- Какво според Вас постигнаха участниците в срещата на страните от БРИКС, която се проведе в ЮАР, и кои са най-важните изводи за бъдещето на този формат?
- Петнадесетата среща на високо равнище на държавите от формата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република/ЮАР/, който се проведе в Йоханесбург, в периода 22-24 август т.г., несъмнено събра вниманието на значителна част от световната общност. Достатъчно е да се спомене само факта, че главите на 40 страни присъстваха на срещата. Също така бе обявено, че девет страни официално са подали писмени заявления за присъединяване към БРИКС - Египет, Иран, Аржентина, Алжир, Бангладеш, Етиопия, Беларус, Венецуела, Саудитска Арабия. А също така и още над 20 други, в една или друга форма също са изразили желание да станат част от този формат.
И несъмнено това фокусиране към БРИКС съвсем не е случайно. В една или друга степен то е израз на мястото, което заема и ролята, която, във все по-голяма степен, започва да играе БРИКС в световните дела.
Но нека се върнем малко назад. Процесът на създаване на формата започва от официалната среща на върха на групата БРИК, т.е. без Южноафриканската република, която е проведена на 16 юни 2009 г. в Екатеринбург, Русия. Малко по-късно на 24 декември 2010 г. тя придобива сегашния си вид с включването на ЮАР. Често пъти оприличават БРИКС не като структура със своите ясни институционални очертания като ЕС, например, а като клуб по интереси. Даже да приемем това определение остава да се запитаме какви са тези интереси? Защото терминът „клуб по интереси“ съдържа в себе си скритата конотация, че става дума за нещо като „хоби“. Докато в случая с БРИКС става дума за ключови интереси на участващите страни, засягащи съдбата и бъдещето на тези държави.
Всичко това е свързано както с историята, с несправедливия световен ред, идващ от епохата на колониализма. Но който продължава в една или друга форма да съществува до ден днешен в своите икономически, финансови, търговски, дипломатически, политически, геополитически, геоикономически, социо-културни, военни и прочее аспекти. Обаче, той е свързан и с бъдещето, тъй като ако този несправедлив ред, наложен от т.нар. „Колективен Запад“ на останалия свят продължи своето съществуване, то бъдещето на т.нар. „Глобален Юг“, както и на геополитическия „Изток“ не само ще бъде „мъгливо и мрачно4, но даже под въпрос.
В този смисъл форматът БРИКС, събрал страни от „Глобалния Юг“ и от „Изтока“, въпреки своите значими различия, даже противоречия и търкания, има нещо по-значимо, което свързва тези страни – борбата за тяхното бъдеще в условията на един по-справедлив глобален ред.
- През първата половина на септември предстои провеждането на среща на върха на Г-20 – това е друго глобално значимо събитие. Бихте ли направите сравнение между двата форума и какви са главните различия между тях?
- Ако се направи едно сравнение между 15-та среща на БРИКС с другото предстоящо събитие, също с глобална значение, а именно 18-та Среща на върха на Г-20, която е планирана за есента на 2023 г. в Индия, може да се даде един значително по-ясен поглед за това какво представлява както едното, така и другото събитие.
18-та среща на Г-20 е планирана да се проведе на 9-10 септември 2023 г. в международния изложбен и конгресен център Бхарат Мандапам, Прагати Майдан, Ню Делхи.
В този план на мисли нека да сравним БРИКС и Г-20. Групата на двайсетте, съкратено Г-20 - на английски език „Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors“ стартира през 1999 г. Г-20 е неофициална инициатива, в която участват финансови министри и управители на централни банки с цел сътрудничество и консултация в областите на международната финансова система, глобалната икономика и други икономически сфери. На практика това е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представян от държавата председател на Съвета на ЕС, освен в случаите, когато страната председател е член на Г-7 и по такъв начин вече е представена в Г-20. Тези страни произвеждат 90 % от световния брутен национален продукт и генерират 80 % от международната търговия, като жителите в тях са две трети от населението на света. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР, Япония и Европейският съюз. По своята същност Г-20 е „заченат“ от Г-7, т.е. Голямата седморка на „Колективния Запад“ - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония.
По своята същност инициативата Г-20 събира „под един покрив” важните държави на „Колективния Запад“, на „Глобалния Юг“ и на „Изтока“. Фактически тази инициатива възпроизвежда по един компактен начин „Глобалния ред“ наложен от Запада. При което, отчитайки нарастващия потенциал на „Глобалния Юг“ и „Изтока“, включвайки ключовите страни от последните две групи „Колективният Запад“ се опитва да създаде платформа за важен дипломатически натиск и поле за битки с тези страни, опитвайки се да ги разделя и противопоставя по редица въпроси. Само и само да се запази досегашния „Глобален ред“. Именно това ни дава правото да наречем Г-20 компактен израз на текущата глобална ситуация, в която Западът се старае така да промени нещата, че да останат същите несправедливи за останалия свят отношения.
През призмата на такъв поглед става кристално ясно, че БРИКС със своите различия, противоречия и даже търкания, но основаващ се на принципите на ненамесата във вътрешните дела на другите, с взаимната изгода и равноправието предлага значително по-справедлива инициатива. Инициатива, опираща се не на господарска йерархия, на доминация и налагане със сила на своите интереси.
Именно това е причина за присъствието на 40 глави на държави от „Глобалния Юг“ в Йоханесбург и близо две дузини от тях да изказват желание да се присъединят към формата БРИКС.
Именно затова смеем да твърдим, че по своята същност БРИКС демонстрира модела на бъдещия глобален свят като споделена съдба на човечеството.