Наративът за зеленото бъдеще и опазването на природата е любим на Съединените щати и други западни страни, когато това им помага да се намесват във вътрешните работи на държавите от Глобалния Юг или да печелят непропорционални икономически предимства над тях. Но са някак си по-тихи, когато техни съюзници като Япония, застрашават околната среда. В случая става въпрос за един от големите екологични скандали на 21-и век, а именно, че Токио се готви да изхвърли замърсена с ядрени отпадъци отходна вода в морето.
Според японски медии, японският ядрен регулатор е приключил с инспектирането на нова система за изпускането на радиоактивна вода от Фукушима в морето, което означава, че процесът е почти финализиран и на път да се осъществи. Директорът на МААЕ (Международната атомна агенция) Гроси е посетил Япония от 25 до 28 юли, 2023, за да даде финална оценка на плана на японците. Лошото е, че каквато и оценка да даде директорът на МААЕ, това надали ще промени решението на японските власти.
Всъщност, японците са одобрили официално скандалния си план още миналото лято, а оттогава насам работят здраво, за да го приложат, въпреки легитимните притеснения на голяма част от международната общност, включително други страни от Източна Азия и Тихия океан. Официално Токио обаче, не поддава нито на международната общност, нито на недоволството, което изразяват включително и някои японски граждани, притеснени съвсем основателно за бъдещето на моретата и планетата ни.
Вместо това японските власти залагат на евтиния пиар и опити да излъжат международната общност, а очевидно и на геополитическата конюнктура. Друг е въпросът и дали въобще МААЕ ще даде достатъчно обективен и професионален доклад за плана на Япония да изхвърли радиоактивни води в морето. От Токио обаче разчитат, че ще могат да поставят международната общност пред свършен факт, като просто не се съобразят с каквото ще излезе в доклада на МААЕ.
Още по-страшното в цялата ситуация е, че някои други правителства вече са се договорили с японците, да приемат изхвърлянето на радиоактивни води в морето, въпреки че това представлява дългосрочна заплаха за морската околна среда и без пресилване за бъдещето на човечеството. Тук няма изненада, че Съединените щати бяха първите, които подкрепиха плана на Япония. В крайна сметка, администрацията на Байдън, която иначе се прави на шампион на зелените политики, подкрепи по геополитически причини идеята на японците, която ще доведе до замърсяване на морето.
Ясно е, че тук Съединените щати не се интересуват от запазването на живота в океаните, от чистотата им или околната среда и бъдещето на планетата ни. За тях ключовото е да не изгубят Япония като свой "непотопяем самолетоносач", насочен, разбира се, срещу Китай. За съжаление въпрос, който касае цялото човечество и е свързан с екологията, се политизира заради геополитическите амбиции на САЩ за "сдържане" и менталността, която днешното поколение политици явно са наследили от Студената война.
И така, въпросът за бъдещето на океаните и моретата ще бъде торпилиран заради конюнктурни геополитически интереси, ако международната общност не реагира твърдо. След САЩ, разбира се, южнокорейските власти (каква изненада?) започнаха да излизат с доста амбивалентни и неясни послания, а също и някои европейски правителства. Последното е доста странно предвид факта, че уж зелената политика е превърната в крайъгълен камък на Европейския съюз. Ако това е наистина така, то не би трябвало да има никаква дискусия в Европа по този въпрос - идеята на Япония да замърсява моретата трябва да бъде единодушно отхвърлена, защото касае съдбата на цялото човечество пряко или косвено.
И ако в Европа явно някои са с двойни стандарти и обичат зелените политики, само когато не става въпрос за реални действия и за конфронтация със Съединените щати (и в случая техният съюзник Япония), то в Азиатско-тихоокеанския регион нещата седят другояче. Някои страни от АСЕАН вече повдигнаха въпроси и притеснения за действията на Япония. Да, японците и американците се опитват да ги заглушат, но международната общност чува все по-силно техния глас. Най-силен гласът при този тежък казус, е разбира се, на Китайската народна република. Китайците призовават Япония да спре със своя план за изпускане на радиоактивни води, а вместо това да реши проблема си с тези отпадъци по един модерен, научен и безопасен начин, от който ще спечелят и самите японци, и цялата ни планета.
Всъщност, в този случай Китай е най-авторитетният и силен глас на международното право и елементарния морал, който повдига въпроса - трябва ли живота в моретата да бъде унищожен, а цялото човечество изложено на радиоактивност и какви ли не опасности, само защото Съединените щати и Япония не искат да действат по приетите от всички правила?
А дали наистина планът на Япония е опасен? Нека видим фактите. Оказва се, че рибата, която е уловена близо до Фукушима има 180 пъти повече Цезий-137, което е ясна индикация, както за силна радиоактивност, така и впрочем, нарушава например закона за хранителна безопасност на самата Япония. Е, искаме ли да приемем това да се случи с рибата и морския живот не само в района на Фукушима, но потенциално в огромни площи от Тихия океан и всички морета?
Страните от Тихия океан и Източна Азия съвсем основателно са притеснение, че Япония може да предизвика фактическа екологична катастрофа, чиито последствия да се усещат десетилетия напред. Катастрофа, която няма да афектира само японците, но също китайците, филипинците, виетнамците, индонезийците, корейците и всички други народи, които живеят в региона.
И наистина, ако радиоактивните води, които Япония твърди, че са напълно безопасни, бяха такива, то защо японците не ги използват в собствената си страна, например в земеделието?
Отговорът е прост. Защото в Токио знаят много добре, че това би довело до катастрофа в самата Япония и огромен екологичен и дори здравен проблем с японския народ. И след като това е така, какво решава да прави Токио? Да се отърве от радиоактивните води по "евтин" начин, като замърси моретата и океаните, избивайки и замърсявайки морския живот и застрашавайки буквално екологичната сигурност на редица други държави.
Когато и ако Япония извърши това опасно действие, според учените, включително от реномиран германски морско-изследователски институт, мощните течения по брега на Фукушима ще отнесат радиоактивния материал из целия Тих океан в рамките на малко над два месеца. Тоест екологична катастрофа от почти невиждан досега мощ!
И не е като японците да нямат други опции. Както става ясно включително и от японски медии, властите в Токио са имали още пет други опции за обмисляне, но в крайна сметка са избрали изхвърлянето в океаните, без оглед на сигурността и грижата за бъдещето на природата и човечеството, защото този вариант е най-евтин. Отново, печалбата се оказва водеща.
Да, това е най-евтиният вариант за Япония, но най-опасен - и за нея, и за всички други по света. Вместо богата Япония да похарчи малко пари за надеждно третиране на заразените отпадъчни води, то дава пари за евтин пиар или за нападки срещу държавите, които си задават легитимни и основателни въпроси.
Още по-скандалното е, че този японски пиар надхвърля границите на приемливото. Японците, според южнокорейски и дори някои западни медии, са направили "политически дарения" на стойност един милион евро на хора от Международната агенция за атомна енергия.
Което, разбира се, повдига въпроса за надеждността и прозрачността на доклада, който очакваме от Гроси, макар че, както се казва, надеждата умира последна. Все още предстои да видим дали секретариата на организацията ще отговори на основателните въпроси за опитите за подкуп от японска страна, съобщени от редица медии по целия свят.
Можем само да се надяваме, че в крайна сметка японските власти ще се вслушат в гласовете на разума и на международната общност и ще изберат някой по-скъп, но по-морално и екологично оправдан вариант за радиоактивните води, вместо да предизвикат екологична катастрофа по бреговете на Тихия океан и потенциално в целия свят!