Проф. Боян Дуранкев
Втората световна война беше огромно доказателство, че една страна – колкото и да й се иска – не е в състояние нито да наложи себе си като единствен световен лидер, нито да постигне високи икономически резултати без коопериране с други страни.
1. Коопериране и нови стени
Илюстрация на развиващата се международно кооперирани бяха и Европейския съюз (като модел на Запада), и Съвета за икономическа взаимопомощ (като алтернатива на Изтока). Пропускливостта от едната към другата система (от Запада към Изтока и от Изтока към Запада) бе толкова ниска, че не можеше да се впише в системата на международното коопериране.
В този тип коопериране (отделно на Запад и отделно на Изток) придоби популярност изразът „поставяне и поправяне на огради“ първоначално използван от американския сенатор Джон Шърман, който през 1879 г. казва на репортери, че трябва да се прибере, за да се погрижи за фермата си (включително да поправи оградите си), когато всички очакваха той да се включи в президентска кампания. И Западът, и Изтокът си „правеха и поправяха оградите“, разделящи ги един от друг, като даже издигаха и бетонни стени, които бяха символна илюстрация на това разделение в битката „Кой кого?!“.
Във времената на романтика-мечтател Горбачов тези „огради“ бяха едностранно разрушени, в очакване на изграждането на „общия Европейски дом“, разграждането на НАТО и Варшавския договор, пълната „глобализация“ на международните пазари и оптимизма на демократичните очаквания.
Нищо от тези очаквания от 90-те години на ХХ век не се случи, прогнозите имаха 0% успех. Подареното световно лидерство на САЩ (от страната на саморазпадналите се СИВ, Варшавски договор и СССР) след 1990 г. бе умело използвано, за да се „покрият нови територии“ за НАТО и транснационалните корпорации, като се същевременно се изграждаха нови „огради“ около „непослушните“ пазари и автокрации. Впрочем, новата дефиниция за „автокрация“ е много гъвкава, понеже автократ е само този, когото САЩ нарочат за автократ.
САЩ обаче се превърнаха в по-интелигентни лидери, изграждайки системи за международно коопериране, от които ползи - естествено - имаха самите САЩ. Типичен пример: Европейският съюз в момента, който е поставен на предни позиции във войната на НАТО с РФ и разкъсал „икономическите зависимости“ от Русия; ползите са за икономиката на САЩ.
След 1990 г. в световен мащаб Западът реализира обща политика чрез обединението Г-7 (САЩ, Канада, Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия и Япония), в Европа сътрудникът на САЩ е ЕС; други кооперирания са Четиристранен диалог за сигурност, състоящ се от САЩ, Австралия, Индия и Япония; AUKUS, тристранният пакт между Австралия, Обединеното кралство и САЩ, сформиран през 2021 г.; Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), икономически и политически съюз на Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам, чието население е повече от 600 милиона души; Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет (IPEF), създадена през май 2022 г. и включваща САЩ, Индия, Япония, Южна Корея, Австралия, Бруней, Индонезия, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам; Форума на тихоокеанските острови, междуправителствена организация на тихоокеанските островни нации и т.н. (Richardson, 2023).
2. Началата на новата алтернатива
Едно десетилетие след 1990 г. загубилите „Третата световна война“ (психологическата) страни започнаха постепенно да се осъзнават и кооперират в посоки Изток и Юг.
Създадена през 2001 г., Шанхайската организация за сътрудничество е продукт на руско-китайската обща стратегия, основана от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия.
Интересен принос към историята на икономическата теория положи през 2001 г. Джим О’Нийл, ръководител на отдела за глобални икономически изследвания в американската банка Goldman Sachs, който определи Бразилия, Русия, Индия и Китай като най-бързо развиващите се страни, които според него ще станат доминиращите икономики в света до 2050 г., и използва съкращението BRIC, за да обозначи тази четворка. Комбинацията от 1 буква от имената на държавите е в съзвучие с английската дума „bric“ - „тухла“: тоест по асоциация тази „тухла“ (бразилска, руска, индийска, китайска икономика) ще изгради бъдещата световна икономика. Този термин веднага влезе в употреба и започна да се използва от корпорации, инвестиращи в тези четири страни.
Идеята е реализирана 5 години по-късно. Инициатор на създаването на такава асоциация беше руската страна, а именно руският президент Владимир Путин. По негово предложение в кулоарите на Общото събрание на ООН през септември 2006 г. се проведе първата среща на министрите на външните работи в този формат, на която министрите потвърдиха интереса си за развитие на четиристранното сътрудничество. Срещата на лидерите на страните се състоя „в кулоарите“ на тогавашната среща на Г-8 в Япония на 9 юли 2008 г., отново по инициатива на Русия, на 16 юни 2009 г. Екатеринбург беше домакин на първата среща на върха на БРИК. През 2010 г. асоциацията се разширява до 5 страни поради присъединяването на Южноафриканската република и става известна като БРИКС.
