Природният резерват „Сандзянюен“, намиращ се на Цинхай-тибетското плато, е мястото, откъдето извират три от най-големи азиатски реки – Яндзъ, Хуанхъ и Меконг. Той бе създаден преди двайсет години и в момента е обект от национално значение, а на опазването на екосистемата в него се отделя особено внимание.
Изворът на Хуанхъ (Жълтата река), разглеждана от хилядолетия като реката-майка на китайската нация, се намира в падината Юегудзунлие. В началото на пролетта, когато започва топенето на снеговете, местният пастир Ниге, заедно с група приятели, обикалят на мотоциклети района, за да инспектират състоянието му.
„Макар да е много студено, сега е най-подходящото време за обиколка на влажните зони, които през лятото и есента са недостъпни“, казва Ниге, който е израснал тук и познава добре целия район. „Когато бях дете, екологичната среда при извора на Хуанхъ се влошаваше, имаше деградация на тревните площи. Семейството ми трябваше да ходим до река, отдалечена на 2 километра, за да намери вода“, спомня си той.
Резерватът „Сандзянюен“ е важен район за снабдяването с питейна вода на страната, както и такъв с най-голяма концентрация на платовидни растителни и животински видове. Всичко това го превръща в ключов за обръщане на климатичните промени и сигурността на околната среда в Китай.
Заради глобалното затопляне и човешкото въздействие, околната среда в района на Сандзянюен бе влошена, пресъхнаха реки, изчезна езера, рязко намаляха дивите животни, отслабнаха способностите за опазване на водите, което доведе до суши и наводнения по средните и долни течения на Яндзъ, Хуанхъ и Меконг, застрашавайки екологичната сигурност там.
За да се справи със ситуацията, през август 2000 г. китайските власти решиха да затворят района и го превърнат в резерват, който от януари 2003 г. бе обявен за такъв от национално значение.
През октомври 2021 г. няколко резервата, в това число „Сандзянюен“, обиталищата на гиганските панди в Съчуан, на амурските тигри и леопарди в Североизточен Китай, Тропическата дъждовна гора в Хайнан и планината Уи в провинция Фудзиен получиха статут на национални паркове. Районът „Сандзянюен“, към който принадлежеше на националния резерват „Сандзянюен“ и природният резерват „Хух Сил“ (кит. Къкъсили), бяха обединени с цел по-добра и цялостна защита на ресурсите и средата в тях.
През последните 20 години опазването на „Сандзянюен“ се трансформира от обикновена защита на екосредата във всеобхватна координация между екология и социално-икономическото развитие, с цел хармоничното съществуване между човека и природата.
Районът на резервата „Хух Сил“, чието надморско равнище е около 4600 метра, е покрит целогодишно със сняг и лед, и тук духат силни ветрове. В защитната станция Сонамдардже един от служителите – Дън Хайпин, храни стадо малки тибетски антилопи с бебешка бутилка.
През 80-те и 90-те години на миналия век, заради неконтролируемото бракониерство броят на тибетските антилопи в района рязко е намалял до по-малко от 20 хиляди. През последните десет години непрекъснато се провеждат патрули, борба с бракониерите и спасяване на диви животни.
Благодарение на предприетите мерки броят на тибетските антилопи днес вече надхвърля 70 хиляди и в Хух Сил се възстанови, а дивите животни там живеят спокойно и необезпокоявани от човешко присъствие. Така „Сандзянюен“ се превърна в рай за дивите животни.
Създаването на националния парк означава най-строга защита на околната среда, а в „Сандзянюен“ това е особено важно и за да се осигури качеството на водата. След петгодишни проучвания и едногодишно приложение на набелязаните мерки, националният парк „Сандзянюен“ успя да реализира органичното единство на опазване околната среда, екологично развитие и подобряване поминъка на местното население, очертавайки пътя за изграждане и управление на националните паркове в страната.
Уан Сянгуо, управител на парка, казва, че за последните пет години са вложени 6,7 млрд. юана в редица проекти за подобряване на инфраструктурата, защитата и опазването на околната среда. През миналата година пък са инвестирани още 320 милиона юана по проекта за възстановяване на екосистемите.
Доклад на Държавната комисия за развитие и реформи за оценка на поетапните резултати от екологичното възстановяване показва, че главните проекти в района са добре защитени и възстановени, повишило се е качеството на околната среда и е подобрена бариерата за екологична сигурност.
Местният пастир Нима Таши, живее в самата зона, където е изворът на Хуанхъ, и е част от хората, които се грижат за опазването на околната среда. Всеки ден, докато е навън със стадото си, той е поел задължението и да събира отпадъци, да наблюдава състоянието на езерата и пасищата, както и да се грижи за защитата на дивите животни. „През последните години водата в езерото Джагин нур (кит. Джалинху) се увеличава и мога вече да я видя от дома си. Срещат се и повече диви животни като магарета и лисици. Родният край става все по-красив“, казва той.
Общо 17 211 домакинства от четири окръга, класифицирани като крайно бедни, тук са част от пилотната зона за развитие на парка „Сяндзянюен“. От 2018 г. насам местните власти на Цинхай са отделили 370 милиона юана за издръжката на един служител по екозащитата от семейство. Благодарение на месечните заплати от по 1800 юана за тези хора, годишният доход на всяко семейство нараства с 21 600 юана. Десетки хиляди други като Нима Таши, които живеят тук от поколения, сега се грижат за околната среда по родните си места в парка „Сандзянюен“.
В доклада за работата на правителството на Цинхай за 2023 г. се посочва, че провинцията е единствената в страната, където делът на реките с добро качество на водата е достигнал 100%. А дните с отлично качество на въздуха надвишават 96% от тези за цялата година. Горското покритие на провинцията достига 7,5%, а тревното – 57,9%. На територията на провинцията могат да се видят различни редки диви животни като снежен леопард, евразийска видра, белоуст елен, див як, тибетско диво магаре, ловен сокол, черноврат жерав, тибетска лисица и други.