Симеон Миланов
Както редица анализатори казват, глобализацията в класическия й вид, който познавахме от 90-те и първото десетилетие на 21-и век, вече не съществува. Това е обвързано и с края на еднополюсния момент и масовото отхвърляне от държави и народи на неолибералните идеологеми, които се оказаха непригодими за голяма част от човешките общества извън Запада.
Старата глобализация беше започнала да се характеризира и асоциира в Третия свят със своего рода неоколониализъм - инструмент на някои развити държави, за да задълбочават голямата разлика и изоставане с развиващите се страни от Африка, Азия и Латинска Америка. За много общества глобализацията започна да се асоциира и с културна американизация, подмяна на националните им идентичности и традиции с американския начин на живот, както и постепенната подмяна на езиците им с английския. И въпреки многото ползи от глобализацията, тя със сигурност може да се каже, че е довела до голямо социално разслоение, до увеличаване на богатствата на богатите и обедняване на бедните.
Но с идването на власт на Си Дзинпин в Китай нещата се промениха. Китайската народна република започна да показва една много по-независима политика. Осъзнавайки, че съвременният свят с неговите структури и институции е изграден по начин, който да благоприятства развитието на една конкретна държава или група от страни, Си Дзинпин и ръководството на Китайската комунистическа партия обявиха проекта "Един пояс, Един път", който за първи път в съвременната история показа на обществата от така наречения "Трети свят", че международното сътрудничество и положителните ползи от глобализацията не са само реторика.
С това фактически започна това, което лично наричам "алтер-глобализация". Друг, коренно различен подход към глобалните проблеми и глобалното сътрудничество. Бяха създадени инфраструктурни и икономически проекти за трилиони долари, носейки конкретни ползи на страните от Азия, Африка, Европа и не само. В рамките на тази инициатива бяха взаимосвързани огромната част от страните в света без обаче да изпадат в тежки зависимости. И докато класическата западна глобализация често беше движена от желанието за свръхпечалби на големите корпорации, трябва да се има предвид, че тази алтер-глобализация, която се роди с желанието на Китай, Русия, Бразилия и други страни за международно сътрудничество, носи отчетливо китайски почерк, развивайки се в рамките на подхода за взаимна изгода, вместо йерархия на държавите и деленето им на "автокрации" и "демокрации". Освен това, за разлика от държавите с колониално минало, Китай не дели света на превъзхождащи и нисши, а търси сътрудничество с всички и конкретни ползи от него, отново за всяка страна.
Това е в ярък контраст с класическата западна глобализация, която не отчита потребностите дори на европейското и американско население, а що се отнася до хората в Третия свят, то големите корпоративни гиганти не се свенят да прибягват до политически лобизъм в ущърб на социално-икономическите и здравни интереси, които те имат, както и дори до употребата на силови методи, включително наемници и частни военни компании в региони като Суб-Сахарска Африка. Така например, не е тайна, че големи западни корпорации често се обвързват с частни военни компании на Черния континент, за да обезпечат интересите си при добива на природни ресурси и по-конкретно, при по-евтиния им добив.
Западната глобализация, както вече бе казано гони свръхпечалби и води след себе си до културна американизация и социално разслоение, докато новата алтер-глобализация, която се оглави от инициативи като "Един пояс, Един път", води до един по-равнопоставен, но също взаимосвързан свят. И на фона на еднополюсния свят и старата почти неоколониална глобализация, през 2009 година се роди блокът БРИКС.