3. Колко влиятелна е БРИКС?
Петте държави от БРИКС надминават G7 по отношение на техния комбиниран БВП през 2020 г. Това е измерено по паритет на покупателната способност, т.е. коригирано за разликите в покупателната способност. Според МВФ блокът колективно ще представлява 32,1% от световния БВП през 2023 г. Това е повече от едва 16,9%, което сумарно имаха през 1995 г. и повече от дела на Г-7 от 29,9% (Richter, The Rise of the BRICS, 2023). Съответно, до края на 2028 г., според прогнозата, делът на БРИКС ще нарасне до 33,6%, докато G7, напротив, ще намалее до 27,8%.
Днес БРИКС е: 29,5% от света; 40% от световното население (3,2 милиарда души); 32,5% от БВП по паритет на покупателната способност; 15,3% от златните резерви; 9,8% от нефтените находища; 43,2% от реколтата от пшеница; 53,7% от реколтата от ориз; 20,5% от световния износ; 36% от индустриално производство; 72,2% от производството на алуминий; 77,4% от добива на паладий; 29,3% от производството на злато и т.н.
Страните от BRICS (все още) не са във всяко отношение по-силни от Г-7. По-големият принос на БРИКС към световния БВП по паритет на покупателната способност не означава истинско и окончателно превъзходство. Тежестта на БРИКС в световната икономика обаче продължава да нараства (Plantade, 2023).
4. Цели и средства на БРИКС
Руският външен министър Сергей Лавров, говорейки на Московската конференция за международна сигурност, отбеляза бързото нарастване на авторитета и привлекателността на БРИКС, в която „страни с различни политически системи, отличителни ценностни платформи дават пример за многополюсна дипломация, насочена към постигане на съгласие по равноправна основа, ефективни форми на търговско - икономическо, инвестиционно, хуманитарно взаимодействие, защитени от външен диктат форми“. Още в своята „Концепция за външна политика“ в началото на века Русия обяви целта си да установи рамка на многополюсни международни отношения и да сложи край на западната хегемония (Sitenko, 2023). С други думи, в БРИКС могат да членуват страни с различен икономически и социален потенциал, с различна политическа ориентация, в търсене на многовекторно сътрудничество.
Въпреки че дедоларизацията не е посочена като такава цел на БРИКС, тя активно увеличава взаимните разплащания в национални валути, което не може да остане незабелязано за Съединените щати. За онези страни, които се противопоставят на американското господство в световните дела, това е изключително привлекателно.
За разлика от международните организации и блокове, БРИКС има по-гъвкава структура, благодарение на която може по-бързо и ефективно да реагира на възникващите глобални предизвикателства. Ако например Г-7 е изградена така, че има един хегемон, представляван от САЩ, а останалите 6 държави обслужват неговите икономически и политически интереси, то в БРИКС дейностите се изграждат на принципа на взаимното равенство на страните със собствените си национални интереси. Страните от Изтока и Юга не искат да им се казва кого да подкрепят, как да се държат и как да водят своите суверенни дела. Сега те са достатъчно силни, за да отстояват съответните си позиции, това е общото мнение (Reuters, 2023).
Базираната в Шанхай Банка на БРИКС (New Development Banks), основана от членовете на БРИКС, в която освен страните от блока членуват и Бангладеш, Египет, ОАЕ и Уругвай, вече започва реализацията на свои стратегически инвестиционни проекти, насочени към взаимноизгодно икономическо сътрудничество.
Затова интересът към включване в блока нараства – най-малко 40 страни са изразили интерес да се присъединят на тазгодишната среща, а 23 от тях официално са подали молби за членство в БРИКС: Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Иран, Държавата Палестина, Египет, Мароко , Алжир, Нигерия, Етиопия, Сенегал, Индонезия, Виетнам, Тайланд, Бангладеш, Аржентина, Венецуела, Куба, Боливия, Хондурас, Беларус, Казахстан. Именно по тази причина експертите очакват маркирането на нова фаза на развитие на БРИКС. Средствата за тази нова фаза са (1) разрастване (чрез приемане на нови членове) и придобиване на (2) нова идентичност (Maihold & Müller, 2023).
Това, което се очаква, е подготовката на целите, принципите, средствата и механизмите за обща координация, които в сравнително къс срок да бъдат заложени в нещо като общ Договор за взаимодействие и сътрудничество.
