От началото на миналата година световните цени на ориза продължават да растат. Организацията на ООН по прехрана и земеделие наскоро публикува данни, показващи, че глобалният индекс на цените на ориза се е повишил с 2,8% на месечна база през юли до 129,7 пункта, най-високото ниво от почти 12 години насам. Това предизвика вниманието на хората към глобалната продоволствена сигурност. Експерти също така обявиха, обаче, че годишното производство на ориз в Китай надвишава търсенето и резервите му са достатъчни, а колебанията на международния пазар на ориз имат ограничено въздействие върху китайския пазар.
„Факторите за покачването на световните цени на ориза тази година са различни от миналата“, коментира Пън Чао, изследовател в Академията за управленски кадри към Министерство на земеделието и селските дейности. Той добави, че миналогодишното покачване на световните цени на ориза се дължи главно на влиянието от страна на други зърнени продукти като пшеницата и царевицата и покачването в търсенето им. Различни фактори като времето, забраните за износ на ориз и укрепването на обменните курсове в някои страни износителки се комбинират, за да причинят смущения в глобалната верига за доставки на ориз и рязко повишават цените.
Забраната за износ на ориз от Индия и други страни е важен фактор, който повишава глобалната цена на ориза. Индия е най-големият износител на ориз в света, като миналата година е изнесла 22 милиона тона ориз (или иначе казано 40% от световния износ като цяло). За да контролира вътрешната инфлация, Индия обяви на 20 юли, че ще забрани износа на ориз, различен от пропарен ориз и ориз басмати. Това изведнъж бързо повиши световните цени. След това Обединените арабски емирства и Русия последователно обявиха спиране на износа на ориз, което предизвика паническо купуване на пазарите в много страни и цената на ориза допълнително се увеличи още повече.
Екстремното време е дълбоко вкоренен фактор, който влияе върху покачването на цените на ориза. Пън Чао вярва, че феноменът „Ел Ниньо“ се появява отново периодично тази година и големите страни производителки на ориз като Индия, Югоизточна Азия и Китай са се сблъскали с екстремно високи температури, суша и проливен дъжд. Въпреки това тепърва предстои да видим какво ще бъде влиянието на екстремното време върху производството на ориз за тази година.
Освен това Русия и Украйна са големи страни износителки на пшеница, царевица и ориз. Конфликтът между Русия и Украйна възпрепятства износа на зърнени култури от двете страни. Черноморското споразумение за транспортиране на зърно помогна за възстановяване на износа на зърнени храни от Украйна, но износът на зърно от Русия все още е потиснат от САЩ и Европа. Неотдавна Русия обяви оттеглянето си от споразумението и украинското зърно отново беше принудено да се оттегли от световния пазар. Световните цени на пшеницата и царевицата се покачиха в различна степен. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че оттеглянето на Русия от споразумението за износ на селскостопански продукти от черноморските пристанища може да повиши световните цени на храните с 10% до 15%.
Какво въздействие ще имат покачващите се международни цени на зърнените култури върху вътрешния пазар в Китай? Експерти заявиха, че Китай е най-големият производител на ориз в света. Производството на ориз е стабилно, като заема ниво от повече от 200 милиона тона за година, което представлява около 28% от световното производство на ориз.
От гледна точка на вноса, Китай внася ориз главно за регулиране на търсенето и нуждите от заместители на фуражи. „За да се гарантира стабилността на вноса на ориз, различни вносители в Китай също така насърчават диверсификацията на вноса, за да избегнат рисковете за безопасността на вноса, причинени от твърде концентрирани източници и сортове“, каза Пън Чао. „Гладкото функциониране на китайския пазар на ориз има стабилна и самодостатъчна материална основа и политически гаранции“, казва още той. Изправен пред несигурността на международната среда за търговия със зърнени култури, Китай непрекъснато подобрява своя цялостен капацитет за производство.
Ще се превърне ли глобалната криза с ориза в глобална хранителна криза? Според експертен анализ районите на потребление на ориз са съсредоточени в Азия и Африка, а търсенето и предлагането на ориз в световен мащаб са като цяло балансирани. Настоящият продоволствен протекционизъм накара някои страни да ограничат износа на ориз, което води до периодични увеличения на цените, но това няма да застраши глобалната продоволствена сигурност.