поредицата гости в Китай бе губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм. Той е посрещнат топло в Пекин тъй като е известна неговата непредубеденост по отношение на сътрудничеството между двете страни.САЩ изпратиха и участници в 10-тия Пекински форум „Сяншан”, а китайско-американска работна група проведе първата си среща чрез видеовръзка. В допълнение е решено броят на директните редовни пътнически полети между Китай и САЩ да се увеличат от сегашните 48 седмично на 70 седмично.
И все пак като цяло негативизмът все още преобладава над позитивизма в отношенията между Китай и САЩ. Особено след инцидента с балона, когато всъщност двустранните връзки замряха. Сега явно се търси възможност за стабилизиране на връзките, за да се избегне достигането на нов минимум. Още повече, че на хоризонта са изпитания като изборите за регионален лидер на Тайван през 2024г. Предстоят и избори за президент в САЩ през 2024г,а е известно, че разиграването на китайската карта е обичайна тактика на кандидатите за президент в САЩ.
Именно в такива променливи геополитически ситуации инициативата „Един пояс, един път” също навлиза в нов етап. В началния етап както частните, така и държавните изпълнители имаха водеща роля в изграждането на основната инфраструктура. Реализираните проекти спомогнаха за подхранване на политическата добронамереност и за активизиране на местните бизнес-партньори. По този начин частните китайски компании се чувстват по-удобно да правят бизнес в страните партньори на „Един пояс, един път”.А това са страни от Азия, Пацифика, Африка, Централна и Източна Европа,, които имат проблеми с произтичащи от недостатъчно развита инфраструктура, докато стратегиите им са за повишаване на потенциала за икономическо развитие.На срещата в Пекин за отбелязване на 10-тата годишнина от инициативата „Един пояс, един път, Си Дзинпин обяви, че Китай добавя още 10 млрд дол към фонда на проекта, ще отрие кредитна линия в размер на 48 млрд дол и информира, че са сключени споразумения за сътрудничество със участничките в срещата за близо 98 млрд дол. Залебежително като постижение, но и оценка, че тази китайска инициатива , приета през 2013г, е не само стратегия на китайското правителство за инвестиции в чужди икономики, но и основен елемент от външната политика на Пекин за заемане на водеща роля в света. Факт е, че проектът включва вече над 150 държави и население в размер на 75% от световното население. Прави впечатление, че инициативата е включена в конституцията на Китай, но е насочена преди всичко към Централна, Южна и Югоизточна Азия, Средния и Близък Изток и Африка. Приема се че проектът ще приключи към 2049г, когато ще се чества век от създаването на Народна Република Китай. Символна дата.
Но на този етап в изпълнение на проекта Китай предвижда увеличаване броя на съвместни лаборатории до 100 за 5 години, ще подкрепя млади учени от другите страни да работят по краткосрочни програми в Китай, ще се разширява Глобалната инициатива за управление на изкуствения интелект, ще се създаде Международна лига на театрите по Пътя на коприната, Международен фестивал на изкуствата по този път, Международен алианс на музеите на изкуствата по Пътя на коприната, Международен алианс на библиотеките , Международен туристически алианс и т.н. Толкова всеобхватен проект, че някак се забравя, че в дъното целта е била за създаване на интелигентни програми за осигуряване на препитание на изостаналите страни. Днес т.н. сътрудничество по „Пояса и Пътя” , отчетено като стабилно и плодотворно за отминалите 10 години сега се предвижда да бъде изпълнено с нова динамика и жизненост. Както казва Си Дзинпин – „да се впуснем в устрем и ентусиазъм в новото пътешествие към още едно златно десетилетие”. Обявява своите 8 стъпки по този път, но е наясно, че на Запад възприемат „Един пояс, един път” като инструмент за разширяване на китайското икономическо и политическо влияние по света. Разбира се, че в западния свят информациите в китайските медии са само опит да се прикриват стратегическите намерения на Пекин, които са залегнали в инициативата на „Един пъяс, един път”. Но както Китай, така и Русия не крият, че принципно действат за нов ред по света, в геополитиката и той е за един многополюсен свят, свят без хегемония на един играч и без намеса във вътрешни дела в страни, които не приемат диктат от чужди сили. А дали инфраструктурните проекти на Китай, лансирани с тази инициатива, ще бъдат съпроводени с изграждане на военни бази по света е въпрос, който занимава коментатори в англосаксонския свят,което само доказва съществуване на страхове в тази посока. На принципа „крадецът вика дръжте крадеца” . Важното е, че се работи и за изграждане на т.н. морски път на коприната, разширяват се дълбоководни пристанища , създават се нови търговски маршрути, които ще дават възможност да се осъществяват търговски връзки между страни, които са под западни санкции или се възпрепятства тяхната търговско-икономическа връзка с дадени региони.Безспорно е, че китайският проект „Един пояс, езин път” е тясно преплетен с геополитиката и разбира се, стои твърдо зад глобалните интереси на Китай. Важното е, че го прави в сътрудничество с другите страни по света и очертава новия световен ред ,за който вече и на Запад признават съществуването му. Друг въпрос е кой как ще се устрои в него.