5. Заплахи пред бъдещето на БРИКС
Въпреки това, наред с очевидните предимства - засилването на глобалното влияние поради присъединяването на регионални лидери с икономически потенциал и големи запаси от природни ресурси - разширяването на БРИКС носи със себе си и възможни рискове, тъй като държавите са изключително разнородни политически, икономически и социално, което в крайна сметка може да повлияе на цялостното представяне на блока, така че към избор на нови членове трябва да се подхожда много прагматично (Кондакова, 2023).
Освен това, въпреки че петте държави от БРИКС са настигнали Г-7 по отношение на колективния БВП, коригиран спрямо ППС, те все още изостават от зрелите икономики на Г-7 със значителна разлика по отношение на БВП на човек от населението. Според МВФ нито една от петте страни членки на БРИКС дори не се доближава до БВП на глава от населението на Япония, който от своя страна е най-ниският сред страните от Г-7. Използвайки международни долари, коригирани спрямо ППС, БВП на глава от населението на Съединените щати възлиза на 80 035 долара, над три пъти повече от този на Китай, който възлиза на 23 382 долара (Richter, BRICS Nations Still Trail G7 in Per-Capita GDP, 2023). Обратно казано, Западът все още може да привлича ресурси, хора и компании от Изтока и Юга, обещавайки им по-висок стандарт на живот. Именно по тази причина икономическият растеж на всичките членове на БРИКС, измерван по БВП на човек от населението, ще бъде във фокуса на общите проекти.
Едва ли тазгодишната среща на върха ще даде внезапни и драматични резултати, защото силата – особено военната - все още е в ръцете на Запада. Китай се издига, но все още не е доминиращата сила. Отсъствието на Владимир Путин на тазгодишната среща на върха отразява по-широката борба за лидерство между нейните членове (The Economist, 2023). Китай е икономическа доминанта в БРИКС, Индия – бъдеща демографска доминанта, Русия – политическа и суровинна доминанта, ЮАР – африканска доминанта, Бразилия – латиноамериканска доминанта и т.н. На БРИКС, по тези причини, трябва да се гледа не като на стена от тухлички, а като на сложно лего. Външният министър на Южна Африка Наледи Пандор не случайно е завил, че е „изключително грешно“ да се гледа на потенциалното разширение на БРИКС като на антизападен ход, което е илюстрация на борбата за мястото на фаворита.
И въпреки че е трудно да се прогнозира бъдещето на един многополюсен свят, то може скоро да се окаже, че БРИКС (или както и да се нарече в бъдеще), държи силните позиции на Голямата шахматна дъска. И то не поради военната си сила или идеологическия фаворизъм, а поради способността си да руши огради, които други са издигали. От българска гледна точка, „обединението прави силата“!
И като заключение. Новата фаза на развитие на БРИКС може да подтикне и Запада към „перестройка“, необходима за човечеството.
Библиография
Maihold, G., & Müller, M. (17 08 2023 r.). Eine neue Entwicklungsphase der BRICS. Erweiterung und neue Identität. Извлечено от Stiftung Wissenschaft und Politik: https://www.swp-berlin.org/publikation/eine-neue-entwicklungsphase-der-brics
Plantade, C. (21 08 2023 r.). Sommet des Brics : sont-ils vraiment devenus plus puissants économiquement que le G7 ? Извлечено от Le Figaro: https://www.lefigaro.fr/conjoncture/les-brics-sont-ils-vraiment-devenus-plus-puissants-economiquement-que-le-g7-20230420
Reuters. (21 08 2023 r.). Strong enough now: Brics nations eye global geopolitical shift. Извлечено от Reuters: https://www.informationclearinghouse.info/57760.htm
Richardson, H. C. (18 08 2023 r.). August 18, 2023. Извлечено от Letters from an American: https://heathercoxrichardson.substack.com/p/august-18-2023
Richter, F. (22 08 2023 r.). BRICS Nations Still Trail G7 in Per-Capita GDP. Извлечено от Statista: https://www.statista.com/chart/30641/gdp-per-capita-in-brics-and-g7-countries/
Richter, F. (22 08 2023 r.). The Rise of the BRICS. Извлечено от Statista: https://www.statista.com/chart/30638/brics-and-g7-share-of-global-gdp/
Sitenko, A. (22 08 2023 r.). The race for the Global South. Извлечено от International Politics and Society: https://www.ips-journal.eu/topics/foreign-and-security-policy/the-race-for-the-global-south-6930/
The Economist. (09 08 2023 r.). What is the future of the BRICS? Извлечено от The Economist: https://www.economist.com/the-economist-explains/2023/08/09/what-is-the-future-of-the-brics?
Кондакова, Е. (23 08 2023 r.). "Кирпич", брюки, а может барсики. Что такое БРИКС и в чём его феномен. Извлечено от Ukraina.ru: https://ukraina.ru/20230823/1048880661.html