Д-р Владимир Трифонов
Дефицитът на справедливост е фундаментален проблем в международните отношения в сформиралия се след 1991 година еднополюсен световен ред. Първоначалният оптимизъм, настъпил след като бе поставена точка на Студената война, вярата, че е дошъл „краят на историята“ и предстои всеобщо благоденствие, се оказаха заблуди, които нямат връзка със суровата реалност. Безпрецедентната концентрация на власт в ръцете на глобалния хегемон не доведе до мир, стабилност и устойчиво развитие, а до увеличаване на бедността и неравенство в много държави от света, до поредица от нарушения на международното право, до ерозия на наднационалните институции като ООН и до въоръжените интервенции в суверенни държави от страна на САЩ и техните младши партньори, формиращи така наречения Златен милиард.
В създалата се ситуация бе въпрос на време останалата част от човечеството да се организира и опита да създаде противовес, който да възстанови, нарушеното равновесие, да предложи по-хуманна алтернатива на съществуващата системата на международните отношения, както и различна визия за бъдещето, способна да сплоти държавите и народите, които са недоволни от статуквото. В името на изброените, или на подобни цели, през изминалите три десетилетия бяха създадени редица междудържавни обединения и площадки за сътрудничество, но най-впечатляващият и амбициозен опит в това отношение несъмнено е БРИКС.
Обединението дължи името са на абревиатурата от първите думи на английски език на петте образуващия я държави – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка (РЮА). Общността бе основана на Петербургския икономически форум през юни 2006 (първоначално без РЮА, която се присъедини през 2011 г.), а от 2001 г. ръководителите на петорката редовно провеждат срещи помежду си. Огромният интерес към тези форуми е обясним – четири от петте члена на БРИКС влизат в десетте най-големи държави в света – по площ, по брой на населението, а и по своя БВП. Изключение е РЮА, но и тя също притежава забележителен демографски и икономически потенциал, както и респектиращ запас от полезни изкопаеми. Членовете на БРИКС са сред най-динамично развиващите се големи държави на планетата, а това че те заемат около 26,7% от земната повърхност[1] и че в тях живее около 41,5% от световното населениe[2], са индикации за колосалният потенциал от възможности за задълбочаване на тяхното сътрудничество.
Разбира се партньорството между толкова различни страни, всяка една със своя собствена цивилизационна специфика, които по много въпроси имат виждания, които невинаги съвпадащи с вижданията на останалите членове на обединението, създава и редица предизвикателства относно това как да се развива тяхното взаимодействие и сътрудничество. От една страна, това води до немалко нелеки за преодоляване трудности, но от друга – преодоляването им с помощта на диалог, способства за укрепване и разширяване на партньорските отношения.
Най-дискутираният в медиите въпрос, преди състоялата се от 22 до 24 август 2023 г. среща на държавите от БРИКС в Република Южна Африка, председателствана от президента на страната домакин, Сирил Рамафоса, бе относно възможностите за приемане на нови членове в обединението. Той бе изключително важен, защото разширението на БРИКС ще способства както за увеличаване на потенциала за икономическо взаимодействие на обединението, така и за влиянието му върху глобалните геополитически и геоикономически процеси. А че възможности за значително разрастване са налице, личи от присъствието на гости от над 50 държави на форума в РЮА.
Изказванията на лидерите на членовете на БРИКС в РЮА предизвикаха огромен интерес и всяко от тях заслужава сериозно изучаване. Но несъмнено особено място заема посланието на ръководителя на КНР Си Дзинпин. И това не е случайно. Китай е втората икономическа сила в света. През изминалия половин век той е пример за успешно интегриране в световната икономика, при това придържайки се към една оригинална визия за развитието на процесите на глобализация, гласяща, че на тях не бива да се гледа като на игра с нулева сума, а като на възможност за взаимно обогатяване, при това не само чрез икономическите, но и чрез културните връзки между народите.
