Въведение
На 17-18 октомври 2023 г. в Пекин се проведе форум, на който бе отбелязана 10-та годишнина от провъзгласяването на инициативата „Един пояс, един път“, наричана също „Новия път на коприната“. Този форум бе забележителен с много неща. На него присъстваха глави и/или висши официални лица на над 140 държави. Това го прави най-масовото международно събитие за 2023 г., като се изключи 78-та Генерална Асамблея на ООН, състояла се на 19-23 и на 26.09.2023 г. Друг привличащ вниманието към форума момент е този, че почетен гост на събитието е президентът на Руската федерация Владимир Путин. Нещо, което безспорно вкарва изключително важна нотка на фона на текущата остра геополитическа ситуация в света.
Необходимо е още от самото начало да се отбележи, че това е най-мащабната мирна инициатива в историята на човечеството. Тя предполага дългосрочно глобално въздействие по отношение на геоикономическата, геополитическата, технологическата и даже социо-културната динамика на света. В това отношение проектът „Нов път на коприната“ е напълно сравним със стария „Път на коприната“, чиято криволичеща във времето съдба, оказва дълбоко по своите последствия влияние на историята на човечеството, такава каквато я познаваме.
Ето защо преди да коментираме настоящата ситуация, свързана с инициативата „Един пояс, един път“, както и различните варианти на бъдещите перспективи на същата, ще започнем с кратък преглед на историческия „Път на коприната“.
„Великият път на коприната“ – възникване, функциониране, прекратяване и последствия от прекратяването
„Великият път на коприната“ функционира от II век пр. н. е. до средата на XV в. Началото е поставено по времето на император У-ди. Той е с лично име Лиу Че и пълно следсмъртно име Сяо-хуанди или Сяо-ди.Явява се седмият император на Западната империя Хан в Китай. Управлява от 141 г. пр.н.е. до 87 пр.н.е д. По време на неговото управление Хански Китай драстично разширява териториите си. Конфуцианството придобива официален статут и се въвежда с цялата си строгост. Управлението му се смята за един от най-блестящите периоди в китайската история.
Името «Велик път на коприната» е дадено от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен едва през 1877 г. По своята същност представлява мрежа от евроазиатски пътища. На практика следва да се говори за няколко маршрута:
• Северен път – Идва от Сиан и минава през Турфан. След това пресича Памир и отива към Фергана и казахските степи;
• Южен път – Тръгва от Сиан, заобикаля езерото Лоп Нор по южния край на пустинята Такламакан през Ярканд и в южната част на Памир. Оттам води до Бактрия, а оттам до Партия, Индия и Близкия изток до Средиземно море;
• Югозападен път - Смята се, че югозападният маршрут е делтата на Ганг/Брахмапутра, която е била обект на международен интерес повече от две хилядолетия;
• Морският път на коприната - Отнася се до морския участък от историческия Път на коприната, който свързва Китай с Югоизточна Азия, Индонезийския архипелаг, Индийския субконтинент, Арабския полуостров, чак до Египет и накрая Европа.
Пътуването по «Великия път на коприната» представлява пътешествие не на хора, а на стоки и технологии. Това е така, тъй като на всеки 50-60 км има станции, където стоките се разменят и преминават от търговец на търговец, които след това на следващата станция пак се разменят. Коприната, както и стоки от Изтока като порцелан, чай, ориз и други, се разменят от европейските търговци срещу благородни метали. В Централна Азия са плащали за стоките от Изтока с момичета-танцьорки, а арабите с арабски коне.
Общата дължина на пътя е била около 6 400 км. Той играе централна роля в улесняването на икономическите, културните, политическите и религиозните взаимодействия между Изтока и Запада. Именно по него будизмът преминава в Китай и става там основно религиозно учение в Поднебесната. А специфичното християнско течение, което учи, че Исус Христос има две лица - божествено и човешко -несторианството – именно чрез мрежата от маршрутите на Пътя на коприната, става най-широкото по пространствено разпространение християнско слово, въпреки че на Ефеския, т.е. Третия Вселенски събор през 431 г. е обявено за ерес.
«Великият път на коприната» представлява най-големия действащ мирен проект на човечеството във времена, когато отделните групи от хора са се срещали и взаимодействали помежду си само по полетата на битките и войните. Той успява да преодолее редица политически, геополитически, природни и други промени и сътресения – смяната на династии в Китай, края на редица империи, появата на нови държави, бедствия като «Черната смърт» - чумата, Монголското нашествие и т.н. Въпреки многократно оцеляване и прекъсвания, Пътят на коприната губи значението си с възхода на Османската империя през 1453 г., тъй като тази империя прекъсва търговията между Изтока и Запада.
