Инициативата „Един пояс – един път“ (The Belt and Road Initiative - BRI, или B&R), по-известна в Китай като „One Belt One Road“ , а в света с акронимите OBOR и 1B1R) е невъзможно и неправилно да се опише само като технико-икономически проект. На 16 октомври тази година в Пекин се проведе премиера на многоезичната версия на книгата на китайския лидер Си Дзинпин относно инициативата „Един пояс, един път“, в която той подробно описва целите и въжделенията на тази Инициатива (The State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2023-10-18).
Инициативата се следи в цял свят, включително и в България (Чобанов, 30.10.2023).
1. Кратка история на Инициативата
Инициативата е за глобално развитие на инфраструктурата стратегия, приета от китайското правителство преди 10 години – през 2013 г., за инвестиране в повече от 150 държави и международни организации. Приема се за централна ос на мирната външна политика на китайския лидер Си Дзинпин (State Council of the People’s Republic of China, Mar 28,2015). Инициативата „Един пояс – един път“ е основен компонент от стратегията за „Дипломация на голямата страна“, която призовава Китай да поеме по-голяма лидерска роля в глобалните дела в съответствие с нарастващата си сила и статус, но с мирни социално-икономически и научно-културни средства (Smith, 16 February 2021). Въпреки че е сравнявана с американския „План Маршал“, 1B1R се различава съществено и като количествен обхват, и като качествени характеристики, понеже не налага китайски стандарти на ценности и поведение.
Нещо повече, идеята за Инициативата е родена преди повече от две хилядолетия, вдъхновена от искрено желание за приятелство и взаимен просперитет, като предците на сегашния китайския народ тогава са пътували през равнини, планини и пустини, за да създадат земен „Път на коприната“, свързващ Азия, Европа и Африка, водещ света към ера на обширен икономически и културен обмен. А преди повече от 1000 години се разкри и морски път на коприната, свързващ Изтока и Запада, поставяйки началото на нова фаза на по-близко общуване между народите. Обхващайки хиляди мили и години, древните пътища на коприната са били не само пътища за търговия, но и пътища за културен обмен. Те са имали голям принос за човешкия прогрес за великия континент Евразия. Много по-късно, през 80-те години на ХХ век Организацията на обединените нации и някои страни започнаха да предвиждат Евразийския сухопътен мост, Инициативата за Пътя на коприната и други планове, отразяващи общото желание за комуникация и сътрудничество. В този смисъл, Инициативата е много по-богата като идея и по-обширна като обхват и приложение, отколкото американският „План Маршал“.
За привлекателността на Инициативата свидетелства фактът че към края на тази година 155 държави са подписали своето участие, включително и България (The State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2023). Участващите страни включват почти 75% от световното население и представляват повече от половината от световния БВП. затова Инициативата е повече глобална, отколкото регионална или само международна!
Малко, но необходимо пояснение. „Един пояс“ е съкращение от „икономически пояс на пътя на коприната“, отнасящ се до предложените сухопътни маршрути за автомобилен и железопътен транспорт през централна Азия (без излаз на море) по историческите търговски пътища; като има предвид, че „Един път“ е съкращение от „морския път на коприната от 21-ви век“, отнасящ се до индо-тихоокеанските морски пътища през Югоизточна Азия до Южна Азия, Близкия изток и Африка. Инвестициите в инфраструктурата на инициативата „Един пояс, един път“ включват пристанища, небостъргачи, железопътни линии, пътища, мостове, летища, язовири, електроцентрали, захранвани с въглища, и железопътни тунели.
Инициативата беше включена в конституцията на Китайската комунистическа партия през 2017 г. Администрацията на Си Дзинпин описва инициативата като „опит за подобряване на регионалната свързаност и преход към по-светло бъдеще“. Проектът има целева дата за завършване през 2049 г., когато ще се празнува стогодишнината от основаването на Китайската народна република. Т.е., Инициативата е най-дългосрочният проект в света на всички времена – над 35 години!