Си Дзинпин обърна внимание на безпрецедентните по своя мащаб глобални изменения, както и на многобройните въпроси, които си задават държавните лидери и обикновените хора в този сложен за нашата планета период. Той открои основната дилема пред човечеството днес – да се продължи ли пътят на сътрудничество и взаимна интеграция, или да се задълбочи тенденцията към изостряне на противоречията, към разделение и конфронтация? Но както е известно, сложните ситуации, създават и нови възможности. „В каква посока ще се разлюлее махалото зависи изцяло от нашия избор“, [3] убеден е лидерът на Китай. Той отново изрази увереност, че „в съвременният свят всички разделят една участ“, че на „хората от различните страни е нужна не нова студена война, нито сформирането на нови блокове, а спокоен, процъфтяващ, открит и прекрасен свят“, [4]като според него „именно в това се състои и закономерния път на икономическото развитие“.[5] И той отново подчерта, че Китай ще продължи да следва концепцията за изграждане на общество за споделена съдба на човечеството.
Си Дзинпин маркира и едно от голямото предизвикателство на нашето време, а именно, че „изграждащите се икономики и развиващите се страни са попаднали под прицела на безсрамната хватка от страна на тези, които не могат да се примирят със заплахата на своето господство“.[6] Според него „успехите на другите, или от това, че някой ги изпреварването в развитието“ [7]е възприемано от тях с опасения, а по тази причина те всячески се стремят да създават препятствия за развиващите се страни, „които няма да доведат до нищо добро“. Той припомни и древния афоризъм, който гласи, че „няма да получиш светлина, ако изгасиш свещта на друг човек“. [8]
Темата за сигурността също не убягна на председателя на Китайската комунистическа партия (ККП). Той смята, че „международната общност се нуждае от изкореняване на конфликтите и войните, от намиране на решение на задачата за поддържане на устойчив мир“. [9] И наистина – тенденциите през последните няколко години свидетелстват, че разширяването на военните блокове и сферите на влияние, осигуряването на собствена сигурност за сметка на сигурността на другите, не само че не водят до положителни последствия, но и задълбочават и без това нелеката ситуация в сферата на сигурността за всички държави.
Според Си Дзинпин е необходима „нова концепция за обща, комплексна и устойчива сигурност и това е безалтернативният път към стабилността на планетата“.[10] Той се обяви и за полагане на „съвместните усилия за нейната пълна реализация в духа на диалога, партньорството и взаимните изгодиь против конфронтационно-блоковото мислене и играта с нулева сума“. [11] Си Дзинпин вярва, че за просперитета на човечеството ще способства не сблъсъкът, а диалогът, търсенето на хармония и взаимното допълване между отделните цивилизации, припомняйки китайската мъдрост, че „едно цвете пролет не прави, а пролетта идва тогава, когато разцъфтят всички цветя“. [12]
Китайският ръководител застана зад позицията, че различията между държавите не са пречка за постигането на общ прогрес, чрез търсенето на пътя към взаимодействие и взаимно допълване. Това е в контраст с линията, следвана от САЩ и техните младши партньори, която залага на противопоставянето и делят държавите на „автокрации“ и „демокрации“. А виждането на Си Дзинпин за сътрудничество в икономиката, за културно-хуманитарния обмен и задълбочаването на взаимодействието между различните цивилизации, с отчитане на техните специфики, органично се вплита във философията на държавите от БРИКС, които имат огромен принос за растежа на световната икономика в изминалите 20 години. Постоянно се увеличава и техният дял в БВП на планетата – за изминалите 40 години той е нараснал от 24% до 40%.[13]
Един он централните пунктове в посланието на лидера на Китай бе въпросът за приемане на нови членове на БРИКС. Той приветства ентусиазма на развиващи държави да се присъединят към обединението и подчерта, че е „необходимо е ефективно да се използва сътрудничеството на БРИКС за да се постигне ускорение на процеса на разширението му, да се позволи на още по-голямо количество държави да се присъединят към това, да се събере общата мъдрост и сила, за да се способства за пренасочване на глобалното управление в по- по-разумно направление“.[14] Си Дзинпин е убеден, че разширяването на обединението ще доведе до „демократизация на международните отношения, а това ще способства светът да се движи към справедлив и рационален международен ред“.[15]
