Проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов
На фона на 15-та среща на БРИКС 22-24 август 2023 г. в Йоханесбург - ЮАР напълно естествено е вниманието на значителна част от средствата за масова информация по света към тази среща и към самата организация БРИКС. Особено като се имат предвид няколко важни факта. Във времето от началото на нейното постепенно структуриране през 2009 г. като БРИК, т.е. Бразилия, Русия, Индия и Китай с добавянето през следващата година на ЮАР- Южно-Африканската република/на английски език South Africa/ за да стане БРИКС, това формирование измина значителен път в глобалното геоикономическо пространство. Друг такъв факт е предложения дневен ред, включващ възможностите за разширяващите на формата, както и създаването на обща валута.
По БВП/брутен вътрешен продукт/ измерен по ППС/паритет на покупателната способност/ тя през 2022 г. надмина страните от Г-7/САЩ, Япония, ФРГ, Великобритания, Франция, Италия и Канада/наричани често „Колективния Запад“. От друга страна на 15-та среща присъстват държавните глави на 40 страни. Но само до началото на 15-ата среща на върха бяха подадени девет официални писмени молби за присъединяване към съюза. Египет, Иран, Аржентина, Алжир, Бангладеш, Етиопия, Беларус, Венецуела, Саудитска Арабия. Освен това повече от 20 други държави се изказаха в полза на присъединяването. Всичко това свидетелства за значителните предизвикателства, пред които се изправя форматът БРИКС във времето и пространството.
Кратък исторически поглед в създаването и развитието на БРИКС
За да се разбере напълно какво представлява БРИКС, неговите проблеми и перспективи, трябва да направим кратка екскурзия в историята на тази „странна асоциация“. Самото наименование БРИК/впоследствие БРИКС/ е въведено в публична употреба от ръководителя на департамента на банката „Голдман Сакс“ по управление активите Джим О'Нийл през 2001 в публикацията «Тухли/на английски език – BRICs/ за строителството на по-добра глобална икономика». Публикацията е посветена на търсенето и предлагането на оптимални инвестиционни стратегии за глобалния капитал. Самият термин БРИК, имащ предвид именно страните Бразилия, Русия, Индия и Китай, е „изкован“ с леката ръка на индийката Рупа Пурушотаман. Тя участва в качеството на асистент-изследовател в публикацията. Днес същата работи като ръководител в най-голямата индийска финансово-промишлена група Тата.
Като начало на процеса на асоцииране на БРИК може да се разглежда срещата на външните министри на Бразилия, Русия, Индия и Китай в Ню Йорк през септември 2006 г. в рамките на общия дебат на Генерална асамблея на ООН, с което започва поредица от срещи на високо равнище.
Първата официална среща на върха на групата БРИК е проведена 16 юни 2009 г. в Екатеринбург, Русия. На нея присъстват главите на Бразилия. президентът Луис Инасио Лула да Силва, на РФ – президентът Дмитрий Медведев, на Индия – премиерът Манмохан Сингх и председателят на КНР - Ху Джинтао.
Фокусът на срещата е подобряването на глобалната икономическа ситуация и реформирането на финансовите институции, както и как четирите страни биха могли да си сътрудничат по-добре в бъдеще. Има допълнително обсъждане на начините, по които развиващите се страни, за каквито се смятат и членовете на БРИК, биха могли да се включат по-активно в глобалните дела.
След срещата на върха в Екатеринбург от БРИК обявяват необходимостта от нова глобална резервна валута, която трябва да замени долара, а също така и другите валути на Запада.
През 2010 г. Южна Африка започва опити да се присъедини към формата БРИК Нейното официално приемане стартира през август същата година. Окончателно ЮАР официално става член на 24 декември 2010 г., след официално покана от Китай. През април 2011 г. президентът на Южна Африка, Джейкъб Зума се присъединява на срещата на върха на БРИКС в Саня, Китай, Така БРИК се превръща в БРИКС с „S“ накрая, което означава Южна Африка.
През 2011 г. е създаден Форумът БРИКС като независима международна организация, насърчаваща търговското, политическо и културно сътрудничество между страните от БРИКС.
В рамките на ежегодните срещи на високо равнище на формата БРИКС се вземат решения, които определено имат глобален отзвук. Такова, например, е постигането на споразумение на VI среща на върха на държавните глави от БРИКС на 15-16 юли 2014 г. в бразилските градове Форталеза и Бразилия за създаване на Нова банка за развитие, както и споразумението за създаване на пул от условни валутни резерви на страните-членки на БРИКС. Споразумението за конвенционален валутен пул или по-скоро т.нар. Резервен фонд на БРИКС ще има функции, подобни на Международния валутен фонд/МВФ/. Ако е необходимо, фондът ще предостави финансова помощ на онези страни членки на БРИКС, които изпитват проблеми с платежния баланс. По думите на някои международни финансови експерти и анализатори с тези споразумения се създават основите на нова глобална финансова система сравнима с Бретънуудската такава.
На тази среща са подписани също документи за сътрудничество между агенциите за експортно кредитиране на страните от БРИКС и споразумение за сътрудничество в областта на иновациите, както и такива за формиране на мрежов Университет БРИКС.
От началото на формата БРИКС изминаха повече от 12 години, които се оказаха време динамично и пълно със събития, които рязко измениха глобалната картина, такава каквато беше тя при възникването на БРИКС. Страните от този формат постепенно, но неотклонно увеличиха своята икономическа мощ. Няколко цифри в това отношение добре илюстрират какъв потенциал постигнаха те на своята XV-та среща в Йоханесбург.
