д-р Владимир Трифонов
Третото десетилетие на XXI век е време на глобална турболентност. Еднополюсният световен ред е разклатен и провокира недоволството на все по-голям брой държави. Но въпреки новите предизвикателства, с които се сблъскват, САЩ нямат намерение да се откажат от водещата си световна роля и полагат огромни усилия, за да запазят господството си. В създалите се условия между водещите държави е налице съперничество в редица сфери – икономика, военно дело, технологии, култура, но съществува и още едно направление, което до голяма степен ще предопредели каква ще бъде глобалната геополитическа архитектура, а именно това, кой ще предложи най-привлекателен образ за бъдещето ѝ.
Днес най-популярни са три визии – първо, американската, която предвижда съхраняване на съществуващия еднополюсен „ред основан на правила“, в който начело на човечеството ще останат САЩ; второ - идеята за изграждане на многополюсен свят, с няколко водещи центъра на сила, тя често се споменава от политически лидери на държави като Русия, Индия, Турция; трето – китайската, развита от Си Дзинпин, в която той вижда бъдещето на човечеството като общност на споделена съдба. В основата на китайската концепция е идеята, че глобализацията не е игра с нулева сума, а създава възможност за взаимноизгодно сътрудничество между държавите и народите.
За по-добро разбиране на вижданията на Китай за това как трябва да се развива глобализацията, е добре да си припомним и как той се интегрира в глобалната икономическа система. На Третия пленум на Китайската комунистическа партия (ККП) през 1978 г. Китай провъзгласи политика на реформи и откритост. През следващите 45 години той успешно се вписа в процеса на глобализация. Това стана повод за широко обсъждане на спецификите на китайския модел, наричан „социализъм с китайска специфика“, който е предмет на многобройни научни изследвания. Феноменът на китайския възход е още по-достоен за изучаване и осмисляне, предвид факта, че дори при американоцентричната система, с всички уникални предимства на САЩ, като се започне с долара като световна резервна валута, Китай се превърна в мощна държава, която според американците може да им отнеме глобалното лидерство.
Китай е не само национална държава, а и цивилизация, преживяла разнообразни чужди влияния, в миналото неведнъж е претърпявал външни военни интервенции. Но каквото и да се случва – той осмисля и пречупва всичко през собствената си призма, отчитайки своите уникални особености. Процесите на индустриализация, на модернизация и на глобализация винаги са разглеждани от гледна точка на това как могат да бъдат приложени към китайските условия. Китайското включване в глобализацията се осъществи постепенно. Стъпка постъпка, като основната цел бе да се оптимизират плюсовете и да се минимализират минусите. Отварянето си към света Пекин съчета с ефективни вътрешни реформи на икономиката. В хода на този процес Китай изкусно отстоява своя суверенитет, отнасяйки се с уважение и към суверенитета на партньорите си, търсейки формула за взаимноизгодно сътрудничество, нещо, което съществено го отличава от други сили, които са приели, че тяхна мисия в хода на глобализацията е да налагат влиянието си чрез различни средства, включително и с военна сила.
Актуалното китайското виждане за развитието на глобализацията бе изложено обстойно в доклада на председателя на ККП Си Дзинпин, изнесен на нейния XX конгрес, състоял се през октомври 2022 г. От него могат да бъдат откроени няколко фундаментални идеи за бъдещето:
1.Целта на КНР е постигане на общо благо за цялото човечество в условията на една открита икономика.
„Китай ще отстоява основната държавна политика на откритост към външния свят, неумолимо ще провежда стратегия, ориентираща се към взаимна изгода и всеобща печалба, непрестанно предоставяйки на света нови възможности на базата на нови постижения в собственото си развитие и така ще способства за развитие на световна икономика“.;[1]
2.Китай се стреми към изграждане международни отношения от нов тип, в който изключва от тях играта с нулева сума, в която успеха се постига за сметка на другите.
