Сред китайското ръководство има една концепция, която се е превърнала в основна философия на външната политика. Това е идеята за глобална общност на споделената съдба на човечеството. Концепция, която е диаметрално различна от идеите на други велики сили, като например Съединените щати, че целият свят трябва да заприлича на американския блестящ град на хълма и да се води по неговата воля. Вместо това, китайската идея предполага, че разделението, което се създава излишно в международните отношения чрез едностранни санкции, военни интервенции и пропагандни, а понякога и съвсем реални войни, може да се превъзмогне по пътя на сътрудничеството и партньорството в търговията, икономиката, културата и политиката, без хората да се делят на първа и втора класа, нисши и висши. За съжаление, в Европа често някои политици следват примера на американските ястреби и вместо да реализират рационална и взаимоизгодна политика, те търсят конфронтация с неевропейски страни, в това число дори и с Китай, който става все по-важен двигател на световната икономика и просперитета в цяла Евразия. В Европа има две линии на политика към Китай и примери за тях можем да видим в неотдавнашните посещения на високопоставени европейски политици в Китайската народна република. Посещението с положителна конотация беше това на френския президент Еманюел Макрон като пример, че двустранните връзки на всяка европейска страна с Китай могат да бъдат засилени, въпреки политическите и идеологически различия. Имаше и други не толкова успешни визити, когато европейски политици се опитваха да поучават Пекин и пресъздаваха реториката на ястребите във Вашингтон. Но дори Урсула фон дер Лайен, която е известна с определено про-американската си линия на поведение, призна, че една от най-важните връзки на Европа и навсякъде по света въобще, е тази с Китайската народна република. Според нея Китай е интригуваща страна и пълен микс от история, прогрес и предизвикателства. В Европа също така има ясното осъзнаване, че европейската икономика е зависима от връзките с китайската. Двете крайни половини на Евразия са свързани още от античността, когато по Пътя на коприната стоките пътуват между тях, носейки богатство и знание и на двете части на свръхконтинента. За да не бъда голословен, искам да посоча някои измежду ползите и значенията на запазването на европейско-китайските отношения и по-важното, развитието им на фона на глобалните предизвикателства. През 2022 година търговията между Китай и Европейския съюз достига рекордните 856 милиарда евро, което е с цели 23 процента повече, отколкото година по-рано. Това са данни на Евростат. През същата 2022 година Китай е най-големият партньор на Европейския съюз от гледна точка на вноса на различни стоки и продукти, заемайки 20,8 процента от общия внос в Европа. Той е и третият най-голям партньор за износ на европейски стоки с девет процента, отново според Евростат. И тук важното е, че търговската структура между двете страни става все по-оптимизирана, като се наблюдава растеж в стратегически отрасли, включително високотехнологични. Например, при литиевите батерии, електромобилите, фотоволтаиците и другите зелени технологии, които са станали така важни за Европейския съюз. Фактически, от добрите европейско-китайски отношения зависят и международните логистични вериги, които афектират целия глобален растеж и стабилност.Отново през 2022 година инвестициите с произход от Европейския съюз в Китай са се увеличили с цели седемдесет процента - на 12,1 милиарда евро, докато китайските инвестиции в Европейския съюз са се увеличили с 21 процента - на 11,1 милиарда евро. Двете най-големи европейски икономики, Франция и Германия, са ключови дестинации за китайски чуждестранни директни инвестиции в сектори като автомобили, машиностроене, компоненти, зелени технологии и много други. Разбира се, че има трудности като някои непазарни регулации в Европейския съюз и натиск от неевропейски страни, по-точно и конкретно от Съединените щати, които искат да не допускат по-голяма конвергенция и сътрудничество между икономиките на Китай и Европа. Когато Европа се вслушва в подобни брътвежи и намеси, тя, например, забави 5G революцията. Обратното, когато Европа се води от собствените си икономически интереси, тя жъне нови и нови резултати и получава огромни инвестиции. При визитата си в Китай френският президент Макрон каза някои неща, които до неотдавна бяха табу в европейския политически живот. Сред тях са следните факти: Европа е станала твърде зависима от американските въоръжени сили. Старият свят трябва да развие собствен отбранителен потенциал. Европа е станала твърде зависима от щатския долар. Европа не трябва да става част от Трета световна война или да се намесва в една евентуална, недай си Боже, война в Тайванския проток, следвайки американците и тяхната ястребова политика. Такова изказване отразява интересите, очевидно, на част от европейския капитал, а също и широката общественост, осъзнаваща, че връзките с Китай помагат на Европа да се развива още, да забогатява и