Наративът в западните медии за трудностите пред китайската икономика са „предпочитаното оръжие за справяне с конкуренцията“, казва в скорошно интервю за агенция „Синхуа“ френският есеист и предприемач Лоран Микелон.
„Има два противоречиви разказа за китайската икономика в информациите на западните медии. Първият от тях е за „колапс“, като всеки провал на китайска компания се използва медийно да бъде обявен колапс на въпросната индустрия или дори колапс на икономиката на цялата страна. Въпреки доста благоприятните икономически данни, публикувани от Китай или МВФ, западните медии все още се опитват да представят Китай като място, където правенето на бизнес вече не е печелившо и като икономика в процес на колапс. Другият разказ е за „китайската заплаха“. Официалният наратив, подет от Вашингтон от няколко години, и който трябва да бъде повтарян от всички западни медии, е, че Китай представлява екзистенциална заплаха, системен съперник на Запада“, казва Микелон.
„Има логическо противоречие между двата разказа. Ако Китай се срива, как може да представлява екзистенциална заплаха за Запада? Нещо повече, когато медиите нямат друг избор освен да съобщават положителна информация за Китай, те винаги трябва да я квалифицират, като добавят „но на каква цена?“ в края на заглавието“, казва той.
Коментирайки последното активизиране в Китай на инвестициите от големи западни компании, включително „Тесла“, „Интел“, „Ауди“, BNP Paribas Asset Management и други, Микелон казва, че „гова е доста забележително за така наречената „икономика в упадък“.
„Такива твърдения са ни до болка познати. През 2013 г. някои хора и медии вече твърдяха, че икономиката на Китай се срива, но БВП на Китай се удвои от 2013 до 2022 г. Определени кръгове на Запад са обсебени от това да критикуват китайската икономика, но реалността винаги ги удря в лицето. Те са като многократно произнасяне на заклинание, надявайки се, че повторението ще създаде самоизпълняващо се пророчество“, смята Микелон.
„Малко европейски журналисти биха разказали истинския Китай на читателите си, а дори и да го направят, материалите им най-вероятно ще бъдат блокиран от редакторите. Ето защо някои западни журналисти, които са готови да кажат истината, в крайна сметка напуснаха медиите“, отбелязва той.