2. Икономически ползи от Инициативата
Посочените в преамбюла икономически цели на Инициативата са: „да се изгради голям обединен пазар и да се използват пълноценно както международните, така и вътрешните пазари, чрез културен обмен и интеграция, за подобряване на взаимното разбирателство и доверие на нациите-членки, което води до иновативен модел на приток на капитали, участия на таланти, и технологични бази данни.“ По този начин Инициативата ще запълни „инфраструктурната празнина“ и ще мултиплицира икономическия растеж най-вече в Азиатско-тихоокеанския регион, Африка и Централна и Източна Европа. Друго изследване отбелязва че Азия, с изключение на Китай, изисква годишно до 900 милиарда щатски долара инвестиции в инфраструктура през следващото десетилетие, предимно в дългови инструменти, с 50% над сегашните нива на разходи за инфраструктура. Огромният недостиг на дългосрочен капитал обяснява защо много азиатски и източноевропейски държавни глави „с радост изразиха интереса си да се присъединят към тази нова международна финансова институция, фокусирана единствено върху „реалните активи“ и икономическия растеж, движен от инфраструктурата“.
Първоначалният фокус на Инициативата е бил върху инвестиции в инфраструктура, образование, строителни материали, железопътни линии и магистрали, автомобили, недвижими имоти, електрическа мрежа и желязо и стомана. Развитието на Инициативата се продължи и разви по линия на различни валути за международни транзакции, развитие на инфраструктурите на азиатските страни, укрепване на дипломатическите отношения, като същевременно се намалява зависимостта от Запада и се създават нови пазари за китайски продукти, износ на излишък от промишлен капацитет и интегриране на богати на различни суровини страни за по-тясното навлизане в китайската икономика.
Многобройни проучвания на авторитетни източници, са изчислили, че BRI може да увеличи търговските потоци в участващите страни поне с 4,1%, както и да намали цената на световната търговия с 1,1%-2,2%, но най-важното - ще увеличи БВП на източноазиатските и тихоокеанските развиващи се страни средно с 2,6%-3,9%. Според базирания в Лондон консултант Център за икономически и бизнес изследвания, Инициативата вероятно ще увеличи световния БВП със 7,1 трилиона долара годишно до 2040 г. (а след това – и още повече) и тези ползи ще бъдат „широко разпространени“, тъй като подобрената инфраструктура намалява „търканията, които възпират световната търговия“ (Chartered Institute of Building, 27th May 2019); освен това, проектът вероятно ще привлече други страни да се присъединят, когато глобалната инфраструктурна инициатива напредне и набере скорост.
Поддръжниците възхваляват Инициативата за потенциала ѝ да стимулира растежа на глобалния БВП, особено в развиващите се страни. Докато някои страни, особено Съединените щати, гледат критично на проекта поради възможното нарастване на китайското икономическо и културно влияние, други виждат в Инициативата създаването на нов глобален двигател на растежа чрез свързване и приобщаване на Азия, Европа и Африка.
Търговията по „Пътя на коприната“ скоро може да представлява почти 40% от общата световна търговия, като голяма част ще е по море. Сухопътният маршрут на Пътя на коприната също изглежда ще остане нишов проект по отношение на транспортния обем в бъдеще. В морския път на коприната, който вече е маршрутът за повече от половината от всички контейнери в света, дълбоководните пристанища се разширяват, изграждат се логистични центрове и се създават нови маршрути за трафик във вътрешността на континента Евразия. Морският път на коприната минава със своите връзки от китайския бряг на юг, свързвайки Ханой, Куала Лумпур, Сингапур и Джакарта, след това на запад, свързвайки столицата на Шри Ланка Коломбо и Мале, столицата на Малдивите, и нататък на изток в Африка и град Момбаса в Кения. Оттам връзката се движи на север към Джибути, през Червено море и Суецкия канал към Средиземно море, като по този начин свързва Хайфа, Истанбул и Атина, с региона на Горна Адриатика до северноиталианския център Триест, с неговото международно свободно пристанище и железопътни връзки с Централна Европа и Северно море. В резултат на това Полша, балтийските държави, Северна Европа и Централна Европа също са свързани с морския път на коприната и логистично са свързани с Източна Африка, Индия и Китай чрез адриатическите пристанища и Пирея. Като цяло корабните връзки за контейнерни превози между Азия и Европа ще бъдат реорганизирани. За разлика от по-дългия източноазиатски трафик през северозападна Европа, южният морски път през Суецкия канал към кръстовището Триест съкращава превоза на стоки с поне четири дни.
