Как се преподават часове за пиано в университет, където средната възраст на студентите е 55 години? През тази година онлайн лекциите за възрастни хора набраха сериозна популярност, мнозина се записаха за есенния семестър, а сред тях се появиха и доста по-млади кандидати.
След като изкарва два курса в университет за възрастни хора, Чън Си казва, че се чувства дълбоко привлечена от възможностите, които тази форма на обучение предлага. Самата тя е 30-годишна, управител на бар със сравнително достатъчно свободно време. След като майка ѝ се пенсионира, заедно с нейни приятелки се записват в университет за възрастни хора близо до техния дом. Покрай нея, Чън Си научава за изискванията към кандидат-студентите, съдържанието на курсовете, таксите и решава да се запише на пиано за начинаещи. В представата на младата жена средната възраст на състудентите ѝ е над 55 години, и тя смята, че ще учи по-бързо и ще трябва да помага на останалите, което би ѝ донесло чувство на удовлетворение. Действителната ситуация обаче се оказва далеч от очакванията на Чън Си. „Осъзнах, че е доста трудно. Възрастните взимат курсовете на сериозно, учат здраво, а не просто се забавляват“, казва тя, и добавя, че състудентите ѝ се упражняват всеки ден упражняват поне два, а някои дори до шест часа. В сравнение с тях Чън Си смята, че свири твърде кратко и упражненията ѝ след университета не са достатъчни.
Въпреки това популярността на университетите за възрастни след по-младите китайци продължава да расте.
Неотдавна, по време на панаир на книгата в пекинския парк „Дитан“ пункт за записване на студенти в университета за възрастни в район „Дунчън“ се оказа притегателно място за много хора на средна възраст – около 40 години, но и за такива в 20-те. „Заради по-голямата възраст на студентите, преподавателите често говорят по-бавно и непрекъснато повтарят основните знания, затова не съм сигурен дали нашият университет е подходящ за млади хора“, каза служител в пункта. Но това не намалява ентусиазма на последните.
Джун Шъци се е записала на часове по йога в университета за възрастни в „Дунчън“. Тя е на 27 години и в момента е със свободна професия. Казва, че когато приключат упражненията си тръгва и досега не е се сприятелила с никого от групата. „Всеки има различно усещане за време и задължения, които трябва да свърши през деня“, обяснява жената. Но ентусиазмът на възрастните ѝ съкурсисти създава особено изживяване за по-младите като нея. „Не мислех, че на такава възраст могат да се изпълняват сложните упражнения, но беше наистина трогателно да видя жени с побелели коси, които продължават да практикуват много сериозно“, обяснява Джун Шъци. И добавя, че искрено се възхищава на възрастните, записали по няколко различни курса, надявайки се един ден, когато достигне тяхната възраст, и тя да може да направи същото.
Опитът на Чън Си е подобен. След часовете графикът ѝ постепенно става регулярен. Преди си е лягала и ставала късно, но сега е развила навик да става и ляга рано, тъй като часовете ѝ са от 9 до 11 сутринта. Понякога обаче тя усеща самотата на възрастните хора. „Те наистина искат да общуват и често е молят да си говорим“, казва тя. Повечето са пенсионери и се грижат предимно за внуците си, но също имат нужда да се разнообразят в свободно време. И това според Чън Си е възможност за междупоколенческо общуване, което обогатява и двете страни.
За повечето младежи причината да изберат да посещават университет за възрастни е, че обучението там е сравнително евтино, а съдържанието на учебната програма – достатъчно разнообразно. Университетът на Чън Си се намира в пекинския район „Фънтай“ и предлага курсове по саксфон, гуджън, африкански барабани и други музикални инструменти, както и за най-различни умения – от фотография с мобилни телефони до английски език.
Курсът по пиано, в който участва Чън Си, има 12 урока за един семестър, струва само 800 юана, като всеки урок продължава два часа. „В нормален център за обучение в малка група един час от 45 минути струва няколко стотин юана“, каза тя.
Според Джун Шъци, причината, поради която младите се стичат в университетите за възрастни, е поради ниската цена на курсовете, но повечето не могат да изпълнят условията за дневни часове през делничните дни. Освен това не всички университети за възрастни приемат младежи. Възрастта за записване в много от тях обикновено е между 45 и 75 години, някои имат строги възрастови ограничения, докато други набират млади курсисти, само когато е нужно да се запълни дадена група.
Но тъй като търсенето определя предлагането, на някои места започнаха да отварят вечерни училища, и – според Джун Шъци – тази форма може по-добре да отговори на нуждите на младите хора. „Виждала съм вечерно училище в Шанхай преди и много завиждах на хората там, макар да изглеждаше трудно човек да се запише. Тогава си мислих, че би било чудесно, ако има повече такива евтини курсове за обикновени хора“, споделя тя.