Представете си, че вече не е нужно да ставате всяка сутрин по часовник и да притеснявате дали няма да закъснеете за работа. Цин Цуан'ю е един от тези хора. Събужда се без звъна на алармата, мие лицето си и се качва на електрическия велосипед, за да слезе до градчето Дали (провинция Юннан) и да закуси. След това си намира тихо кътче в някое кафе и започва да работи.
Цин Цуан'ю е роден през 1990 г. и откакто избира да работи като „дигитален номад“ животът му се е променил тотално. „Исках да живея свободно и без напрежение“, казва той. Преди пет месеца младият мъж напуска компанията в Пекин, където е работил, освобождава квартирата си и започва живот на „номад“, пътувайки из цялата страна. В Дали е от един месец и идва тук само с една раница на гърба.
И макар на пръв поглед живот подобен на този, който води Цин Цуан'ю да изглежда като авантюра, мнозина млади китайци правят неговия избор, оставяйки осемчасовата работа в големите градове, и отивайки в провинцията, където всичко е по-бавно и по-евтино. Това са новите „дигитални номади“, работещи от разстояние, на свободна практика или развиващи собствен бизнес, за който не се нуждаят от постоянен офис. И днес те могат да бъдат срещнати на много места – в Дали, Андзи, Линшуей в страната, в Бали (Индонезия) или в Чиангмай (Тайланд).
Концепцията за „дигиталните номади“ е предложена за първи път през 1997 г. от бившия главен изпълнителен директор на „Хитачи“ Фумио Макино. Той споменава, че в бъдеще напредналите мрежови комуникационни технологии ще разрушат границите между професиите и географските райони, а хората ще възприемат нов начин на живот – да пътуват по целия свят, като в същото време работят онлайн. И днес тази негова идея се превръща все повече в реалност. Според доклад на консултантската фирма Instant Offices броят на „дигиталните номади“ в света до 2022 г. вече е достигнал 35 милиона, а до 2035 г. се очаква те са надхвърлят един милиард.
В Китай град Дали е предпочитано място за много млади „дигитални номади“, най-вече заради своята природна красота, удобен транспорт, ниски разходи за живот и други предимства. Най-главното е, че доходите им са като тези за голям град, но те харчат парите си на далеч по-евтини места.
Разбира се, този начин на живот си има и недостатъците. Не всеки „дигитален номад“ успява да свикне с мобилността в дългосрочен план. Мнозина очакват и стабилни социални взаимоотношения, но колкото по-дълго остават „номади“, толкова по-силно е чувството им за самота и везните се накланят към живота в общност, предполагащ установяване на едно място.
В доклад на MBO Partners, американска агенция за кариерно консултиране, се споменава, че животът на повечето хора като „цифрови номади“ продължи обикновено до три години. Една от причините е, че тъй като те принципно са сами, искат да пътуват и да живеят на различни места, ако работата им го позволява. Въпреки това, с напредването на възрастта, в крайна сметка те споделят, че смятат да се установят по кариерни или семейни причини.
Цин Цуан'ю обаче все още не мисли за тези неща. „Най-накрая съм свободен от присъствието си офиса и по отношение на времето“, казва той, добавяйки, че са най-големите предимства на живота на „дигитален номад“. И макар да признава, че не е лесно човек да се реши да напусне напълно работата си в офис, хората като него търсят всякакви възможности за онлайн работа на непълно работно време.
В сравнение с Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Шънджън разходите за живот в град Дали са наистина много ниски. Цин Цуан'ю идва тук през юли и наемът на къщата, в която живее, заедно в таксите за вода, електричество и интернет, е 1600 юана на месец, което го кара да се чувства достатъчно комфортно.
„В Пекин наемът на малка единична стая е поне 3000 юана. Като се добавят разходите за храната, водата, електричеството и т.н., човек се нуждае най-малко от 7000-8000 юана на месец. И това ако е сравнително пестелив. За разлика от това в Дали разходите за живот са по-ниски. Въпреки че тук всеки ден се храним в ресторанти, а понякога каним и приятели, максималните разходи няма да надхвърлят 5000 юана. Като тук се включват неща като плуване, фитнес“, обяснява младият мъж.
Като цяло „дигиталните номади“ в Китай казват, че наемът на жилищата им е около 1000 юана, месечните разходи за живот – 2000 юана, и като цяло могат да се вместят в бюджет от около 3000 юана.
Живеейки така, концепциите за потребление на „дигиталните номади“ също бележат голяма промяна, като пестеливият и скромен живот се превръща в практика. Въпреки че са млади хора, те не изпитват нужда да си купуват нови дрехи на всеки три месеца, а разполагат само с неща от първа необходимост в ежедневието им.
За разлика от материалния начин на живот, като израз на стандарт, новите „дигитални номади“ са по-привлечени от представите за обикновен идиличен живот и неговите духовни измерения. Мнозина споделят, че щастието да бъдеш свободен от оковите на съвременния модерен живот е по-важно от удобствата, които той предлага.
Въпреки това, общността на „дигиталните номади“ започва да се тревожи и за личната си сигурност в дългосрочен план. Повечето от тях все още са в състояние да плащат сами социалните си осигуровки, а някои обръщат внимание и на търговски застраховки, например срещу злополука, медицинска застраховка, в случай на тежки заболявания, разходите за които надвишават 5000 юана годишно. Отвъд живота с минимални желания, личната сигурност се превръща в основна потребност.
Цин Цуан'ю живее като „дигитален номад“, вече повече от пет месеца. През това време той е прекарал за кратко на много места из цялата страна – Хайнан, Гуанси, Фудзиен, Гансу, Синдзян, Юннан, Гуейджоу. И макар че навсякъде си създава нови приятелства, скоро след раздялата им те губят контакт. „Понякога, когато човек живее като номад попада в трудни ситуации и няма кой да помогне. Тогава чувството за самота и безпомощност те обхваща за един миг“, казва младият мъж.
Според Цин, не всички „дигитални номади“ могат да свикнат в дългосрочен план и скоро някои от тях се връщат към предишния си начин на живот. Други обаче живеят в общността на „дигиталните номади“ дълго време, за да възстановят относително стабилни социални взаимоотношения.