Китай има огромен опит в изграждането на инфраструктурни обекти. Например, през 2016 г. Китай откри на своя територия близо 1000-километрова магистрала в северните части на страната, автономен регион Вътрешна Монголия, като 930-километровият участък между град Баян Нур и селището Алха в Северен Китай преминава изцяло през пустинята Гоби. Най-дългата в света магистрала – тази! - през пустиня обаче е част от проекта за нов Път на коприната – „Един пояс, един път” (Николаев, 29.10.2016). Общата дължина на магистралите в ЕС се оценява на над 200,000 км.; в САЩ - приблизително 167,000 км., в Китай - над 160,000 км. Малка особеност – в ЕС и в САЩ магистрали се строят от началото на миналия век, а в Китай първата магистрала започва да се строи през 1987 г.; до 2030 г. Пекин да въведе в експлоатация общо 200 магистрали (119 основни и 81 свързващи) с астрономическата дължина от 260 хиляди километра. За сравнение, общата дължина на магистралите в България е приблизително около 750 километра.
И не само това, във връзка с проекта „Пътят на коприната“ Китай също се опитва да свърже изследователски дейности в световен мащаб, което отразява китайската визия за световен ред, основан на „изграждане на глобална общност на споделено бъдеще“
Над 1700 проекта на стойност 1 трилион щатски долара вече попадат в рамките на амбициозната китайска инициатива „Един пояс, един път“. Много често зад тях застава Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Тя е банка за развитие, посветена на кредитирането на инфраструктурни проекти. Основните цели на банката са да отговори на нарастващите инфраструктурни нужди в Азия, да засили регионалната интеграция, да насърчи икономическото развитие и да подобри обществения достъп до социални услуги.
И не само банката ще е инвеститор. Още през 2014 г. лидерът на ККП Си Дзинпин обяви фонд за развитие от 40 милиарда щатски долара, който ще бъде отделен от банките. Фондът „Пътят на коприната“ ще инвестира в предприятия, вместо да отпуска пари за проекти. Водноелектрическият проект Karot, на 50 км (31 мили) от Исламабад, Пакистан, е първият проект.
Китайска инвестиционна корпорация (China Investment Corporation) също вече подкрепя Инициативата, като инвестира в нейните инфраструктурни проекти, участва в други фондове за развитие, свързани с Инициативата, и подпомага китайски корпорации при чуждестранни сливания и придобивания.
От икономическа гледна точка ценно е устойчивото финансиране и развитие, които са възприети принципно и юридически от Китай. Още през 2017 г. Китай се присъедини към Оперативните насоки на Г-20 за устойчиво финансиране, а през 2019 г. - към Принципите на Г-20 за инвестиции в качествена инфраструктура. Новата китайска рамка за устойчивост на дълга е на практика идентична с рамката за устойчивост на дълга на Световната банка и МВФ.
Когато става въпрос за финансиране, храна, енергия и инфраструктура, Глобалният юг трябва да разчита повече на Китай и Русия, отколкото на Запада (Mehta, February 24, 2023). Глобалният Юг също вижда разширяване на Шанхайската организация за сътрудничество, повече страни искат да се присъединят към BRICS и много държави сега търгуват с валути, които ги отдалечават от долара, еврото или Запада.
