От няколко десетилетия Съединените американски щати, благодарение на прозорливата политика на някогашния държавен секретар Хенри Кисинджър, са възприели принципа за единен Китай, признавайки за легитимно китайско правителство, заедно с останалата част от човечеството, само властта в Пекин. Но това не пречи на САЩ да се извръщат от този си международно-правен ангажимент и да насърчават сепаратизма на остров Тайван заради геополитически дивиденти и надеждата да останат световен хегемон. Това обаче, както се вижда е опасна политика, която вместо да задълбочи американско-китайското сътрудничество, води до ескалация в Азиатско-Тихоокеанския регион.
И за да сме по-конкретни, тези дни така-нареченият "вицепрезидент" на Тайван Уилям Лай на два пъти беше приет в Съединените щати като част от пътуването му до Парагвай. За да обрисуваме правилно за българската аудитория картинката, нека използваме сравнения.
Приемът на Лай е все едно самият Китай да беше приел някой сепаратистки лидер от Пуерто Рико или Хаваите, които са американски територии, в Пекин. А колкото и странно да е, има сепаратисти на Хавай и Пуерто Рико.
Ако такова нещо се беше случило, щеше да има неимоверно голям скандал и всички западни медии щяха да гърмят, че Китай нарушава международното право, насърчава сепаратизма и застрашава международния ред, "базиран на правилата".
Но ако приемем, че сепаратизмът в Пуерто Рико е твърде слаб пример, нека да си представим, ако Китайската народна република беше приела някой от лидерите на ИРА (Ирландската републиканска армия - организация, смятана за терористична на Запад). Тогава първо Лондон, а после и Вашингтон щяха да обвинят Китай в насърчаване на сепаратизма и дори тероризма.
В общи линии цялото човечество е признало, че де юре Китайската народна република е суверенът на остров Тайван. Приемането на хора, които се наричат "вицепрезиденти" на територия, която е китайска, без да са на никаква официална длъжност в администрацията на Китайската народна република, е груб опит за погазване на суверенитета и териториалната цялост на Китай. И ако Китай действаше по западните модели на поведение, това би могло да стане дори casus belli. Слава Богу, обаче, в Пекин политиците са сдържани и реагират остро, както може да се очаква, но без да нагнетяват излишно напрежението, защото там има ясно осъзнаване, че сътрудничеството между Китай и Америка предопределя съдбата на човечеството и мира в 21-и век.
А че Уилям Лай е сепаратист няма съмнение. Освен, че е част от администрация, която е нелегитимна от гледна точка на международното и китайското право, той многократно е казвал, че се "труди" за "независимостта на Тайван". Очевидно е, че посещенията му в Съединените щати са опит да се търси подкрепа за такава опасна и противозаконна идея като "независимостта на Тайван".
А това, че във Вашингтон го приемат, е опасно погазване на международното право и на ангажиментите, които САЩ са поели от десетилетия - в пълно противоречие с реториката на администрацията на Байдън и Държавния департамент за някакъв "ред базиран на правила".
Очевидно става въпрос за ред, който е базиран на измислени в движение правила, които се променят според моментните интереси и воля на САЩ. Това, разбира се, не може и надали ще бъде прието от международната общност.
Именно подобни самосиндикални и едностранни действия на САЩ подкопаха доверието на по-голямата част от международната общност в тях, в резултат на което, например, все по-голяма част от страните в света, включително и американски съюзници и партньори като Индия, Турция и Саудитска Арабия, търсят пътища за намаляване на употребата на долара като световна резервна валута и средство за търговия между държавите.
И когато Съединените щати говорят за териториалната цялост например на Украйна, ситуацията изглежда лицемерно и като двоен стандарт, ако в същото време те подкрепят сепаратистки и антикитайски действия на разни сецесионисти от Тайван. Още повече, че Вашингтон прекратява отношенията си със сепаратистката администрация в Тайпе през 1979 година и оттогава препотвърждава поне на думи привързаността си към принципа за единен Китай.
Още по-страшното е, че посещенията на Лай в САЩ идват на фона на скорошни новини, че американците планират да въоръжат сепаратистките власти, които са непризнати от почти целия свят. Още през юли месец Китай призова САЩ да се придържат към принципа за единен Китай и трите китайско-американски съвместни комюникета, както и да прекратят официалните интеракции с китайския остров Тайван. Още тогава беше подчертано, че Вашингтон не трябва да допуска "транзитното преминаване" на лицето Уилям Лай през своя територия, но уви, явно ястребите във Вашингтон са решили да провокират.
В бюджета, който САЩ отделят за конфликта в Украйна, са предвидени и огромни средства за остров Тайван, което фактически е намеса във вътрешнокитайските работи и опит за разпалването на въоръжен сепаратизъм срещу Китайската народна република. Нека само да припомним, че на 28 юли тази година, САЩ вече обявиха, че предоставят 345 милиона долара военна помощ на остров Тайван, което е ясна индикация за нежеланието на ястребите във Вашингтон да спазват ангажиментите си и да поддържат мира и международното право.
Вашингтон иска да изпрати на острова оръжия, ракети, системи за противовъздушна отбрана и разузнавателен капацитет. Американците планират да дадат на сепаратистите дори системи за полагане на мини Volcano и реактивни системи за залпов огън HIMARS, а също така и танкове Ейбрамс, противокорабни ракети Harpoon, ПВО системи Patriot и изтребители F-16V. А целта е очевидна - да се превърне Тайван сам по себе си в заплаха за Китай, за морската търговия и по възможност да се повтори украинският сценарий.
Подобен ход ще тласне целия Азиатско-Тихоокеанския регион към ескалация на напрежението, създавайки сериозни предпоставки дори за война в региона, чийто последствия, разбира се, ще се усетят по целия свят, и която може да доведе до стотици хиляди загинали и то в най-умерения си вариант.
Разбира се, не всички във Вашингтон искат да вървят по този път. Може само да се надяваме, че разумните хора ще надделеят над ястребите и Съединените щати ще се върнат на пътя на диалога, сътрудничеството с Китай и спазването на международното право и ангажиментите, които са поели още преди четири десетилетия. В противен случай се създава една взривоопасна ситуация, която застрашава фактически целия свят.