На 15 август Китай отбелязва Националния ден на екологията. Има дълбока символика в това, защото 18 години по-рано днешният китайски президент Си Дзинпин, тогава все още секретар на провинциалния комитет на Китайската комунистическа партия в Джъдзян казва, че зелените планини сами по себе си са златни. Оттогава много се е променило. Погрешната дихотомия, че екологията и икономическият растеж не вървят ръка за ръка, беше разбита от китайците.
Така например, през юли тази година Си Дзинпин заяви, че Китай трябва да насърчи висококачествено развитие, част от което е и висококачествената околна среда и насърчаване на модернизацията, част от която пък е хармоничното съвместно съществуване между човека и природата. Още в най-дълбока древност хората правят разлика между "цивилизация" и "природа". Едното е символ на реда, на човека и сигурността. Другото на хаоса и хтоничните сили. Или поне така е според примитивните вярвания на древните хора. Тази погрешна дихотомия, уви, беше започнала да се прехвърля и в съвремието, защото големите транснационални корпорации от страни като САЩ и не само, бяха подчинили изцяло съдбата на природата и околната среда на желанието си за печалба. А както знаем, при капитализма процентът на печалба е всичко.
Но също толкова древната китайска мъдрост, съчетана с най-модерните достижения на науката и цялостния дух на социализма с китайски характеристики, показа, че има и друг път. На интензивно човешко и икономическо развитие, което не си противоречи с природата.
Така, според китайския президент Си Дзинпин е напълно реалистично да има балансирано и устойчиво развитие, което да води до хармонично съжителство между човечеството и околната среда. Това е и един от крайъгълните камъни на модернизацията по китайски модел, която се прокарва от сегашния китайски лидер и стана национален тренд в далекоизточната страна.
Според китайците, интензивното и непрестанно икономическо развитие, което не отчита нуждата от консервация на природата и намаляване и контрол над щетите от природни катастрофи, породени от човешката дейност, в дългосрочен план ще навреди и на самата икономика. Добър, но ужасен и ненужен пример в това отношение са големите природни бедствия по цял свят, които носят многомилиардни финансови и икономически щети, без дори да говорим за по-големите, човешки загуби.
В дългосрочен план е много по-устойчиво и надеждно да се консервира околната среда и да се защитава природата чрез изграждането на екологична цивилизация, която в крайна сметка благодарение на научно-техническото развитие ще доведе до висока икономическа добавена стойност, без да унищожава природата. Ето впрочем, какво каза китайският президент преди време на голямо партийно мероприятие:
"Екологичното развитие е ключов политически въпрос, свързан с мисията и смисъла на Партията".
Тоест от гледна точка на китайското ръководство, екологичното развитие е един от крайъгълните камъни на държавническото изкуство в Китай. И заради това Си Дзинпин смята, че Китай трябва да изгради "екологична цивилизация" - коренно нов тип човешко общество, което обединява двата свята - този на човека и този на природата, за да живеят те в хармония.
В рамките на десетте принципа за екологичната цивилизация, държавното и партийно ръководство на КНР поема лична отговорност за изграждането й, което рязко контрастира например, с някои западни правителства, конкретно с една американска президентска администрация, която дори се оттегли от Парижкото климатично споразумение. Китай освен това се базира и на своите хилядолетни традиции, които са пряко свързани с хармоничното съжителство на човека и природата. На свързаните с природата китайски традиции се дължи и китайската традиционна медицина например, която е все по-популярна и на запад.
Според китайското държавно ръководство, чистите води и зелените планини са безценни активи и консервацията им сама по себе си може да доведе до икономически растеж и актив - благодарение на туризъм например, но не само.
"Чистите води и зелените планини не са само природно богатство, екологично богатство, но и социално и икономическо богатство", заяви преди време Си Дзинпин.
И Китай не се ограничава само до приказки при строежа на "екологична цивилизация". Страната неслучайно днес е водеща в целия свят при зелените технологии, в това число чистата и възобновяема енергия. Освен това Китай върви уверено по пътя на въглеродния пик и въглеродната неутралност. Държавно-партийното ръководство е приело и планове и действа за систематично, интегрирано и модернизирано управление на природния ландшафт, горите, обработваемата земеделска земя, водите и биоразнообразието.