Затова не е чудно, че през 2020 г. 15 държави сформираха най-големия търговски блок в света. Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP), което се състои от десет държави от АСЕАН (т.е. Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам), както и Южна Корея, Китай, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Пактът, който е резултат от интензивни преговори, започнали през 2012 г., се разглежда като разширяване на влиянието на Китай в региона. Въпреки че е с ограничен обхват, RCEP обхваща повече хора от всяко предишно търговско споразумение, като само Китай допринася с 1,4 милиарда към приблизително 2,2 милиарда души, обединени в сделката. Новият търговски блок също има значителна икономическа тежест, като представлява почти една трета от световния БВП през 2019 г. С общ БВП от 25,8 трилиона долара, новосформираният търговски съюз е по-голям от САЩ-Мексико-Канада Споразумението (USMCA, наследник на NAFTA) и Европейското икономическо пространство, което се състои от ЕС27, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и, по време на преходната фаза, Обединеното кралство.
Китай е вече най-големият двустранен кредитор в света. Заемите са обезпечени с обезпечения като права върху мини, пристанище или парични средства. Правителството на САЩ твърди, че тази политика е форма на „дипломация за прихващане на дългове“; обаче, самият термин беше подложен на контрол, тъй като анализатори и изследователи посочиха, че няма доказателства, които да доказват, че Китай умишлено се стреми да направи дипломация за капан на дълга. Редица изследвания на авторитетни западни учени оспориха обвиненията за дипломация за дългови капани от Китай и посочиха, че „китайските банки са готови да преструктурират условията на съществуващите заеми и никога не е са конфискувала актив от никоя страна“. Те твърдят, че е „отдавна време“ хората да знаят истината и тя да не бъде „умишлено погрешно разбрана“.
Може да се заключи, че Инициативата цели икономическо развитие не само за Китай, но и за света като цяло. Според Китай икономическата глобализация остава необратима тенденция. Немислимо е държавите да се върнат към състояние на уединение или изолация. Икономическата глобализация обаче трябва да претърпи корекции както по форма, така и по същество. Тя трябва да стане по-отворена, приобщаваща, балансирана и полезна за всички. Китай не само се възползва от икономическата глобализация, но и допринася за нея. Като активен участник в икономическата глобализация, Китай постигна бърз икономически растеж чрез положителни взаимодействия с останалия свят и проучи уникален път към модернизация, разширявайки възможностите за други развиващи се страни да постигнат също бърза модернизация. Бързият икономически растеж на Китай и постоянният напредък в реформите и отварянето предоставиха силна движеща сила за глобална икономическа стабилност и растеж, както и за отворена световна икономика.
Китай е твърд застъпник и защитник на икономическата глобализация. Инициативата съответства на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. по концепция, мерки и цели. Инициативата е китайското решение на проблемите на глобалното развитие, което има за цел да ускори модернизацията на участващите страни в тандем, да направи икономическата глобализация по-динамична, по-приобщаваща и устойчива и да гарантира, че повече от плодовете ѝ ще бъдат споделяни по-справедливо от хората по света.
Наскоро бе проведен третият форум по Инициативата „Един пояс – един път“. Китай съобщи че ще добави 10,9 млрд. долара към фонда „Пътят на коприната“ в подкрепа на съвместно строителство. Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай ще открият кредитна линия в размер на още 47,8 млрд. долара. В рамките на форума са сключени споразумения за сътрудничество между страните-участници на обща стойност 97,2 млрд. долара.
На този фон на реални успехи на Инициативата смехотворно звучат оценки като тази: „Проектът „Един пояс, един път“ вече е международно фиаско“, принадлежаща на Ноа Смит (Smith, Apr 15, 2023). Е, категорично не е така, Инициативата върви напред! ще цитираме далеч по авторитетния и по-прозорлив Франсис Фукуяма: „Но Инициативата „Един пояс – един път“ е различна: нейната цел е да разработи промишлен капацитет и потребителското търсене в страни извън Китай. Вместо да извличане на суровини, Китай се стреми да помага чрез своя тежката промишленост на по-малко развитите страни, което ги прави по-богати и насърчава на търсенето на китайски продукти. Моделът на развитие на Китай е различен от този, който в момента е на мода на Запад. Той се основава на масивни държавни инвестиции в инфраструктурата - пътища, пристанища, електроенергия, железопътни линии, летища и т.н., които улесняват развитието на промишлеността“ (Fukuyama, Jan 12, 2016). Точка по въпроса!
