Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.
Гъ Хун (葛 洪)
Гъ Хун (283 г. – 363 г.) в Китай е известен като „бащата на първата помощ“. Той живял през династия Дзин (265 г. – 420 г.) и бил всестранно развита личност. Освен лекар, фармацевт и последовател на даоизма, той дава и своя принос за музиката, литературата и други области.
Много скоро след като поема пост в императорския двор Гъ Хун открива, че честните служители са потискани от корумпираните. Затова решава да стои далеч от властта и заедно с жена си и двете си деца се установява край планината Луофу на територията на днешната провинция Гуандун, където е впечатлен от тишината и спокойствието. Тя е известна като съкровищница на китайските билки, а Гъ Хун се отличава с лечителските си умения. Той се посвещава на събирането на билки и изучаването на лечебните им свойства. Гъ Хун преглежда и лекува безплатно бедните жители в района. Той не връща нито един болен, независимо колко богат е или каква титла притежава. Рецептите му обикновено са едновременно лесни за прилагане, евтини и ефективни. Той ги събира в един сборник заедно с просто и разбираемо описание на симптомите и начините за първа помощ за повече от 70 остри заболявания. Тази книга е толкова малка, че може да се носи в ръкава на дрехата. Затова я нарича: „Наръчник с рецепти за първа помощ“, който може да се счита за първия в историята на китайската медицина пътеводител за оказване на първа помощ.
Друг принос на Гъ Хун за медицината е откриването на причинителя на треската цуцугамуши, остро инфекциозно заболяване известно като японска речна треска. Той е и първият лекар, който описва симптомите на едрата шарка. Въпреки че не успява да намери подходящо лечение, изводите, до които стига, изиграват решаваща роля в проучванията и превенцията на това заразно заболяване.
Неговият метод за лечение на маларията след повече от 1000 години вдъхновява фармацевта Ту Йоуйоу, първият китаец носител на Нобелова награда за физиология или медицина, за създаването на лекарство, спасило живота на десетки хиляди болни.
Днес в провинция Гуандун в планината Луофу е издигнат музей в негова чест, където се пазят много легенди за Гъ Хун и се разказва за приноса му за медицината.
Сун Съмяо (孙思邈)
Сун Съмяо (540 г. – 682 г.) е китайски лекар, живял в края на династия Суей и началото на Тан. Хората го наричали „бог на медицината“ заради изключителния му принос към лечителското изкуство.
Според легендата Сун Съмяо бил болнаво дете и решил да се посвети на медицината, за да укрепи здравето си. Талантът му обаче започнал да се проявява още в младежките му години. Той пътувал до далечни места, за да изучи различни рецепти и се прославил толкова, че трима императори го канили на служба при тях. Сун Съмяо обаче не приел нито една от поканите и предпочел уединения живот в планината Утай, където следвал даоиските принципи и ги интегрирал с будизма и конфуцианството. Може би именно благодарение на този начин на живот доживял до 142 години и след смъртта му хората започнали да го почитат като покровител на фармацевтите.
В запазените до наши дни негови два труда – „Десет хиляди златни рецепти“ (千金要方) и „Допълнение към десетте хиляди златни рецепти“ (千金翼方 ), Сун Съмяо обобщава своите знания и опит в областта на акупунктурата, лечението на различни заболявания, хирургията, гинекологията, педиатрията и фармакологията, както и за принципите на правилното хранене и здравословния начин на живот. Според него, за да е здрав човек, трябва да стои далеч от славата и изгодите, да не прекалява с гнева и веселието, да не се изкушава от звуковете, цветовете и вкусната храна, да поддържа спокойствие на духа и да балансира емоциите.
Сун Съмяо съветвал лицето да се масажира често, а косата да се сресва; гърбът винаги да е изправен и всяка дейност да се извършва с пълното присъствие на съзнанието; да се избягват празните приказки и излишни движения, както и да не се задържат вятърничавите мисли в главата; да не се яде, когато човек не е гладен, но и да не се чака да прегладнее; храната да се сдъвква добре, да се яде бавно и по малко; да се избягват силните подправки и суровите храни.
