Проф. дфн., д-р ист. Нако Стефанов
Въведение
Ускореното социално-икономическо развитие на Китай в десетилетията след началото на икономическите реформи в страната от края на 70-те години на ХХ век превръщат КНР от 2014 година насам във водеща геоикономическа сила с най-голям брутен вътрешен продукт /БВП/ в света, изчислен по паритет на покупателната способност. Междувременно ако в началото на реформения период основен двигател на икономическия растеж са износа на суровини като петрол (през 1980 г. 26,5% от китайския износ идва от продажбата на петрол в чужбина) и ниско-технологични стоки, чиято конкурентоспособност идва от използването на работна ръка с ниска цена, ситуацията в това отношение година след година след започването на реформите бързо се променя.
Китайската стратегия в това отношение стъпка след стъпка се концентрира не просто върху привличането на чужди инвестиции във все по-високотехнологични отрасли с нарастваща добавена стойност. но и върху изграждане на собствени платформи за разработка на високи технологии и изграждане на висококвалифициран човешки фактор, способен да отговори на изискванията на времето. Така КНР вече във втората половина на второто десетилетие и началото на третото десетилетие на XXI век се превърна в една от водещите глобални технологически сили.
Тази технологическа динамика на Китай създава два типа реакции в световен план. От една страна най-вече сред държавите от т.нар. «Глобален Юг» битуват разбиранията, че това развитие на Китай допринася за глобалното благосъстояние и прави КНР надежден партньор.
От друга страна, основно държавите от «Колективния Запад» и преди всичко водещата сила сред тях – САЩ, започват да възприемат Поднебесната като заплаха за своята доминираща роля в света, включително в сферата на високите технологии.
През последните години естествената конкуренция в тези области, която предполага, макар и остра, но полезна за общото развитие борба, се заменя с редица мерки, действия и политики за сдържане на технологическия прогрес на КНР, които определено може да наречем „Технологическа война“.
Целта ни в дадения материал е да се разгледат и анализират основните етапи, фактори и събития в тази Глобална технологическа война в една от ключовите области на съвременното технологическо развитие – разработката и производството на микрочипове. На основата на този анализ да се направят определени изводи, както и вероятни сценарии на бъдещите перспективи.
Основната теза, застъпвана в предложения материал, която се опитваме да докажем, е, че „Технологическата война“ осъществявана от „Колективния Запад“ срещу КНР имаща задачата да задържи технологическото развитие на Китай като правило стимулира точно обратната реакция. Т.е. тя се превръща в предизвикателство за нарастване на усилията за ускоряване на технологическата динамика на Поднебесната.
Но такава политика на „Колективния Запад“ влияе по един негативен начин на технологическата динамика на самия този Запад. Както и въздейства нездравословно в глобален план, забавяйки технологическото развитие на световната човешка общност, в която държавите и народите стават все по-зависими едни от други.
Общ преглед на това какво е „Технологическа война“?
Като правило целите на една „Технологическа война“ е да се задържи иновационно-технологическото развитие на дадена страна и даже да съдейства за технологическия упадък на същата. Следва да се изброят редица средства, чрез които тя се води:
· Враждебни пропагандни кампании поставящи си задачата да обвинят държавата , която е обект на „Технологическата война“ в нечестни търговски и прочее практики – кражби на иновационно ноу-хау, дъмпинг и т.н.;
· Политика на санкции, т.е. ограничаване на иновационно-технологическото развитие чрез различни видове санкции – налагане на прекомерни мита, лишаване от достъп до пазари, ограничаване на вноса на суровини или енергийни ресурси, забрана за закупуване на нови продукти и технологии, и др.;
· Формиране на коалиции от държави, чието съществуване се свежда до общи действия срещу обекта на сдържане, както и помощ за конкурентни държави на сдържаната страна така че да се потисне нейния иновационно-технологически и икономическия потенциал;
· Намеса във вътрешните работи на държавата-обект на „Технологическата война“, чрез смяна на властта или нейната политика посредством различен вид натиск – дипломатически, финансов, политически, социо-културен, военен и др.