Ако има заплахи пред Инициативата, те са екзогенни. Така например, Пепе Ескобар вижда заплаха от страна на Пакистан: „аз лично съм много, много притеснен за икономическия коридор Китай-Пакистан след случилото се след преврата срещу Имран Хан, след факта, че МВФ отново управлява страната и като се има предвид факта, че тази династия на власт е една от най-лошото в историята на цяла Югоизточна Азия“ (Desai, et al., 2023-09-23). Друга заплаха е поведението на Индия: „Тъй като Индия постоянно държи всички извън равновесие, подобно на Ердоган в Турция, това стимулира Русия и Китай да инвестират сериозно в Иран, като контрапункт, превръщайки го в ключ както към китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), така и към отдавна желаната от Русия Международен транспортен коридор Север-Юг (INSTC)“ (Luongo, September 1, 2023). Но Китай се е справял и с по-опасни заплахи, вероятно чрез дипломацията ще се справи и с тези, още повече че BRICS 11 (където Китай и Русия имат решаващата дума) от 1.01.2024 г. се превръща в петролна и газова централа, контролираща 39% от световния износ на петрол, 45,9% от доказаните запаси и 47,6% от целия петрол, произведен в световен мащаб.
Въпреки всичко, остават опасенията, че „Централна Азия е основното бойно поле в Новата голяма шахматна игра“ (Escobar, August 18, 2023). Да не забравяме, че Китай отлично познава стратегиите от времената на Сун Дзъ!
3. Социални ползи от Инициативата
Инициативата възприема подход, ориентиран към хората, с акцент върху изкореняването на бедността, създаването на работни места и подобряването на благосъстоянието на хората, за да гарантира, че ползите от сътрудничеството достигат до всички. Насърчава се по-задълбочено сътрудничество в области като общественото здравеопазване, намаляването на бедността, смекчаването на последиците от бедствия, зеленото развитие, наука и технологии, образование, култура, изкуство и здравеопазване. Насърчава се по-тесен обмен между политически партии, социални организации, мозъчни тръстове, младежи, жени и поднационални общности. Тези усилия имат за цел да създадат проекти, които се основават на нуждите на хората, повишавайки чувството им за благоденствие и удовлетворение. Китай активно насърчава малки, но въздействащи проекти чрез чуждестранна помощ, облагодетелствайки живота на хората. От Азия до Африка, от Латинска Америка до Южния Пасифик, изграждането на пътища, железопътни линии, училища, болници и селскостопански съоръжения допринася за намаляване на бедността и подобрява благосъстоянието на хората в участващите страни. Световната банка е изчислила, че само до 2030 г. инвестициите, свързани с Инициативата, могат да извадят 7,6 милиона души от крайната бедност и 32 милиона души от умерената бедност.
Инициативата е за прогрес, сътрудничество и приобщаване, тя преследва социално развитие, насърчава печеливши резултати и вдъхва надежда. Тя има за цел да задълбочи разбирателството и доверието, да засили всеобхватния обмен и в крайна сметка да постигне общо развитие и споделен просперитет. През последните 10 години китайски фирми стартираха повече от 300 проекти за облекчаване на бедността, здравеопазване и рехабилитация и Happy Home в участващите страни. Те помогнаха за изграждането на централата на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията и Центъра за спешна помощ на братството между Китай и Пакистан в Гуадар, Пакистан. Те също са помогнали на Камерун, Етиопия, Джибути и други страни да осигурят чиста питейна вода за местното население.