Не на последно място, Китай, държавното му ръководство и научният му сектор положиха огромни усилия за намаляване на замърсяването на въздуха чрез иновативни практики, научни иновации и системни подобрения. Разбира се, при опазването на природата и създаването на "екологична цивилизация", Китай ангажира и цялата международна общност.
"Изграждането на екологична цивилизация е свързано с бъдещето на човечеството и изграждането на зелен дом, което е обща мечта на цялото човечество", подчерта също китайският лидер.
Ето защо, Китай харчи повече средства за зелена политика дори от страните от Европейския съюз, а също така, когато възникне голям екологичен проблем, за разлика от някои правителства, които подчиняват екологията на геополитическата конюктура, Пекин надига глас. Както става при случая с изхвърлянето на ядрено замърсени води от Япония в световния океан, който план беше преглътнат и насърчен от САЩ, но Китай повдигна въпроса пред международната общност и събра много подкрепа сред страните от Азиатско-тихоокеанския регион.
И за да не сме голословни, нека да дадем и фактология. Според BBC, от половин трилион долара, похарчени по целия свят за вятърна и слънчева енергия миналата година, повече от половината са инвестирани от Китай. Слънчевата възобновяема енергия на Китай като капацитет вече е по-голяма от тази в целия останал свят взет заедно.
Близо 99 процента от електрическите автобуси по целия свят в момента са в Китай, както и 70 % от високоскоростните влакове, които също са екологичен транспорт. Още по-впечатляващото е, че Китай движи най-мащабния проект за залесяване и възобновяване на отдавна изсечени гори в света. Процентът на китайска територия, която представлява горски масиви е скочил от 12 до 24 в Китай.
Много показателно е, че според западни тинк-танкове, китайските зелени цели и планове, които са насрочени за 2030 година, ще бъдат най-вероятно достигнати още в средата на това десетилетие, която наближава. А в резултат на китайското непрекъснато инвестиране във възобновяема енергия, се стига и до глобално намаление на цените, като лека-полека зелената енергия ще се изравнява с въглеводородите. Според Международната енергийна агенция, инвестициите на Китай в зелена енергия са довели до цели 80 процента намаление на цените в този сектор.
От другата страна са страни като Съединените щати, които имат голяма зелена реторика, но не чак толкова големи постижения. САЩ, както статистиката показва, представляват малко под 25 процента от световните въглеродни емисии, макар че населението им е едва 4 процента от човечеството. Често те и други богати страни подчиняват борбата с климатичните промени на геополитическата конюктура и амбиции, както стана в случая с казуса с изхвърлянето на ядрено замърсени отпадъчни води от японците в океаните. САЩ не обърнаха внимание на тази потенциална екологична катастрофа, заради значението на Япония като военнополитически съюзник срещу страни като Китай, Русия и Северна Корея.
Тук е редно да се отбележи също така, че в резултат на прокси войната на САЩ срещу Кремъл, заради която Европа беше принудена да се откаже от руския газ, се увеличи добива на газ, добит по фракинг метода, който все още представлява проблем за околната среда. Нещо повече, увеличила се е употребата на въглища в Европа, както и опитите за добив на петрол в Северно море. Освен това, администрацията във Вашингтон реши още през май месец да продаде 73 милиона акра води в Мексиканския залив, за да бъдат дупчени за газ и нефт, което според учените може потенциално да създаде екологична катастрофа.
Тези примери, както и големите климатични и екологични сътресения и катастрофи от последните години трябва да са достатъчно показателни защо изграждането на "екологичната цивилизация", за която Китай говори, е безалтернативно и наложително за цялото човечество. С модерната наука и примера на страни като Китай, всички могат да помирят цивилизацията и природата, създавайки екологичната цивилизация, за която говори Си Дзинпин, за да има бъдеще за децата на цялото човечество.