Бърз поглед на текущата ситуация в областта на производство на микрочипове в глобален план
До 80-те години на ХХ век полупроводниковата индустрия е вертикално интегрирана. Полупроводниковите компании разработват собствени технологии за производство на чипове, като едновременно с това притежават и управляват свои съоръжения за производство, сглобяване и тестване на чиповете.
Производството на чипове изисква значителни инвестиции, поради което малки компании не успяват да влязат в полупроводниковата промишленост. Но тъй като производителите се оказват в дадения момент със свръх-капацитет, това дава възможност малки компании, умеещи да проектират чипове, да навлязат в бизнеса. Така се ражда т. нар „без фабричен бизнес модел“, известен на английски език като „fabless“. Т.е. да се проектират и продават интегрални схеми, без да се притежава завод за производство. Водещи глобални „fabless“ компании са основно американските Qualcomm, NVIDIA, Broadcom, AMD и други.
Другият ключов блок в полупроводниковата индустрия е производствения бизнес модел, т.е. предприятие/завод/ за производство на полупроводници. Тези производствени звена са известни на английски език като „Foundries“/леярни/. Водещи глобални „Foundries“, произвеждащи микрочипове от най-висок клас са Тайванската TSMC /Taiwan Semiconductor Manufacturing Co./ с около 60% дял на високотехнологичните микрочипове. Втора е южно-корейската Samsung Electronics Co., Ltd. с близо 30% дял. Трета е американската GlobalFoundries.
Трети важен блок във веригата на производство на микрочипове са производителите на литографско оборудване. „Foundries“, са толкова зависими от тези производители, колкото останалата част от технологичната индустрия е зависима от чиповете на производителите. Литографско оборудване, на основата на което се произвеждат чипове от най-висок клас, се прави само от няколко корпорации в света, а именно:
• Ключова роля играе нидерландската ASML Holding N.V. ASML е абревиатура от Advanced Semiconductor Materials Lithography.. Към 2022 г. тя е най-големият доставчик за полупроводниковата индустрия и единственият доставчик в света на машини за фотолитография с екстремна ултра-виолетова литография (EUV), използвани за производството на най-модерните чипове;
• Следващи водещи производители са японските Canon Inc. и Nikon Corporation, които покриват останалата част от производството на литографски машини, способни да произвеждат 5 nm и 7 nm микрочипове.
• Присъстват и различни други производители на литографско оборудване като американските Veeco Instruments Inc. с дъщерна фирма Ultratech, Inc., а също MKS Instruments, Inc. и други, както и германската SÜSS MicroTec SE./ Те са способни да създават фотолитографско оборудване, макар и с възможности да произвеждат микрочипове с по-ниски параметри от тези на водещите фирми.
В тази връзка, обаче, трябва да споменем, че досега КНР е един от най-големите производители на чипове в света - около 30% от цялото производство, но не с най-високо равнище на технологичност.
Политиката на САЩ от „de-coupling”/разединяване, отделяне/ към “de-risking” /ограничаване на риска, избягвайки крайни действия като „разединяването”/
Първоначално важен инструмент в политиката на САЩ, насочена към рязко отслабване на китайските "високотехнологични" отрасли е курсът на «decoupling» - т.е. „отделянето“. Става дума за процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през последните четири десетилетия, постепенно намалява. „Отделянето“ се проявява в търговската област чрез търговски санкции, ограничаване и даже забрана на внос или износ на дадени стоки и т.н. Но то се проявява и в технологическата сфера чрез ограничаване и/или забрана на предаване на съответно «ноу-хау», продажба на високотехнологично оборудване или продукти, прекратяване на инвестиции в съответната технологическа област и други. Но във времето стана ясно, че този курс нанася удар и върху самите Щати, поради значителната зависимост от различни китайски продукти и инвестиции в двете посоки, както и загубите, които търпят американските корпорации «разделяйки се» с Китай.