Циен И (钱乙)
Циен И (около 1032 г. – 1113 г.) без съмнение е един от най-видните педиатри в китайската история, който живял през династия Сун (960 г. – 1279 г.). В своя труд „Ключови терапии за детските болести“ (《小儿药证直诀》) той обобщава методите за лечението на деца.
Животът на Циен И не бил лек. Майка му починала при раждането, а баща му, който бил самоук лекар, го изоставил, когато бил само на три години. За малкия Циен И се грижела леля му. Като дете той често помагал на чичо си, който бил селски лекар, и винаги се натъжавал, когато идвали болни деца. Чичото забелязал това и започнал да го обучава в лечителското изкуство. Той му подарил книга за лечението на деца с методите на китайската медицина, като го предупредил, че педиатрията е много сложен клон на медицината. Циен И бил упорит и прилежен ученик и много скоро се прочул с уменията си да лекува детски болести. Той също обръщал голямо внимание на фармакологията и създал едно от най-известните китайски лекарства за тонизиране на бъбреците и черня дроб „Лиу‘уей дихуан уан“ (六味地黄丸).
Циен И е автор на редица медицински трудове, които обаче са изгубени. Трите тома на „Ключови терапии за детските болести“ всъщност представляват събрани от ученика му Ян Дзиджун лекции и рецепти, издадени през 1119 г. В нея систематизирано са изложени идеите на Циен И, описани са физическите особености на децата и патологията на детските заболявания. „Ключови терапии за детските болести“ служи като учебник по педиатрия близо 800 години. Циен И твърди, че на децата не бива да се гледа като на умалено копие на възрастните, а педиатърът трябва да е наясно, че колкото по-малко е на години, толкова по-големи са разликите.
Според Циен И съществува важна връзка между здравето на детето и състоянието на зъбите му. Ако по количество и растеж те съответстват на възрастта му, то вероятно е в добро здраве, ако не, вероятно някаква болест пречи на развитието му.
Ли Шъджън (李时珍)
В китайската история Ли Шъджън (1280 г. – 1358 г.) е известен с изключителните си познания за лечебните средства и акупунктурата. Основният му принос за медицината е книгата „Бънцао ганму“ (Компендиум на лекарствените вещества), която е най-пълната и изчерпателна фармакопея писана някога за традиционната китайска медицина.
„Ако не мога да стана мъдър министър, искам да съм велик лекар.“ Тази сентенция е много подходящо описание за живота на Ли Шъджън. Той е роден в семейството на потомствени лекари и след три неуспешни опита на изпитите за императорска служба решава да се посвети на медицината. Ли Шъджън живее в смутни времена в края на династия Мин. Веднъж внезапно избухва епидемия, която стремително се разпространява из цялата империя, като в неговия роден край ситуацията е изключително тежка. Това е много добра възможност за младия все още лекар да се запознае отблизо с болести, за които е чел само в книгите. Ли Шъджън и баща му са готови да помогнат на всеки болен, независимо дали е богат или беден.
За него сред народа казвали, че може да съживи дори мъртвите. Една легенда разказва как един ден Ли Шъджън срещнал група хора, които носели ковчег. Лекарят забелязал, че от него капе кръв, а починалият не прилича на мъртвец. Той бил уверен, че покойникът все още е жив. Ли Шъджън убедил хората да отворят ковчега и открил, че там лежи бременна жена. Той започнал да я масажира и поставил игла близо до сърцето ѝ. Тогава станало чудо, жената отворила очи и не след дълго родила син. Вероятно тя била изпаднала в кома, но хората тогава били силно впечатлени от случилото се и чудотворните умения на лекаря.