Китай е 1-та икономика в света по БВП, съгласно ППС. КНР е и 1-ви износител в света, явява се „световната фабрика“. Има една от най-големите валутни резерви в света. Той е с население от 1.4 милиарда души;
Индия е 3-та световна икономика по БВП, съгласно ППС. Притежава огромни млади интелектуални ресурси и е с най-голямото население в света от над 1.4 млрд. души;
Русия е 5-та световна икономика по отношение на БВП, съгласно ППС. Притежава най-големите запаси от минерални ресурси на Земята. Има най-голямата територия в света. С население от 141 млн. е на 9-то място в света. Една е от двете най-големи ядрени сили в света;
Бразилия е 8-та световна икономика по отношение на БВП, съгласно ППС. Богата е на селскостопански продукти. Има едни от най-големите водни и горски ресурси в света. С население от близо 220 млн. жители е на 7-мо място в света;
Южноафриканската република/ЮАР/ е 32-та икономика в света по БВП, съгласно ППС. На 25-то място в света с 58 млн. население. Богата е на най-разнообразни природни ресурси.
Общата площ на страните от БРИКС е 39 746 220 km2, което е около 26,7% от земната повърхност. Общото население се оценява на около 3,21 милиарда души. Това е 41,5% от световното население.
Бразилия, Русия, Индия и Китай произвеждат около 40% от пшеницата в света, което е над 260 милиона тона. Те заедно дават 50% от свинското месо - над 50 милиона тона, над 30% от птичето месо - над 30 милиона тона, 30% от говеждото - около 20 милиона тона. Страните от БРИКС имат 32% - 0,5 милиарда хектара от глобалната обработваема земя.
Какво обединява страните от БРИКС и какво мотивира различни други страни да желаят да се присъединят към този формат?
Несъмнено трябва ясно да разберем какво обединява страните от БРИКС – толкова различни една от друга, намиращи се на три различни континента. А също така имащи понякога и сложни и нееднозначни отношения помежду си. Отговорът на този въпрос може да се разбере през призмата на глобалните взаимодействия. Може да приемем, че исторически страните по света може да класифицираме днес на три големи блока:
Страните на т.нар. „Колективен Запад“, чийто ядро са държавите от Западна Европа и Северна Америка, макар че към тях могат да бъдат причислени и държави, които географски не влизат в тези два региона като Австралия, Нова Зеландия и Япония. Това са страни, които в рамките на периода на т.нар. „Ново време“ успяват да поставят под свой контрол 84% от територията на света, превръщайки другите в колонии. До днес тези страни успяват в една или друга степен да доминират значителна част от глобалното пространство. А също така да налагат под един или друг предлог с помощта на различни средства – дипломатически, икономически, финансови, военни и други, своята воля над другите. По този начин използват в своя полза различните чужди фактори и ресурси.
Страните от т.нар. „Глобален Юг“, т.е. това са всички онези страни и народи, които са били през последните столетия подчинени територии - колонии, доминиони, подопечни земи и други подобни на различни държави от „Колективния Запад“. Това подчинено положение в една или друга степен и в една или друга форма присъства до днес. В този смисъл за много от страните на „Глобалния Юг“ важен вектор в тяхната политика като ключов фактор, който да им осигури възможности за развитие, е да се освободят от мрежата на подчинението, която продължава да ги оплита до днес.
„Изтокът“ – този термин днес включва две държави - Русия и Китай. Първата от тях Западът никога не успява да постави под своя доминация. Колкото пъти той тръгва по военен път да покори Русия, толкова пъти е принуден да се връща, оттам откъдето е тръгнал с „разбит нос“. И няколко десетилетия да си „ближе раните“. Но след като раните позараснат и спомените за това, че е ял бой се позабравят, Западът пак тръгва да си опита късмета…
Другата държава - Китай, след Опиумните войни в средата на XIX в. във времето на т.нар. „Век на унижението“ Западът успява частично да покори, превръщайки го в полуколония. Но китайският народ никога не успяват да поставят на колене. След обявяването на КНР на 1 октомври 1949 г. Китай като птицата феникс се възражда и днес той е глобална сила.
Фактически днес БРИКС е формат, който обединява „Изтока“ с мощни страни от „Глобалния Юг“ като Индия, Бразилия и ЮАР. Стратегическата цел на този формат е да се противопоставят на опитите на „Колективния Запад“ да наложи мрежата на подчинение и зависимост спрямо „Изтока“ и да продължава да поддържа елементите на подобна мрежа над страните от „Глобалния Юг“ . Несъмнено тази борба е трудна, комплексна и продължителна. Тя включва военни, икономически, финансови, технологически, дипломатически, политически, социо-културни и други аспекти. Целта на тази борба не е унищожаването на „Колективния Запад“, нито даже неговото подчинение или унижение. Целта е многополярен свят, свят на баланс на сили и интереси, свят на дискусии, на размяна на мнения, но не на формиране на идеологии на омраза и фобии, на агресии и войни,
Именно затова редица страни от „Глобалния Юг“ желаят да станат част от формата БРИКС. Формат, който за разлика от глобалистките структури на „Колективния Запад“ като МВФ, Световната банка, ЕС и други, не осъществява намеси във вътрешните работи на другите, не налагат санкции, не калкулират глоби и наказания.
Споровете и дискусиите на XV-та среща на високо равнище на БРИКС, които средствата за масова информация на „Колективния Запад“ искат да представят като противоречия, които раздират формата са доказателство за принципите на БРИКС – взаимна изгода, равноправие, ненамеса във вътрешните работи, постигане на единство чрез съгласие, а не чрез натиск. Това са принципите на споделената съдба на човечеството, за които говори Си Дзинпин.
Тази среща на БРИКС, която събра главите на над 40 държави, демонстрира, че тези принципи привличат много страни и народи. В този смисъл БРИКС стои пред предизвикателствата на времето и пространството, защото времето работи за тези принципи и те мирно завладяват нови и нови пространства.