най-важното, диверсифицират икономиката и геостратегията на Стария свят, позволявайки му да не бъде свръхзависим от Съединените щати. А че САЩ печелят на гърба на Европа и тази зависимост от тях не е добра за Стария континент, се видя от украинската криза, в рамките на която американците принудиха Европейския съюз да спре икономическите си връзки с Русия, което доведе до фактическа рецесия в Германия. Преориентирането към доставчици на енергийни ресурси в Съединените щати, ощети значително Европа, както и американската протекционистка и антипазарна политика, която въобще не се връзва с прокламираните от Съединените щати политики на свободен пазар и свободна търговия. Запазването и задълбочаването на европейско-китайските икономико-търговски отношения може да доведе само до взаимен просперитет на европейци и китайци, но също и до облагородяване на всички страни по транспортните маршрути от Китайската народна република до Европейския съюз. Всъщност, това вече е факт. В рамките на проекта на века - Един пояс, един път, десетки страни в Азия, Африка и Тихоокеанския регион получиха многомилиардни китайски инвестиции в инфраструктурата и не само, което доведе до намаляване на безработицата, увеличаване на търговията, облагородяване на градовете и промяна на икономическите им показатели. И това е особено важно в епоха, когато шефката на Международния валутен фонд, българката Кристалина Георгиева, прогнозира, че 2023 година ще бъде година на сътресения и страните от Евросъюза ще изпаднат в рецесия. Именно на фона на всичко това, отношенията по оста Европейски съюз - Китай стават още по-важни. Прерязването на търговските пътища между Китайската народна република и Европа ще е като прерязване на кръвоносната система на човек - самоубийствено за Европа. При положение, че Китай е първият и основен търговски партньор на европейските страни и след като бяха пропиляни и отношенията с Русия, това ще обрече Европа не просто на рецесия, а на криза, подобна на Голямата депресия от ХХ век. Нещо повече, европейско-китайските отношения могат да бъдат основен двигател и за задействането на мирния процес в Украйна. Европейският съюз има голямо влияние върху украинските власти и все пак основният стремеж на украинските политици от 20 години е членство в него. Китай, от своя страна, има добри и приятелски отношения с Русия, а също и сътрудничество с украинците. Като два от трите ключови икономически полюса на света Евросъюзът и Китай могат да повлияят в посока на започване на мирен процес в украинския конфликт. Това ще доведе до спасяването на стотици хиляди животи и избягването на по-страшна, глобална конфронтация. Единствените, които нямат интерес от подобен ход са някои ястреби във Вашингтон, които си въобразяват, че с разпалването на прокси конфликти ще задържат изплъзващата им се хегемония. Но европейско-китайските отношения могат да надделеят над всеки опит и план за световна хегемония, ако се намери достатъчно воля, както в Брюксел, така и в отделните национални столици на Европа. Европейско-китайските връзки могат да са стратегически и за други сфери от международния живот, като например зелените политики и опазването на околната среда. В това отношение Европа и Китай имат какво да учат един от друг. Така например, германският евродепутат доктор Максимилиян Крах беше заявил, че задълбочаването на икономическото, технологическо и търговско сътрудничество между Германия и Китай, е незаменимо за развитието на Германия. При повече диалогичност и прагматизъм в отношенията между Китай и Европа, постиженията за целия свят ще са ключови. Обратното, конфронтацията може да доведе до немислими последствия. Разделението и манталитетът от Студената война биха довели до икономически сътресения, които ще афектират целия свят и живота на стотици милиони. Но, струва ми се, че колкото и някои европейски политици да следват чужди линии, европейско-китайските отношения вече са влезли в ненарушима динамика. Съвременната история показва, че политизирането на икономиката, например, никога не води до нищо добро. А политизиране, за съжаление, имаше. Негативен пример в това отношение беше натискът срещу 5G в Европа и изграждането на системите от китайска високотехнологична компания. Но това все пак са по-скоро изключения. Позитивното доминира в европейско-китайските отношения и има всички изгледи да се запази така, защото логиката на човешкото развитие го диктува. Цяла Евразия се взаимосвързва и нормалното движение на стоки, капитали и идеи между двата велики цивилизационни центъра на Евразия - Китай и Европа, се превръща в нещо като обмен на вещества в човешкото тяло и движение на кръвта в кръвоносните съдове. И двете страни не могат без това. Печалбите от сътрудничеството с Китай за Европа конкретно се изразяват в стотици милиарди евро. Но в по-дългосрочен план се изразяват и в уникалния шанс за изграждането на справедлив международен ред, където доминират наистина правилата, а не волята на по-силния, както беше и в Pax Americana/Пакс Американа, и при предишните геополитически ситуации през историята.