Да ловиш риба и се наслаждаваш на пасторални пейзажи, да се разходиш до водопадите на планината Лейгун, да гледаш звездите през нощта и заспиваш с песента на цикадите... Всичко това звучи доста по-различно от обичайната представа на китайците за туризъм, но през тазгодишния празник „Средата на есента“ едно младо момиче на име Джан Имуо, заедно с група нейни приятели, предпочетоха вместо до популярни и пренаселени туристически атракции, да обиколят няколко села в провинция Гуейджоу.
Село Байян се намира близо до националния горски парк в планината Лейгун и в него живеят представители на етноса Мяо. Пристигайки тук, групата на Джан Имуо е очарована от красивия пейзаж на селото, обградено от планини. Терасите, от които се носи аромат на ориз, са като златни на фона на есенните слънчеви лъчи и магията им завладява младежите. „От прозореца на стаята се виждат оризовите тераси, през нощта небето е обсипано с безбройни звезди, а сутрин селото е обвито в мъгла. Всичко това те пренася в друг, по-спокоен и различен живот“, казва Джан и добавя, че предпочита спокойствието на селския живот.
В Байян момичето и приятелите ѝ помогнаха на местните стопани да приберат реколтата от ориз и същевременно чувствайки удовлетворението от труда. По криволичещите планински пътища, те посетиха и други селища на етноса Мяо и красивия горски парк. Запознаха се с красивата местна бродерия и технологията за приготвяне на батик, пиха кафе и гледаха залезите, уморени от преживяванията през деня.
„Завиждам на хората тук за живота, който водят. Как да не се влюбя в комбинацията от пасторалния пейзаж и очарованието на кафето“, продължава Джан Имуо, която отваря прозореца на квартирата си, държейки чаша ароматно кафе. И въздиша с тъга, че в Байян средата и атмосферата за живот, наситена с труд на полето, не отстъпва на тези в града.
Байян започна да се развива селски туризъм и да отваря къщи за гости от 2019 г. Традиционните жилища на Мяо са ремонтирани, за да отговарят на стандартите за прием на посетители, но запазвайки спецификата си. От стаите туристите могат да се наслаждават на оризовите тераси, обгърнати в мъгла. „В тези къщи за гостите имат и още чайна, кафене и занаятчийска работилница, така че човек няма как да скучае“, обяснява Джан. По думите ѝ, когато имат гости местните жители обличат традиционните носии на Мяо и ги забавляват със своите танци и песни. Тогава звуците на музикални инструменти и смехът на хората огласят цялото село.
През последните години, с непрекъснато подобряване на средата и инфраструктурата в селските райони на Китай, в много села се появиха къщи за гости и те се превърнаха в туристически атракции. Така селският туризъм стана привлекателен и за младите.
„Сутринта тичах и гърдите ми бяха изпълнени с аромата на ориз, следобед посетих селския пазар и ядох пържен ориз с яйца“, казва Джан Дзидзюн, младеж от град Сямън, който избира са почивката си село Уанфънлин. И също като Джан Имуо е запленен от бавния живот в ровинцията.
Уанфънлин е сред първите модерни атракции на селския туризъм в страната, където има и уникални за Югозападен Китай карстови скали. От върха на местната планина се виждат зелените гори, златните оризови полета, чистите реки и старите села.
„Навсякъде в Уанфънлин е спокойно, което кара човек да си отпочине физически и психически“, обяснява Джан Дзидзюн. Според него, туристите могат да карат велосипеди или да се разхождат по селските пътища, могат да слушат фолклорните песни на етнос Буи и да се докоснат до местната култура и традиции. Според него с бързо развитие в селските райони, животът там става по-популярен и ще привлича повече млади хора да се докоснат до него.