Таня Глухчева
Темата за човешките права е една от най-силно обсъжданите през последните години. Но не, защото всички световни лидери са силно притеснени за благоденствието на хората. Ако беше така, вероятно щяхме да живеем в съвършен свят, където всеки щеше да има достъп до образование, здравеопазване, работа. Нямаше да съществуват дискриминация или насилие... За съжаление, въпросът за човешките права предизвиква все по-засилен интерес най-вече в случаите, когато трябва да бъде очернена някоя държава.
През годините сме свидетели как това се случваше с Либия, Сирия, Египет. Сега чуваме „колко зле живеят“ хората в Китай, Куба, Венецуела и къде ли още не. Където не живеят според начина определен от Запада.
На 20 и 21 септември се проведе "Китайско-европейски семинар за правата на човека - 2023 г.". Китайски и европейски специалисти обсъдиха тази наистина значима тема на семинар в Рим. На него присъстваха над 140 експерти и представители от различни политически партии и социални организации от 15 държави. По непонятни причини събитието не придоби необходимия медиен и следователно, обществен интерес. В България дори не се спомена за него. А в интернет има статии на английски език, които иронично говорят за Китай и защита на човешки права. Последното е доказателство за капана на дезинформацията, в който са попаднали хората в Европа и Запада, вярвайки на пропагандата, разпространявана от силите против Китай.
А е достатъчно само западните държави да се вгледат в собствената си история, за да видят как през вековете са потъпквали човешките права. Робството, колонизирането, насилственото налагане на език, религия, начин на живот. До днес се усещат щетите, нанесени от амбицията за територия и богатства. Това са факти, които не могат да бъдат заличени, колкото и паметници да се събарят или наследници на робовладелци да пропътуват хиляди километри да се извиняват за постъпките на прадедите си.
Това няма как да се случи в Китай по една много проста причина – страната никога не е колонизирала или налагала нещо, на когото и да било. Дори и Западът да определя държавата като „диктатура“, важно е уточнението, което се прави след това – „защото не се изповядват нашите ценности“.
Така стигаме до тезата на семинара, а именно – само, когато се научим да разбираме и уважаваме мирогледа на другите, светът ще стане по-добро място. Не чрез „изнасяне на демокрация“ и налагане на свои ценности, защото това, което е добро за едни, за други не е. Показателно в това отношение е случващото се днес в страните от арабския свят, където „отвън“ им беше втълпено, че са управлявани от диктатори и не живеят свободно. Как ще им бъде помогнато да заживеят охолно. А какво се случва сега? Раздирани са от граждански войни, в Либия има две правителства, които взаимно не се признават, а населението вярва, че най-доброто в момента е да избяга и да потърси по-добър живот в други, по възможност, по-далечни страни.
На семинара в Рим Байма Чилин, председателят на „Китайското общество за изучаване на човешките права“, обясни, че напредък в глобално отношение по темата, може да се постигне чрез повече солидарност и сътрудничество, и свободно развитие на всички хора в процеса на модернизация. Още повече, че всички държави трябва да си подадат ръка, за да намерят решение на проблемите и предизвикателствата, които съществуват в тази сфера. На същото мнение бе и Ниъл Дейвидсън, член на английската лейбъристка партия. „Целта е да се учим един от друг, да споделяме опита си, да започнем да се разбираме, а не да налагаме разделение между народите.“ Защото на основата на взаимно уважение можем да направим първата стъпка към намаляване на напрежението, с цел взаимно разбирателство между държавите. Необходими са общи усилия. Необходимо е хората да разберат, че няма значение, че произлизаме от различни раси, изповядваме различна религия или нямаме такава – нищо от това няма значение, защото в крайна сметка, всички сме хора.
На теория всички знаем това. Защо тогава е трудно да се приложи на практика? Защо трябваше да се допусне светът да навлезе в турболентен период , включващ война, глад, тероризъм и др.? Отговорът е ясен – имперските интереси на Великите сили не са угаснали. Алчността от преди няколко века вместо да намалее, е придобила чудовищни размери. Под привидната загриженост за зачитане на човешките права, Западът продължава да нанася такива беди на човечеството, че ще трябват десетилетия, дори и повече, за да се възстановят съответните страни. А светът наистина би могъл да бъде по-добро място за живеене, ако се взима пример от държави, които в исторически план не са завладявали никого и не са се стремили да го обезличат по всевъзможни начини. В Китай днес са официално признати 56 етнически групи. Те имат право на собствен език, обичаи и са представени в централното правителство. Към подобно нещо се стремят в Мексико, Чили и други латиноамерикански страни. А в колко държавите, които се бият в гърдите, че са „демократични и населението им живее повече от добре“, в действителност всички са представени? Със сигурност не са много.