Преди няколко дни информационното бюро на Държавния съвет на Китай публикува доклад под название „Глобалното съобщество на общото бъдеще: предложение и действие на Китай”.
Този текст не предизвика всеобщ интерес първо, защото беше възприет като обикновен пропаганден ход на Пекин и второ, по-важно, защото вече се е формирала представата, че идейното съдържание на документите на китайската комунистическа партия се формира по простата формула: „Универсално марксистко съдържание, преоблечено и опаковано в специфична локална форма. Маркс, облечен като Конфуций, това е общия и за съжаление превратен начин да се разбират официалните постановки на китайското ръководство.
Възприемането на официалните принципи на китайското партийно и държавно ръководство чрез формулата „Глобално съдържание в локални китайски одежди” - за съжаление тази аксиома на възприятието е невярна в методологически и системен смисъл. Маркс в китайски дрехи – това е универсалния начин да не се разбира Китай. Китайската специфика, която наистина е реална се постига не чрез отстраняването на китайския слой в съдържанието, а тъкмо напротив, в специалното и внимателно разглеждане на методологическите принципи на днешните китайски провъзгласени принципи.
Първото, което трябва да се направи е да се отхвърли неверния методологически прпинцип, според който идейното съдържание на съвременните китайски политически принципи е „просто марксизъм, замаскиран с китайска национална стилистика”. Тъкмо напротив, „китайският начин на съществуване на марксизма, включва дълбинна преработка на централни принципи и установки на марксовата методология. Казано просто, китайският марксизъм – това не е Маркс с обръсната брада и с мандаринска плитка.
Този начин на разбиране на съвременните китайски идейно-политически послания представлява път към осмислянето на китайската специфика, която не може да се разбира по формулата глобално съдържание плюс локална форма.
Китайският марксизъм не е Маркс преведен на китайски. Тъкмо напротив – начинът, по който ККП мисли е едновременно и локален и глобален. Принципите на китайската хилядолетна мисловна култура участват във феномена китайски марксизъм, не просто като местна екзотика, а като съдържателна основа на днешния начин, по който китайското партийно и държавно ръководство чете марксовото наследство.
Именно този начин на тълкуване на поредния китайски доклад е ключ към съдържателното разбиране на неговия смисъл.
Публикуваният доклад с название „Глобалното съобщество на общото бъдеще – предложения и действия на Китай” не е поредната китайска идея, фризирана в китайска специфика. Тъкмо напротив, авторите на този фундаментален доклад успешно излизат извън т.нар. китайска специфика и откровено, без да се крият зад преувеличена китайска стилистика разказват на понятен език своите фундаментални аксиоми, които описват начинът, по който китайското ръководство вижда бъдещето на Китай в бъдещия свят.
Докладът описва общото бъдеще на света, заедно с начина, по който Китай има намерение да постигне това общо бъдеще. Именно затова този доклад има подчертано непропаганден смисъл. Тъкмо напротив, този документ на китайското партийно и държавно ръководство има обяснителен характер, спрямо цял ред глобални идеи на Китай- идеите в сферата на международната политика, в сферата на глобалната сигурност и главно и преди всичко идеите за развитието на човечеството .
По този начин документът, за който става дума представлява методология – именно в класическия смисъл на понятието методология: тук няма локална специфика, а има универсалност, която касае както китайските древни учения, така и съвременната западната европейска „технология на смисъла”.
„Методът като съзнание на формата за движението на присъщото й съдържание” – това е Хегел, т.е. Западна Европа и в същия смисъл това е начинът по който великите мислители на Изтока като Лао Цзъ и Конфуций градят своите теории. Тук няма как да се намери така удобното за ленивия ум разделение между глобално съдържание и локална форма – обяснение, което на пръв поглед обяснява всичко и на втори поглед не обяснява нищо. Тук локалното и глобалното съвпадат непосредствено точно по начинът, по който противоположностите са се сливали във философското съзерцание на Хегел.
Този документ осветлява аксиомите, т.е. най-дълбоките основания на китайското съвременно глобално политическо мислене. И тези основания, представлявайки цялостна идейна и практическа концепция за развитието на човешкия род са откровено алтернативни на днешното западно виждане за това как да се градят отношенията между държавите и народите „основани на правила”, казано по американски.