Това подтиква западноевропейските усилия да се търсят алтернативни пътища към източните стоки. Започва се с търсене на «Път към Индия», който води до пътешествието на Хр.Колумб и испанското откриване на «Новия свят». По-късно португалският мореплавател Вашку да Гама стига до Индия, обхождайки Африка. По този начин се поставя началото на «Епохата на Великите географски открития», на Западноевропейския колониализъм и на по-интензивен процес на глобализация, започнал с Пътя на коприната. Практически с края на «Великият път на коприната» започва нова епоха в развитието на човечеството.
Съвременната концепция "Един пояс, един път"
Концепцията "Един пояс, един път"/Новият път на коприната/ представлява международна инициатива на Китайската народна република. Тя е насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, а също и икономически коридори, както и комуникационна мрежа. Планира се тя да свърже повече от 60 страни в Централна Азия, Европа и Африка. Целта е развитие на търговските, технологическите, социо-културните и прочее отношения между тях.
Идеята за формиране на "Нов Копринен път" за първи път е озвучена от председателя на КНР Си Дзинпин по време на неговото представяне в Астана в рамките на държавната визита в Казахстан през септември 2013 г. Както тогава отбелязва Си Дзинпин Китай и страните от Централно-Азиатския регион имат обща стратегическа цел. Тя е в стабилното развитие на икономиката и засилване възможностите на държавата. Китайският лидер подчертава необходимостта всестранно да се укрепва практическото взаимодействие и да се конвертира предимствата на политическия диалог, географската близост и икономическото взаимодопълване. Чрез сътрудничеството се създават условия за устойчив растеж, както и създаване на общи интереси на основата на взаимно изгодното развитие.
Във връзка с това Си Дзинпин призовава да се приложат в пространството на Евразия нови модели на сътрудничество, като с общи усилия да се формира "Икономически пояс на Пътя на коприната" . В тази връзка той предлага пет необходими за тази цел условия:
• Политическа координация;
• Инфраструктура за взаимодействия;
• Либерализация на търговията;
• Свободно движение на капитали;
• Укрепване на взаимното разбиране между народите.
През октомври 2013 г. по време на своето посещение в страните от Юго-Източна Азия главата на КНР предлага на страните - членовете на АСЕАН/Асоциация на страните от Юго-Източна Азия/ идеята за съвместно строителство на "Морски копринен път през XXI век" Тези инициативи — „Единен икономически пояс“ и „Морски път“ са обединени в общата стратегическа концепция на Китай под името „Един пояс, един път“. Фактически тази концепция става едно от основните направления на външноикономическия и външнополитическия курс на КНР.
През март 2015 г. по поръчка на Държавния съвет на КНР Държавният комитет по развитие и реформи, Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай публикуват документ „Прекрасни перспективи и практически действия по съвместното създаване на „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морския Път на коприната през XXI век“. Документът е призван да помогне за реализация на концепцията "Един пояс, един път".
В документа се отбелязва, че проектът „Един пояс, един път“ е открит за всички страни, международни и регионални организации, а също така създава основа за сътрудничество на КНР със заинтересованите страни.
Предполага се, че основните маршрути "Икономическия пояс на Пътя на коприната" ще минават:
• От Китай през Централна Азия/Русия до Европа;
• От Китай през Централна и Западна Азия към Персийския залив и Средиземно море;
• От Китай в Юго-Източна Азия, Южна Азия, към Индийския океан.
Основните направления на "Морския Път на коприната през XXI век" са:
• От морските пристанища на Китай през Южно-Китайско море до Индийския океан и по-нататък до Европа;
• От китайските пристанища през Южно-Китайско море в южната акватория на Тихия океан.
В посочените посоки се планира да се формират международни коридори за сътрудничество: "Китай - Монголия - Русия", "Китай - Централна Азия - Западна Азия", "Китай - Индокитай", "Китай - Пакистан" и "Бангладеш - Индия - Мианмар - Китай".
В документа са обозначени хуманитарни задачи в сферата на инфраструктурно строителство, инвестиции в промишлени мощности, усвояване на природните ресурси, търговско-икономическо и финансово сътрудничество, защита на околната среда и взаимодействие на морското пространство.
Като основен фактор за разширяване на сътрудничеството в региона е взаимодействието с помощта на такива многостранни механизми, като:
• Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС);
• Китай–АСЕАН (формат „10+1“);
• Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС);
• Форум „Азия - Европа“ (АСЕМ);
• Диалог за сътрудничество в Азия (ДСA),
• Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА);
• Форум на китайско-арабското сътрудничество;
• Диалог „Китай - Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив“;
• Икономическо сътрудничество на Субрегиона на Голям Меконг (СГМ);
• Централно-азиатско регионално икономическо сътрудничество (ЦАРИС).