Китайската икономика е твърде голяма, за да може отделянето да бъде реалистична перспектива. Китай е най-големият производител на стоки в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички фабрики на САЩ, Германия и Япония взети заедно. При сценарий за отделяне е вероятно да има недостиг на стоки и инфлацията да скочи. Освен това китайското превъзходство в производството на съдомиялни машини, компютри или играчки не застрашава в такава степен стратегическите интереси на САЩ. Прекъсването на връзките с Китай в такива «некритични сектори» не е необходимо.
За разлика от „de-coupling” курсът на “de-risking” се стреми да ограничи достъпа на Китай до първокласни американски иновации и технологии, като по този начин да не се позволява на китайските фирми да използват американското «ноу-хау» за да се изкачат по стълбата на иновациите и високите технологии. “De-risking”, т.е. намаляването на риска за националната сигурност на САЩ, както се разглежда и заявява този курс от страна на Вашингтон, има една по-предпазлива задача. Той не се стреми да ограничи достъпа на Китай до по-малко усъвършенствана американска технология, продукти и оборудване. Но нещата съвсем не са такива по отношение на продукти, „ноу-хау“ и оборудване от най-висок технологичен клас.
Целта е да затвърди ролята на Съединените щати като световен технологически лидер. Високите технологии ще бъдат все по-важен определящ фактор за икономическата мощ в дигитализирания и свързан свят на бъдещето. Администрацията на Байдън, а и въобще американският „истеблишмънт“ вярва, че китайските технологични фирми, които намаляват разликата с техните колеги в САЩ, представлява риск за превъзходството на САЩ.
С други думи, американските политици се примиряват с положението, че въпреки всичко КНР ще е най-голямата глобална икономика не само по БВП/брутен вътрешен продукт/ измерен по паритет на покупателната способност/ППС/, но и по БВП по измерен по официален обменен курс в близките години. Но искат САЩ да остане най-високотехнологичната икономика, която има ключово значение за насоките по-които ще се движи света в бъдещето.
Важно средство за постигане на тази цел на Вашингтон е да се привлече не просто потенциала на Щатите, но колективния западен потенциал, включително този на развитите страни в Азия – Япония, Р.Корея, Тайван и Сингапур в „Технологическата война“ срещу Китай.
Един от основните моменти в „Технологическата война“ на „Колективния Запад“ срещу КНР стана отказа за продажба на най-новото оборудване за фотолитография, както и поддръжката на старото, което също е критична точка. Под натиск от САЩ основна роля изиграва включването на Европейския съюз/ЕС/ в „Технологическата война“ срещу КНР. В резултат на това включване нидерландската ASML започна да осъществява контрол по износа и прекрати доставките за Китай, но и поддръжката на вече доставеното. Японските производители Canon Inc. и Nikon Corporation не закъсняват да последват примера на европейците.
Друго важно средство е стремежът да се привлекат и развият важни блокове на производство на микрочипове в самите Щати. През септември 2022 г. в изпълнение на „Плана за действие Байдън-Харис за възстановяване на инфраструктурата на Америка. Ускоряване на прехода към чиста енергия, съживяване на общностите и създаване на работни места“ cе приет „Закон за микрочиповете и науката от 2022 г.“ /Chip and Science Act of 2022/. Като резултат от това бе създаден пакет от 50 милиарда долара за поддръжка на осъществяване на Плана и закона.
Още на 6 декември 2022 г. във Финикс, щата Аризона е направена първата копка на строителството на завод за микрочипове на TSMC. Тайванската компания
планира да внесе усъвършенствана производствена технология, създаваща 4 nm микрочипове. TSMC предвижда да построи втора фабрика там, което предполага още по-напреднали производствени технологии, насочени към бъдещи смартфони, компютри и други смарт устройства.
Отговорът на КНР на водената срещу него „Технологическа война“
Реакцията на Китай бе многостранна. По решение на Министерството на търговията и Главната митническа администрация на КНР от 1 август 2023 г. се въведе контрол върху износа на Германий и Галий. Следва да се има предвид, че, например, производството на захранващи чипове, светодиоди, радиочестотни усилватели и други е невъзможно без галиев нитрид/GaN/ и галиев арсенид/GaAs/.