Китайската концепция за развитието на човешкия род е алтернативна, т.е. строго противоположна в съдържателен план на съответната западноцентрична концепция.
Отказът от политиката от позициите на силата, следователно отказ от принудата в международните отношения тук е основен принцип. Казано по друг начин, не принудата осъществявана от американския жандарм спрямо света, а свободното волеизявление като принцип на изграждане на общочовешката цялост е основен принцип. Отказ от налагането на една държавна воля над друга различна държавна воля, т.е. отказ от подравняването на всяка държавна воля към волята на държавата хегемон, т.е. към волята на англосаксонския свят – това е основния принцип на развитието на човешката общност, това е съвременното разбиране на ръководството на ККП. Внимателният анализатор тук би забелязъл съответствие на съвременния принцип със старата методологическа формула на Мао за това, че трябва да растат 100 цветя. Истината, обаче е, че тук няма външно съответствие, а просто съдържателно тъждество на днешните концепции на ККП с философската китайска класика – защото идеята за 100-те цветя, които трябва да цъфтят свободно не принадлежи на Мао, а е наследство от хилядолетното китайско духовно развитие. Да се построи глобално съобщество на общото бъдеще – това означава стремеж към отвореност, инклузивност, взаимна изгода, равенство и справедливост.
С други думи, тук става дума не за външно отъждествяване на култури и принципи, а за изначално включващо участие на всички култури и принципи в бъдещата цялост на световната култура.
Специално трябва обаче да се подчертае, че всички тези принципи нямат нищо общо с прехвалената западна мултикултурност, която в своята дълбока същност предвижда не съвместно съществуване на култури и не взаимно органично обогатяване, а безпринципно механично редополагане на културни форми, които взаимно се ограничават, а не се обогатяват взаимно.
В края на краищата, можем да обобщим, използвайки философския език на западната теоретическа класика – най-дълбоката идея за развитие, върху която се основава съвременното китайско разбиране за развитието на човечеството, това е т.нар. конкретно тъждество, което играе такава огромна роля в съвременното западно развитие на социалния свят и разбирането на неговите най-дълбоки основания. С други думи във философската и методологическата сърцевина на съвременното китайско разбиране за развитие присъства „конкретното тъждество” а това е името на откритото още от Платон съдържателното диалектическо противоречие, което е най-дълбокия мотор на всяко развитие.
Ние можем да намерим този принцип в наследството, което днешното китайско ръководство е получило от учителя Конфуций. И същият, буквално същият принцип западното човечество е наследило от своя учител Хегел – противоречието е единството на себе си със своето друго в себе си. Специфичният жаргон на Хегел не бива да ни пречи – той говори точно за същото за което говори и Конфуций, когато той издига принципа „Да се хармонизират десет хиляди страни”.
Такова виждане на света и разбиране за международната политика са съзвучни на традиционната китайска философия и култура. Такова е едно от най-важните понятия на конфуцианството, което означава мир, хармония и съгласие. По думите на Конфуций „Благородните хора са в съгласие с другите хора, имайки различни възгледи. Хармония при различие означава признаване на културните различия и индивидуалности, потвърждаване на характеристиките и ценностите на различните нации, региони и национални култури, въз основа на взаимното разбиране.
Всички тези идеи могат днес да изглеждат донякъде идеалистични и ненапълно практични. И въпреки това идеята за единна съдба на човечеството, основаваща се на конфуцианската разбиране за хармония е внесена в конституцията на Китай, в устава на управляващата партия и е основополагаща във външната политика на Китай, провеждана от ЦК на КПК и външното министерство на Китай. Реализацията на тази концепция се осъществява по различни направления – в политиката, икономиката, културата и екологията. Във всички тези сфери работят съответните глобални програми за развитие, в които Китай влага огромни средства. Глобалният проект „Един пояс, един път” – това е именно практическото въплъщение на идеите за общество с единна съдба на човечеството и действителен принос в неговата реализация. Благодарение на него по целия свят в инфраструктурни и други, включително хуманитарни проекти Китай влага трилиони долари. Именно това е реалния принос на Китай в общочовешкото световно развитие.
Всъщност, не Китай се завръща, Китай е при себе си. Вероятно Западът трябва да се завърне към своя исторически здрав разум като обърне гръб на разрушителните илюзии, според които светът трябва да се ръководи от едно място по правила зададени от същото място.