Концепцията "Икономическият пояс на Пътя на коприната" е планирана да се осъществи в следващите няколко десетилетия. Днес тя представлява един от векторите в движението на Китай към нова глобална роля.
С цел финансиране на проектите в рамките на концепцията "Един пояс, един път" през 2014 г. в Китай са създадени два нови финансови института: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и Фондът на Пътя на коприната. Целта на инфраструктурните инвестиции на Азиатската банка е финансиране на крупни инфраструктурни проекти на страните-учредители на банката и съдействие за тяхното икономическо развитие.
За годините след провъзгласяването на „Един пояс, един път“ повече от 150 държави се присъединяват към концепцията. Това представлява почти 75% от световното население. Тези страни създават повече от половината от световния БВП. Досега на обектите, разработвани в рамките на „ЕПЕП“ създадени 420 000 работни места. А това строителство измъква 40 милиона души от бедността.
Резултати от форума по случай 10-та годишнина от провъзгласяването на инициативата „Един пояс, един път“
Преди началото на форума в КНР е публикуван документ «Бяла книга» - „Инициативата „Един пояс, един път: ключов стълб на глобалната общност на споделеното бъдеще.” Появата на този документ изглежда навременна, тъй като издаването му „отчита“ свършената работа. Практическите резултати от инициативата. съдържат конкретни цифри. Така например в документа се посочва, че общият обем на външнотърговския оборот между Китай и страните, участващи в инициативата, възлиза на $19,1 трилиона.
Още по-интересни са данните за преките чуждестранни инвестиции, свързани с «ЕПЕП». По официални данни на КНР, обемът на двустранните инвестиции възлиза на 380 милиарда долара, от които 240 милиарда долара идват от китайски преки чужди инвестиции/ПЧИ/ към чуждестранни партньори. «Бялата книга» подчертава интереса на КНР към либерализация на търговията и инвестициите. Това според Пекин е нужно да се направи в двустранен и многостранен формати. Като важен инструмент се разглежда търговско-икономическия блок Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), където Китай играе ролята на неформален лидер.
Друг фрагмент от «Бялата книга» е разделът за устойчивостта на дълга в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. През последните 5-7 години на инициативата се отбелязват редовни атаки от Запада срещу Китай по отношение на предоставянето на преференциални заеми на развиващите се страни, които се превърнаха в стабилна тенденция. Говори се за така наречения „дългов капан“, т.е. невъзможността на страните-получатели да изплащат външни заеми. Несъмнено подобни явления се наблюдават при Малдивите, Шри Ланка, Пакистан и редица други страни.
В резултат започват обвинения, че КНР ще конвертира външния дълг на партньорите си в „закупуване“ на тяхната политическа лоялност, както и за получаване на достъп до стратегически области и дейности на тези страни. Предвид подобни разговори, Пекин е решил да въведе клауза за „продължаващо подобряване на устойчивостта на дълга“. Целта е да се минимизират случаи на изпадане в неплатежоспособност. В документа се казва, че Китай дава приоритет на социални и икономически ползи, за да избегнат дългови рискове и финансови тежести.
Освен това разделът също така отбелязва, че китайските усилия са довели до „увеличаване на висококачествени активи, ускоряване на темпа на развитие“. В този смисъл се цитират партньорски страни, които признават, че «икономическата логика надделява над геополитическата“.
В «Бялата книга» определено присъства завоалирана критика на Запада. Китай използва термина „определени страни“, като посочва ,че същите провеждат курс на едностранчивост и хегемонизъм. Според авторите на документа тяхната политика е довела до разширяваща се пропаст между бедни и богати, загуба на независимост на световната сцена и невъзможност за модернизация.
Предвид горното «Бялата книга» подчертава необходимостта да се сложи край на господството на „отделни държави“ в глобалната икономика и да се премине към по-честна, справедлива, балансирана, устойчива и ефективна система на глобално взаимодействие и съвместно създаване на „по-светло бъдеще“. От тази позиция инициативата «ЕПЕП» се разглежда като контрапункт, който вдъхва нов живот в историята на цивилизационния обмен.
