Доклад на д-р Румен Петков
Много се изговори и изписа през годините за многополюсния свят и края на еднополюсната хегемония. Вече дори западните анализатори признават, че еднополюсният свят свърши и Съединените щати не могат да се разпореждат повече самовластно с цялото човечество. Но все още не изглежда да сме усетили многополюсността в действие. Всъщност, има една организация, която стана символ на новия многополюсен ред - съюзът БРИКС, в който членуват Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. И един епохален проект, най-големият през този век, а всъщност и за последното хилядолетие, който също стана символ на новия свят - това е проектът Един пояс, Един път, който свързва цяла Евразия и не само.
Многополюсният свят не е просто научна теория и въпрос на теоретизиране от страна на научните работници и експерти по международни отношения. Реалната проекция на многополюсността може да бъде видяна в организацията БРИКС, която фактически създава нещо като концерт на ключовите икономически сили, всяка от които представлява отделно цивилизационно поле и политико-икономическа система, но сядат на една маса, разговаряйки като равни.
Разбира се, същинското развитие на БРИКС тепърва предстои, предвид това, че организацията може да се разшири сериозно с над 20 държави - повечето от които икономически и стратегически ключови страни в своите региони. Последната страна, която обяви, че иска да се присъедини към организацията беше Венецуела, но тя не е единствената южноамериканска държава, която иска да се нареди редом до съседите си от Бразилия. Аржентина също има интерес от присъединяване към БРИКС. Венецуелският президент Николас Мадуро заяви, че БРИКС са движещата сила зад появата на многополюсния свят неслучайно.
Форматът се превръща в нова и реална платформа за чуването на гласа на всички държави, които досега бяха заглушени от хегемонистичната доминация в рамките на еднополюсния свят. И важна роля в този фактически деколонизационен процес, играе Китай, който все пак е основният икономически мотор на света и ярък пример за всички държави от Третия свят какво могат да постигнат при определени обстоятелства.
Неслучайно по време на срещата на върха на БРИКС от 21 до 24 август, китайският лидер Си Дзинпин заедно с южноафриканския си колега Сирил Рамафоса председателстват Диалога на лидерите на Китай и Африка, създавайки ключови връзки и ангажирайки се в отношения, които изменят характера на света. Подходът на Си Дзинпин към Африка, за разлика от този на много западни лидери, е на равноправен партньор, който се отнася с уважение и търси взаимния интерес, вместо да се ангажира в игри с нулева сума. За разлика от западните лидери, които често търсят преференции за своите корпорации, които иска да добиват евтино природни ресурси на Черния континент, Си Дзинпин предлага на лидерите на Африка изгодни инвестиции, развитие на инфраструктурата, технологически ноу-хау и реална помощ.
И това само по себе си създава предпоставките за многополюсността, която после се формира и фактически чрез участие в инициативата Един пояс, Един път. А именно тази инициатива формира многополюсния свят на дело в икономически план, защото разпределя богатството по целия свят. Някога това богатство беше концентрирано неравномерно основно в страните от така наречения златен милиард.
Инициативата Един пояс, Един път беше предложена от Си Дзинпин преди десет години и към днешна дата е най-големият геостратегически и икономически проект в човешката история, взаимосвързващ Евразия, Тихия океан и Африка. От една страна тя позволява на Китай да разшири връзките си с Европа, Близкия изток и Африка, а от друга страна генерира регионална стабилност и благополучие в страните, които са част от нея. По-големите икономически играчи, които са част от Един пояс, Един път, съвсем резонно се формират също като регионални и дори глобални икономически и съответно политически играчи, което създава една фактическа многополюсност.
Към 2021 година Китай беше сключил меморандуми за разбирателство със 140 държаи и 32 международни организации. Тук се нареждат много стратегически международни актьори като Пакистан, Иран, Саудитска Арабия и други. Разбира се, те не могат да се съизмерват с мощта на Съединените щати, но не е и нужно. Защото това, което инициативата на Си Дзинпин създаде, е фактически възможност на държавите, както малки, така и средни и големи, да избират свободно. Да диверсифицират икономическите си контакти, да развият инфраструктурата си и да не зависят от политическата конюктура и волята на Съединените американски щати.
