В условията на Covid-19 и самоизолация хората търсят вътре в себе си начини да намалят тревожността и да облекчат депресията.
Неотдавна, в един неделен следобед 15 младежи лежат върху цветни килими и възглавници, разположени в кръг. Очите им са затворени, някои с изпънати напред крака, а други свити на кълбо, сякаш спят. Кун И е с кръстосани крака пред тях и със специален чук удря леко метални купи пред себе си, предизвиквайки звук, който дълго отеква в тихата стая в центъра на Шънджън, един от най-забързаните градове в Китай.
Следвайки инструкциите на Кун, групата участва в двучасова сесия за звукова медитация. Вслушвайки се в бавно затихващите звуци на древни музикални инструменти като пеещи купи и гонгове, участниците се опитват да намеря спокойствие от забързаното ежедневие. След това, той инструкторът ги кара да си представят, че разговарят с мъдрец, облечен в бяло, да му задават въпроси и търсят отговори. В последната част на сеанса младите хора биват насърчени да споделят своите размисли с останалите участници.
„По време на сесията много хора се питаха за крайния смисъл на живота, но всеки даваше различни отговори от мъдреца – всъщност себе си“, казва Кун, който ръководи студио, предлагащо курсове за духовно лечение, съчетани с форми на изкуството като живопис, музика и танци.
Такива духовни, медитативни преживявания, които могат да намалят стреса и тревожността и да облекчат депресията, се превърнаха в най-новата възможност за стресираното младо поколение в Китай, което търси спокойствие и се опитва да намери себе си.
Сред групите клиенти на Кун са хора, които се интересуват от изкуство и психология – образовани млади, нуждаещи се да се отпуснат, и майки на пълен работен ден, които искат да учат и да споделят с някого.
„Фазата на съня, макар и да трае само половин час, е много декомпресираща и релаксираща и много хора се събуждат с усещането, че са спали дълго време“, казва Кун И.
37-годишна бивша служителка на университет се насочва към изучаване на лечението чрез изкуство през последните години, след като самата тя се вдъхновява при първия си опит през 2016 г. Тя забелязва, че младите китайци, които са непредубедени, сега са готови да опитат лечение с изкуство, което допреди няколко години е имало малка популярност.
Кун И отдава част от причината на честите карантини и социално дистанциране, практикувани през последните три години покрай епидемията от COVID-19, които са променили начините, по които хората се справят със стреса.
Арттерапията остава ниша в Китай, но Кун И смята, че пазарът се разширява. В епохата след пандемията хората имат все по-големи нужди от облекчаване на стреса и духовен живот. Според доклад на популярната след младите китайци платформа за видеосподеляне Bilibili, по-младите поколения са все по-загрижени за психичното си здраве. Броят на гледанията на видеоклипове, свързани с такива теми, през изминалата година отбеляза огромен ръст от 83% на годишна база.
Сред потребителите, които търсят отговори или предлагат идеи по психологически въпроси чрез платформата, тези на възраст до 24 години са 76 процента. Емоционалните думи с висока честота на търсене в платформата включват „тревожност“, „депресия“ и „стрес“, показва докладът.
Нуждата на младите да намерят развлечение извън работата доведе до появата на разнообразни нови преживявания, насочени към релаксация. Готовността им да плащат за тези модерни хобита доведе до създаването на компании, които се занимават с облекчаване на стреса.