По време на своята лекарска практика Ли Шъджън открива, че в трудовете по китайска медицина и фармацевтика има много грешки – объркани са имената на билки, неправилно е описано лечебното им действие или изображенията не съответстват на растението, за което се говори. „Ако това не се поправи, последствията могат да са сериозни, дори фатални“, така разсъждавал Ли Шъджън. В продължение на 18 години той обикаля из империята, стига до най-отдалечените ѝ кътчета, разговаря с местните лекари и хора, внимателно проверява всяка билка и събира ценни народни рецепти. След това още 10 години систематизира цялата информация, описва над 1800 лечебни средства, включително с животински произход и минерали, и добавя над 8 000 рецепти към съществуващите до тогава около 3000 във фармакопеите на предишните лечители. Неговият метод за класифициране се оказва уникален и продължава да буди възхищение дори в наши дни. В своя труд Ли Шъджън споменава и за лечебните свойства на ежедневните храни и напитки, дава различни съвети за здравословен начин на живот. Той често изпитва действието на лечебните средства върху себе си, пренебрегвайки риска от отравяне.
Твърди се, че упоритата работа по написването на „Бънцао ганму“ има неприятни последствия върху здравето на Ли Шъджън. Той умира преди книгата да излезе официално от печат, а тогавашният император не ѝ обръща дължимото внимание.
Сун Цъ (宋慈)
Сун Цъ (1186 г. – 1249 г.) е автор на най-старата в света запазена до наши дни книга по съдебна медицина - „Си юен дзи лу“ (Събрани записки за вдигане на несправедливи обвинения), която поставя основите на тази дисциплина като наука в древен Китай.
Сун Цъ, който е известен още и с името Хуейфу, е роден в семейството на имперски чиновник в гр. Дзянян (на територията на днешната провинция Фудзиен). Баща му бил помощник на управителя на област Гуанджоу и се занимавал със съдебните дела, а учителят му в академията бил известен експерт в областта на неоконфуцианството. Всичко това оказало значително влияние в развитието на юношата.
В онези времена се следяло стриктно за спазването на съответните правила в процеса на разследване на едно престъпление и за всяко дори незначително отклонение последствията били сериозни. Местната управа често давала на новоназначените чиновници без практически опит да решават важните криминални дела. Те обаче от страх, че могат да допуснат грешка, или заради небрежно отношение, не разследвали детайлно случая и не водели експертиза на мястото на престъплението, дори и да се намирали там. Чиновниците хвърляли поглед отдалеко и често правели грешни изводи, изкривявайки реалността и дори фалшифицирали съдебните дела.
Сун Цъ ненавиждал до дъното на душата си подобно поведение и се изказвал рязко против пренебрегването на служебните отговорности. Когато разследвал, винаги се основавал на реалните факти..
Според него огледът на трупа понякога е дори по-сложен от поставянето на диагноза на жив пациент. Сун Цъ считал, че за разрешаването на едно престъпление са необходими обширни познания по медицина и фармакология. Когато започва работа като съдебен чиновник, той все още не е вещ в тези науки. За да запълни тази празнина, упорито изучава наличните медицински трудове, както и методите за диагностика.
В своята книга към чисто медицинския аспект на експертизата, обобщавайки действащите в него момент правила за изследването на трупа, Сун Цъ дава конкретни и лесни инструкции. Те са по-разбираеми за местните чиновници и ги освобождават от трудната задача по намирането на конкретното правило в огромната маса от различни нормативни актове.
В своя труд Сун Цъ обръща и голямо внимание на токсикологията, описвайки отровни вещества, като живака и различните отровни гъби, разглежда признаците на отравяне и противоотровите. Освен това дава подробни инструкции за първа помощ, като техники за изкуствено дишане или обработката на пресни рани, наместването на счупена кост с помощта на шини и много други практични съвети.
В „Си юен дзи лу“, която завършва през 1247 г., Сун Цъ обобщава опита на своите предшественици и добавя множество безпрецедентни методи за разследване. Тя е крайъгълен камък за съдебната медицина не само в Китай, но и в света. В нея са изложени основни неща, на които и днес специалистите в сферата обръщат внимание при огледа на трупа.