В сайтове за работа позиции като „придружител на подрастващи“ и „семеен придружител“ привличат вниманието на кандидатите поради високите образователни изисквания, като например да си завършил топ университет в Китай като „Цинхуа“, Пекинския или дори в чужбина, и атрактивните заплати, които варират от 10 000 до 80 000 юана месечно.
Все още няма стандарти или правила около тази „развиваща се индустрия“, но според запознати с пазара предпочитанията са основно към жените и те са в момента около 80% от заетите. В последно време се наблюдава повишен интерес към позициите за детски или семеен придружител, особено в големите градове като Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Шънджън, Чънду, Ханджоу, Ухан и други и търсенето не е малко.
С месечна заплата, започваща от 30 000 юана, без конкретни изисквания за предишна професионална биография или определено работно време, без да е необходимо да се съобразява с наемането на апартамент или с пътуването до работа, Джан Мин, 29-годишна жена с магистърска степен, работи като детски придружител в Пекин. Тя чува за тази професия случайно за първи път през 2022 г. През 2020 г. Джан Мин завършва магистърска степен по психология във водещ университет във Великобритания и след връщането си в Китай започва работа като редактор в детско издание, което ѝ дава база за това, което предстои. В края на 2021 г. една майка, която от дълго време поддържа връзка с Джан Мин, се обърнала към нея с молба да вземе осемгодишното ѝ дете от училище, докато тя била в командировка. Ако имала възможност вечерта, тя идвала в къщата, за да прекара време с детето и да завърши определено количество четене на английски език с него. Тогава майката предложила на Джан Мин да я наеме на непълно работно време с 6000 юана месечно възнаграждение. Младата жена, чиято заплата била малко над 10 000 юана по това време време, не можела лесно да откаже: „Допълнителните задължения не ме пречеха на нормалната работа, а и трябваше само да взимам детето понякога и да учим английски по няколко часа. Сметнах, че имам време и възможности да се захвана“, обяснява Джан Мин и добавя, че тази почасова работа всъщност е прототипът на днешните детски и семейни придружители. Разбира се по това време тя не осъзнавала, че това ще се превърне в бъдещата ѝ професионална кариера.
По време на епидемията от COVID-19, много ученици се обучаваха от къщи и все повече родители се свързват с Джан Мин чрез първата майка. Разговори на английски, проверка на домашни, планиране на уроците в начално училище и в гимназията… Подобни молби за помощ стават все повече и повече, и Джан Мин трябвало да полага грижи за децата на три семейства на месец, чиято възраст варирала от 7 до 12 години.
През март 2022 г. Джан Мин напуска работата си в списанието и започва да „помага“ на родителите на пълен работен ден. Тя предоставя различни услуги – от водене и вземане на децата от училище до семейна психотерапия, разработване на планове за обучение по конкретни предмети за децата и практикуване на различни професионални умения.
Сега, когато пълната гама от придружители, живеещи на семейни начала, заместват краткосрочните услуги от периода на непълно работно време, заплащането на Джан Мин нараства до около 30 000 юана. А откакто започва да работи на пълен работен ден през март миналата година, жената се представя като „опитен придружител за детско развитие“.
За повече от една година на новото си професионално поприще Джан Мин е обслужвала повече от пет семейства, а заплащането ѝ нараства от 6000 до над 30 000 юана на месец. Тя е уверена, че за все повече заможни семейства детските придружители ще се превърнат в необходимост и доходът ѝ може да продължи да расте.
Според Джан Мин работата на придружител може да изглежда проста, но на практика не е така. Денят ѝ започва около 6 часа сутринта, когато се събужда осемгодишното дете на настоящия ѝ работодател. След сутрешния тоалет следва 30-минутно четене на английски език. Към 7 часа Джан Мин води детето на училище.Когато се прибере вкъщи, Джан Мин трябва да съобщи на работодателя си за свършеното предишния ден и за това как върви обучението на детето, да изготви план за следващия ден и да поиска одобрението на родителите. „Това включва съдържанието на упражненията по интереси на детето, избор на книги за четене вечер или организирането на дейности между майката и детето с оглед на последното състояние на детето и т.н.“, обяснява тя. Джан Мин помага също с проверката на домашни на детето. След като приключат часовете, те ще правят неща като разговори на английски и обучение по социален етикет.
Според Джан Мин най-голямото значение на тази работа за децата не е в академичните уроци, а в научното развитие на дейностите между деца и родители и разчитането на опита ѝ в областта на психологията, за да помогне на децата и родителите да подредят емоциите и подпомогнат постигането на щастливо детство. Същевременно, предвид опита си в обучението в чужбина, Джан Мин често споделя с децата собствени истории, като описва накратко настоящата международна ситуация и културата на различни страни, като по този начин ги вдъхновява да се стремят да учат в чужбина в бъдеще и да бъдат космополити.
„Най-общо казано, детските придружители печелят над 30 000 юана месечно и повече, като има вероятност да има допълнителни изисквания за длъжността или да е необходимо да се следва детето по време на дългосрочно обучение в чужбина“, обяснява жената.
Нововъзникващата индустрия се развива изключително бързо, но все още няма единен отговор на въпроса как да се определи този високоплатен сектор. За разлика от традиционната индустрия на бавачките, за тази нововъзникваща позиция няма единен стандарт, „но като цяло придружителят може да се разбира като допълнение към ролята на родителите, като техен заместник, когато нямат време за общуване поради работа, липса на образование или опит“.