Идеите на Си Дзинпин очевидно намират отклик и в ръководителите на останалите държави от петорката. Показателно е, че на форума в РЮА бе приет документ, който установява параметрите за разширяване на общността. Това бе потвърдено от министъра на външните работи на РЮА Наледи Пандор, в интервю за Ubuntu Radio. „Договорихме се по въпроса за разширението. Вече изготвихме текст, в който се излагат принципите, процесите за разглеждане на държавите, които искат да станат членове на БРИКС“, [16]заяви тя, пояснявайки, че допълнителните детайли по него ще се уточняват до завършването на форума. Това на практика ще даде зелена линия за започване на преговори с десетки държави, желаещи да се присъединят. Президентът на РЮА Сирил Рамафоса обяви, че петорката на БРИКС е решила да бъдат изпратени покани на Аржентина, Египет, Иран, Етиопия, ОАЕ и Саудитска Арабия. [17] Те ще се присъединят на 1 юни 2024 г. Поглед към този списък навява на мисълта, че обединението много внимателно отчита географският фактор, то се стреми в него да се поддържа регионален баланс.
Сериозни послания идеи съдържаха изказванията и на лидерите на другите страни от БРИКС. Президентът на Бразилия - Луиз Инасиу Лула да Силва издигна идеята за създаване на обща валута в рамките на търговията между държавите от „петорката“, като в същото време те запазят и националните си валути. [18] Вероятно това предложение тепърва ще се осмисля и ще се изучават възможности за практическото му реализирана, включително и като се отчита предстоящото разширяване.
Руският лидер Владимир Путин изрази мнение, че отказът от употребата на американския долар в световната икономика е обективен процес, който вече води до определени резултати. По цитираните от него данни, дялът на долара в експортно-импортните операции в БРИКС е спаднал до 28,7%.[19] Той обърна внимание, че един от приоритетите в развитието на БРИКС е „укрепването на взаимните връзки, създаването на нови устойчиви транспортни маршрути“.[20] Путин поясни, че скоро ще завършат преговорите на Русия с редица държави от Африка за пряка доставка на руско зърно, включително и безвъзмездно.[21]
Премиерът на Индия Нарендра Моди заяви, че страната му напълно подкрепя разширяването на БРИКС и смята, че „БРИКС ще разрушава бариерите, ще оживява икономиката, ще стимулира иновациите, ще създава възможности и ще гради бъдещето“. [22] Той не скри и удовлетворението си, че по време на председателството на Индия БРИКС функционира като група от държави, която „израбова гъвкави, приобщаващи и колективни решения“.[23]
Ключова теза в посланието на президента на РЮА Сирил Рамафоса бе това, че обединението трябва да бъде готово да „стабилизира света“.[24] Според него са „необходими съвместни действия и взаимна подкрепа, особено в тези сфери, в които интересите на държавите съвпадат“. [25]
Може да се обобщи, че на срещата на лидерите на БРИКС стана ясно, че те нямат намерение да се примиряват с текущото положение на планетата. Всяка страна от петорката има свои собствени виждания и критики за съществуващия световен ред, възгледите им по редица въпроси невинаги съвпадат, но това, което ги сближава е убеждението, че промяната е наложителна. Членовете на обединението показаха как чрез диалог може да се стигне до консенсус в името на общия просперитет и благоденствие. Разбира се, това е само началото на един много дълъг път, в който ще трябва да се търсят оптималните механизми за взаимодействие и сътрудничество. Предстои и да се изработят и съгласуват и конкретните им планове за реформиране на системата на международните отношения.
Форумът в РЮА бе сериозна стъпка към трансформация на съществуващия световен ред, а предстоящото разширяване на БРИКС, за което отдавна се водеха преговори, е предпоставка за увеличаване на икономически растеж на членовете му, както и на тяхното глобално влияние. Това е и шанс за изграждане на един по-хуманен и по-хармоничен свят.