Най-важната социална полза от Инициативата е призивът за „Път към мира“. Мирът е предпоставка за развитие, докато развитието служи като основа за мира. Инициативата отива отвъд закона на джунглата и хегемоничния ред, основан на борби за власт. Той отхвърля мисленето за „игри с нулева сума“ и манталитета на Студената война на идеологическо съперничество и геополитическа конкуренция. Вместо това, Инииативата проправя пътя за мирно развитие и има за цел да предложи фундаментален подход към траен мир и универсална сигурност. Съгласно Инициативата нациите взаимно зачитат суверенитета, достойнството, териториалната цялост, пътя на развитие, социалната система, основните интереси и основните проблеми. Като инициатор на Инициативата, Китай се бори за установяването на нов модел на международни отношения, характеризиращ се с взаимно уважение, справедливост, солидарност и печелившо сътрудничество. Ангажира се да изгражда партньорства, основани по-скоро на диалог, отколкото на конфронтация, и на приятелство, а не на съюз, както и на насърчаване на нова визия за обща, всеобхватна, съвместна и устойчива сигурност. Тези усилия спомагат за създаването на мирна и стабилна среда за развитие.
Инициативата се ангажира да изгради проспериращо бъдеще, което се отклонява от експлоататорския колониализъм от миналото, избягва принудителни и едностранни транзакции, отхвърля модела на зависимост център-периферия и отказва да измести кризата върху други или да експлоатира съседите за личен интерес . Вместо това, тя има за цел да постигне печеливши резултати и споделено развитие и просперитет. Съгласно Инициативата, всички страни ще дадат приоритет на развитието като обща цел, като използват съответните си ресурси и потенциални предимства, запалват собствените си двигатели за растеж, увеличават капацитета си за независимо развитие и колективно създават повече възможности и пространство за развитие. Това съвместно усилие има за цел да насърчи нови центрове и импулс за глобален икономически растеж, да стимулира приобщаващ растеж и да доведе глобалното развитие до балансиран, координиран и приобщаващ нов етап.
Наред с координирането на икономическите политики, гарантиращи свързаността на инфраструктурните съоръжения, на безпрепятствената търговия и финансовата интеграция, развитието на връзките между хората от различните страни и народи са сред петте основни цели на Инициативата. Образователният компонент включва взаимно признаване на квалификации, академична мобилност и обмен на студенти, координация на образователната политика, учене през целия живот и разработване на програми за съвместно обучение. За тази цел Си Дзинпин обяви план за отпускане на средства за допълнителни 30 000 стипендии за граждани на ШОС и 10 000 стипендии за студенти и учители по „пътя“. Сред приоритетите на сътрудничеството е и укрепването на връзките между хората чрез академична мобилност, изследователско сътрудничество и студентски обмен. До края на юни 2023 г. Китай е подписал споразумения с 45 участващи страни за взаимно признаване на дипломи за висше образование.
Китайските университети и колежи са открили 313 института „Конфуций“ и 315 класни стаи „Конфуций“ в 132 държави партньори. Летният лагер „Китайски мост“ покани близо 50 000 млади хора от повече от 100 страни партньори да дойдат в Китай за академични посещения и подкрепи 100 000 любители на китайския език от 143 страни партньори да учат китайски и да се докоснат до китайската култура онлайн. Китайските университети и колежи са работили с повече от 20 колеги в страни партньори от Азия, Африка и Европа, за да изградят редица Luban Workshops – програма за професионално обучение, посветена на споделянето на опит от китайските институции за професионално образование.
Медиите в Китай и партньорските страни създадоха съвместно новинарската мрежа „Един пояс, един път“, която стартира глобалните новинарски награди „Пътят на коприната“. До края на юни 2023 г. членовете на мрежата се увеличиха до 233 медии в 107 държави.
Инициативата „Един пояс – един път“ е дългосрочен, транснационален и систематичен глобален проект на 21 век. Тя успя да направи първата си стъпка по дългото пътуване. Продължавайки от тази нова отправна точка, Инициативата „Един пояс – един път“ ще демонстрира по-голяма креативност и жизненост, ще стане по-отворен и приобщаващ и ще генерира нови възможности както за Китай, така и за останалия свят.