От особено значение са срещите и разговорите, които се провеждат на този трети форум, посветен на 10-годишнина от обявяване на «ЕПЕП». На този трети форум е забележимото отсъствието на представители от западните страни. Единственият представител на Европейския съюз е унгарският премиер Виктор Орбан. Китайският вестник «Beijing Times», позовавайки се на свои източници, съобщава, че причината да няма западни лидери е, че Китай не им е отправил покана. Изданието аргументира това с желанието на Пекин да се концентрира върху отношенията с развиващите се страни.
Откривайки третия форум, Си Дзинпин обяви нови планове като част от инициативата „Един пояс, един път“. По-специално, той предложи създаването на пилотна зона за сътрудничество в областта на електронната търговия по Пътя на коприната и подписване на споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите „с голям брой страни“. Също така обеща да премахне ограниченията за достъп до чуждестранни инвестиции в производствения сектор на КНР. Си подчерта, че Китай е търговски партньор номер едно за повече от 140 страни и „се движи в посока на по-голяма отвореност“.
Ключова среща на форума е тази между Си Дзинпин и Владимир Путин. За
последен път те се срещат през март 2023 г., когато президентът на КНР посети Москва. Това е първото му посещение в чужбина след преизбирането му за трети мандат. Си припомни това в началото на сегашната среща. Той отбеляза, че двамата лидери имат силно приятелство, че политическото взаимодействие между двете страни се засилва, а стратегическото взаимодействие става все по-ефективно.
Конфиденциалните разговори между Си и Путин на 18 октомври в Пекин продължават няколко часа. Формално РФ не участва в инициативата «ЕПЕП». Но Русия многократно е изразявала подкрепа за тази инициатива и готовността си за съвместно развитие на интеграционните процеси в Евразия. За първи път от началото на украинската криза през 2022 г. В. Путин именно на този форум направи официално изявление с подобен тон, заобиколен от лидери на държави, много от които представляват ключови многостранни асоциации в Евразия.
III Международен форум „Един пояс, един път” породи много новини, но и поводи за спекулации. След четиригодишна пауза, Китай припомни на света за своята водеща инициатива. В същото време е важно да се разбере, че след провеждането на II форум през април 2019 г. международният контекст се промени драматично. Преди време нямаше коронавирусна криза, икономическа и дипломатическа война между РФ и западните страни, както и мащабни военни операции в Близкия изток. На фона на рязката ескалация на глобалното напрежение, насърчаването на дискурс за глобалната взаимосвързаност и съвместно развитие изглежда изключително уместно, въпреки че предизвиква сред определени глобални кръгове скептицизъм.
Вместо заключение за бъдещите перспективи на «ЕПЕП»
Несъмнено инициативата «Един пояс, един път» като глобално меропрятие със свръхграмаден мащаб в най-голяма степен ще зависи от няколко фактора:
• От развитието на геостратегическата обстановка - как по нататък ще се осъществява геополитическият сблъсък «монополярност против многополярност»?;
• Какъв ще бъде резултатът от геоикономическата конкуренция между «неолиберализма» от една страна и модела на планово-пазарния синтез предполагащ значителна роля на националната държава и силно присъствие на социално-солидарни подходи, от друга?;
• Как ще протича «Технологическата битка», свързана с развитието на «Изкуствения интелект»?
В тази връзка не може да се отмине факта, че се търси пряк конкурент на инициативата «ЕПЕП» с предложението за проекта IMEC – India-Middle East-Europe Corridor, обявен от САЩ, Индия, Саудитска Арабия и ОАЕ/Обединените Арабски Емирати, Франция, Германия, Италия и ЕС. Този проект е предложен на срещата на Г-20 в Индия. Президентът на САЩ Дж. Байден нарече това съглашение «историческо». Аналогично мнение се изказва в индийската и европейска преса.Дали този проект ще влезе в конфликт с «ЕПЕП» или тези две инициативи ще могат да се хармонизират и взаимно да се допълнят предстои да видим?
Така или иначе засега е ясно следното:
• «ЕПЕП» все повече се трансформира не само като алтернатива на глобалното господство на «Колективния Запад», монополярния свят на САЩ и егоизма на «Американския глобализъм. Перспективите на „Един пояс, един път“ все повече ще зависят от интереса и желанието на други държави и асоциации да се включат в създаването на първоначално общоевразийска, а след това и на глобална система на взаимосвързаност и умножаване на интеграционните потенциали;
• В смисъла на горното инициативата «Един пояс, един път» се изявява като нов социално-икономически и цивилизационен модел на взаимодействие със страните от «Глобалния Юг» и света като цяло. Това е нов тип глобализация виждаща световното общество като споделена съдба на човечеството. Неин основен принцип е този на «взаимно-изгодното развитие», което именно дава шанс за дългосрочно бъдеще.