Особено много от ограниченията пострада засега Европейският Съюз. Тъй като 71% от галия и 45% от германия в ЕС се внася от Поднебесната. Цените на галия се повишиха с 1/3. Опитите да бъде решен проблемът със собствени усилия в момента удрят на камък. Причината е, че липсват сериозни инвестиции в металургичното производство, което би могло да задоволи нуждите за добив на продукт като галия. Тъй като той се явява не основен, а субпродукт и подобни частни инвестиции биха били необосновани от гледна точка на печалбите.
Но ключовият отговор на Китай е в друга посока. Основният момент в този отговор е осъществяване на курс на самодостатъчност. Според един от китайските производители на оборудване за производство на микрочипове Advanced Micro-Fabrication Equipment (AMEC), ограниченията на вноса на необходимото оборудване от Запада влияе незначително на капацитета на неговите предприятия да работят. Около 80% от вносното оборудване може да бъде заменено с местни алтернативи до края на 2023 година. AMEC изчислява, че може да възобнови пълния си оперативен капацитет до втората половина на 2024 г. AMEC очаква да достигне 60% от китайския пазар на оборудване през следващите няколко тримесечия – значително увеличение от общия пазарен дял от 25% към октомври 2022 г.
В същото това време Huawei Technologies и най-големият китайски производител на чипове SMIC са изградили усъвършенстван 7-нанометров процесор за захранване на най-новия смартфон на Huawei. Mate 60 Pro на Huawei се захранва от нов чип Kirin 9000s, който е произведен в Китай от Semiconductor Manufacturing International Corp. (SMIC). Процесорът е първият, който използва най-модерната 7nm технология на SMIC. Т.е. Китай е постигнал за кратко време прогрес в усилията си да създаде чипове от най-висок клас.
Ако към това се прибави и факта на разработения в КНР 19,2 милиона ядрен суперкомпютър става ясно, че санкциите на САЩ не могат да спрат Китай. Китайската най-нова машина „Sunway“ е толкова мощна, колкото американската „Frontier“. Тя има програма за изкуствен интелект със 174 трилиона параметри. На практика постигането на лидерство в областта на ИИ гарантира на КНР решително технологическо превъзходство.
Доскоро западните източници твърдяха, че водещите американски, западноевропейски, японски, корейски и тайвански технологически фирми изпреварват КНР с 5 поколения, а Поднебесната изостава спрямо тях с 10-15 години. А ако Китай навакса и достигне това равнище, то дотогава „Колективният Запад“ ще бъде още по-напред.
Но подобни твърдения и най-вече надежди с всеки изминал ден все повече и повече не отговарят на истината и се пукат като надут балон. Например, китайците водят във висококачествени академични изследвания срещу САЩ и „Колективния Запад“. Затова не е чудно, че AMEC заявява, че още до края на 2023 г. ще произведе оборудване, способно да произведе 5nm чипове.
Заключение
Днес КНР се среща със западните санкции, на които той отговаря чрез усъвършенстване на своя потенциал и способности. Даже краткият обзор върху „Технологическата война“ на „Колективния Запад“ потвърждава нашата теза, че вместо да спре технологическото развитие на Китай, тази война стимулира ускоряването на технологическата динамика на Поднебесната.
Как и доколко удря тази политика на „Колективния Запад“ по самия него е трудно да се покаже и докаже. Но фактът, че Западът вече трансформира курса си от „de-coupling”, т.е. на разединяване към “de-risking” в смисъл на избягване на крайни действия за скъсване с Китай, е свидетелство, че прилаганите от самия него санкции срещу КНР му влияят негативно.
А определено те въздействат нездравословно в глобален план, забавяйки технологическото развитие на света като цяло. Всички тези последствия от водената „Технологическа война“ срещу КНР трябва да се осъзнае от ръководните кръгове на Запада и авантюристичните „Технологически войни“ и всякакъв друг тип войни трябва да останат в миналото.