В този смисъл може да се каже, че името на Си Дзинпин със сигурност ще остане в историята свързано с финалния етап на деколонизацията в Африка, Азия и Тихоокеанския регион, както и с изграждането на многополюсния свят, който не би бил възможен без решителната роля на Китай и настоящото му ръководство.
Инициативата е довела за периода 2013 - 2021 година до обмен на стоки на стойност над 11 трилиона долара - това създава коренно различна динамика на световната търговия, като вече основният и единствен източник на стоки с висока добавена стойност не са САЩ и Европа. Те също така не са повече и основният реципиент на стоките и изделията, създадени в страните от Азия и Африка. Това, което се генерира от Един пояс, Един път, води до незаобиколимо засилване на многополюсния характер на света или с други думи, визията на Си Дзинпин за споделена съдба на човечеството започна лека-полека да измества визията на ястребите във Вашингтон за строга йерархизация на всички държави и еднополюсна хегемония.
Връщайки се към клуба БРИКС, разширяването му ще доведе до не просто преимущество от гледна точка на територия и население на страните в него над страните от Г-7, но и на икономическо преимущество, макар че, разбира се, и китайското ръководство, и това на страни като Бразилия и други, подчертават, че БРИКС не е анти-западен блок и има за цел развитие и кооперация, а не противопоставяне. Нещо, което не може да се каже за блокове като НАТО или АУКУС, които имат за цел запазване на еднополюсната хегемония, милитаризация и сдържане.
Беше създадена, не без инициативата и подкрепата на китайското ръководство и Си Дзинпин, и Банка на БРИКС, чийто председател е бившият бразилски президент с български корени Дилма Русеф. Тя финансира инфраструктурни проекти в Бразилия и из целия така наречен Трети свят и спомага допълнително за развитието и кохезията на новия многополюсен блок, ако можем да го определим така.
За Китай всичко това е от стратегическа важност, защото създаването на многополюсен свят гарантира, че Пекин ще може да прави това, което го вълнува - да търгува, вместо да се впуска в Студена война. Освен това, блокът БРИКС ще помогне и на Китай и на другите страни да диверсифицират икономическите си връзки и търговията на международно ниво и да са независими от опитите за американско влияние през търговско-икономически механизми и институции (което не изключва сътрудничеството и търговията със самите Съединени щати - нещо, което Китай подчертава многократно).
За да сме конкретни, търговията на Китайската народна репубика с другите четири страни-членки на БРИКС само за първите седем месец на тази година е на стойност 2,38 трилиона юана (325,7 милиарда долара). Това е сериозна цифра, която показва високата интензивност и задълбоченост на връзките между петте държави.
Ако БРИКС успеят в следващите месеци и години да засилят процеса по формиране на методи за бездоларова търговия, това ще засили многополюсността на света, възможността за честна и балансирана търговия с взаимни ползи, както и за истинска демократизация на международните отношения без игри с нулева сума, сдържане, едностранни санкции и други вредни фактори и действия. Съдбата на цялото човечество фактически зависи от развитието и задълбочаването на взаимовръзката между страните от БРИКС.
Това, което Си Дзинпин успя да постигне със задълбочаването на отношенията в рамките на БРИКС и най-вече с изграждането на Един пояс, Един път, е фактическото установяване на многополюсност и по-голямо ниво на демократичност в международните отношение - нещо, което надали досегашният хегемон ще му прости, но за което историята ще го похвали, както и деколонизиращите се страни от така наречения Трети свят, които дълго време очакваха възможност да се развиват и да просперират, а не да бъдат втора ръка държави в така наречения базиран на правилата международен ред, за който говорят от Държавния департамент на САЩ.