Този формат се появи именно с ясното осъзнаване, че има общочовешки проблеми - икономически, екологически и не само, които една отделна страна не може да реши. И какъв по-добър начин за решението им от по-тясно сътрудничество между най-големите икономики на развиващите се страни? Връщайки се към днешната 2023 година, на сегашната среща на върха на БРИКС, китайският лидер Си Дзинпин беше с позиция за по-бързо разширение на блока и засилване на сътрудничеството между страните в него. Според китайския лидер, развитието е неотменимо право на всички държави, а не привилегия само на няколко. В този смисъл, Си Дзинпин подчерта, че страните от БРИКС трябва да са първопроходците на развитието и ревитализацията, както и да се противопоставят на едностранните действия на "отделяне" и на подкопаване на индустриалните и логистични вериги, както и икономическата принуда. Зони на задълбочено сътрудничество според Си Дзинпин, са дигиталната икономика, зеленото развитие и логистичните вериги, и не само. "Не е приемливо да се представят правилата и регулациите на един като международна норма", подчерта още китайският лидер, с което за пореден път илюстрира тезата ми за алтер-глобализацията - коренно различният подход към кохезията и кооперацията на глобално ниво. Подход на равнопоставеност и своего рода междудържавна егалитарност, ако мога да се изразя така, вместо йерархизация и разделение. Китайският лидер на срещата на БРИКС също така подчерта, че международните норми трябва да се спазват от всички държави на базата на принципите, които са залегнали в Хартата на ООН, вместо на тези принципи, които се диктуват от силните на деня. Поучителен урок, особено като се имат предвид трагедии като войната в Югославия, войните в Ирак и Афганистан или събитията в Сирия и Либия. На тази среща на БРИКС стана също така ясно, че Си Дзинпин и ръководения от него Китай са готови да задълбочат солидарността и сътрудничеството с другите развиващи се страни и пазари, за да направят международния ред по-справедлив и равнопоставен. С други думи, Китай, за разлика от някои популисти в Западния свят, на мястото на неолибералната глобализация не предлага протекционизъм и затваряне на обществата, а както казах своего рода алтер-глобализация - по-справедлива, по-равнопоставена, взаимоизгодна и запазваща суверенитета, идентичността и културата на отделните страни. "Развиващите се страни стават все по-значими на международната сцена.
Тази среща ще допринесе много за формирането на новия глобален икономически и политически ред. Тя ще помогне да се промени сегашната ситуация, що се отнася до международните отношения", заяви още китайският президент на срещата на БРИКС. Тези думи не са случайни, нито пък клиширани политически фрази. Това, може да се каже, е пътната карта за новия световен ред, по-справедлив, по-равнопоставен и без свръхконцентрация на богатство и геополитическа мощ само в единия край на света. И в този нов световен ред, форматът БРИКС ще има все по-голямо влияние - както в сферата на сигурността, така и в сферите на икономиката, търговията, международното управление и международните отношения и дори екологията и дигиталното развитие.
Някои западни страни и по-точно ястреби в тях, както е известно, наблюдават срещата на БРИКС изключително притеснено, защото виждат в блока "заплаха" и опит на Китай да го превърне в платформа за анти-американска и анти-западна политика.
Това не се потвърждава от фактологията, защото Китай има свръх-интензивни икономически отношения, както със Съединените щати, така и с Европейския съюз. Търговията на Китай с Европа е на колосални обеми, както и с Америка. Това прави икономическата взаимосвързаност между Китай и Запада толкова голяма, че въпреки реториката на някои ястреби, прекъсването и отделянето ще е равнозначно на социално-икономически катаклизъм и икономическа криза, много по-страшна и тежка от тази през 2008. Такова опасно действие може да отприщи икономическа криза, съизмерима само с Голямата депресия от ХХ век.
В този смисъл е очевидно, че Китай няма за цел да превръща БРИКС в анти-американски или анти-западен блок. Смисълът на БРИКС е задълбочаване на сътрудничеството между развиващите се страни и изграждането на по-балансиран и справедлив международен ред, в рамките на който не само най-богатите, но и другите държави ще могат да имат дума и да защитават своите национални интереси. Това е фактически, както многократно казах в това изложение, алтер-глобализация, която се базира на принципа на взаимната изгода и уважение, а не на йерархизацията и неоколониализма. Хегемонизмът не е в китайската традиция, нито пък Китай има интерес от него. Както Си Дзинпин подчерта на срещата на БРИКС, Китай седи на правилната страна на историята и вярва, че една справедлива кауза трябва да се преследва за всеобщото благо. Рожба на Си Дзинпин е идеята за глобална общност на споделената съдба, в която, както той каза на срещата на БРИКС, всички страни имат огромен залог. Това е залог за оцеляване на човечеството на фона на икономическите и екологични заплахи. Можем да добавим и на фона на големите трансформации, които се случват в резултат на цифровизацията, изкуствения интелект и технологическия преход.
Си Дзинпин подчерта, че хората по света "определено не искат нова Студена война или малки изключващи блокове; това, което те искат, е отворен, приобщаващ, чист и красив свят, който се радва на мир, универсална сигурност и всеобщ просперитет". Това фактически е манифестът на новия свят, който гради БРИКС - свят на алтер-глобализация, който не се огражда с протекционистки и националистически бариери, както някои радикални политици искат, но и не се поддава на неолибералните идеи за отказ от националните интереси и цивилизационни ценности. Това е свят на споделени интереси и споделена съдба, в който международните актьори могат да се ангажират един друг в равнопоставени отношения. А как и колко време ще отнеме да се изгради? Предстои да видим.