„Продължавайки да развива дружески отношения и сътрудничество с всички страни на планетата, на базата на петте принципа на мирното съвместно съществуване, Китай ще съдейства за формиране на международни отношения от нов тип, да задълбочава и развива глобалните партньорски отношения, основаващи се на равноправие, откритост и сътрудничество, да прилага усилия за разширяване на сферата на пресичане на интересите с други страни на планетата“,[2] отбелязва Си Дзинпин, който подчертава и че това ще става
„В съответствие с концепцията за правдивост, деловитост, близост и искреност, на базата на правилно разбиране са справедливостта“;[3]
3.Китай няма намерение да претендира за позицията на хегемон.
„Каквото и ниво на своето развитие да достигне Китай, той никога няма да претендира за позицията на хегемон, никога няма да провежда политика на експанзия“ [4], а също така, че
„Китай е против създаването на блокове или коалиции против определени страни“;[5]
4.Китай уважава суверенитета, той е против каквато и да е намеса във вътрешните работи на другите държави и уважава правото им сами да разбират политическата и икономическата си система.
„Китай уважава правото на всички народи самостоятелно да избират собствения път на развитие и своя социален строй, категорично се обявява против каквито и да е форми на хегемонизъм и политика на сила, против манталитета на Студената война, намесата във вътрешните работи на другите държави и прилагане на двойни стандарти“.[6]
На базата на изложеното по-горе може да се направи извода, че двете основни възможности за бъдещото развитие на международната политика са парадигмата на XX век, наситен с жестоки войни и сътресения, резултат от конкуренцията между водещите държави за глобално господство, и алтернативата, която се предлага днес от китайска страна. А именно - взаимно обогатяване, диалог и сътрудничество между различните държави, народи и цивилизации. Пекин се надява идеята за тяхното хармонично съвместно съществуване да вземе връх над взаимното отчуждение и конфронтацията, над чувството за превъзходство на една цивилизация пред друга. Всички заедно да реагират на различните глобални предизвикателства. “Обменът и взаимното учене правят цивилизациите по-умни и по-пъстри“, [7] отбелязва по този повод Си Дзинпин.
При осмисляне на глобалните процеси в изминалите няколко години могат да се направят някои тревожни изводи. Налице са редица предпоставки човечеството да повтори печалния опит от изминалото столетие. За това способстват новите предизвикателства – пандемии, финансови и икономически кризи, нарастването на глобалното геополитическо напрежение, войната между Русия и Украйна, опитите на отделни сили да разделят държавите на планетата на автокрации и демокрации.
Положителното е, че сега човечеството има възможност за избор на пътя, по който ще върви напред. Китай се обявява за диалог на културите, стреми се към хармонично съвместно съществуване между отделните цивилизации. За външната политика, която провежда, е характерен стремежът да се избягват резките изявления и обвинения. Той осъзнава, че няма лесни решения на сложните противоречия в съвременния свят, но и че преговорите са за предпочитане като средство за решаване на противоречията, пред сценария с ескалацията на конфронтацията между водещите глобални сили, който може да доведе до ядрена война. Пекин подкрепя своите виждания с реални действия – актуален пример е издигнатия от него мирен план за разрешаване на конфликта между Москва и Киев.
Идеята на Китай за глобализация и световен ред на базата на взаимното уважение и взаимния интерес е напълно прагматична. Тя се опира на редица примери от практиката. От друга страна, в своята концепция, САЩ също твърдят, че техният модел може да доведе до обща изгода. Те използват израза „световен ред, основан на правила“ за системата на международните икономически и политически отношения, в която водещата роля принадлежи на Вашингтон. Но при тях се акцентира върху собственото им лидерство, върху превъзходството на техните идеи и институции, върху суровите враждебни действия срещу конкурентите, върху създаването на интеграционни обединения и военни блокове, които са насочени срещу реални или потенциални геополитически конкуренти. Това сериозно отличава американския подход от китайския, в който ударението е поставено върху равноправието и суверенитета.
Разликата между подходите към международните отношения на САЩ и Китай се виждат отчетливо, при анализ на тенденциите в изминалите три десетилетия. Дори изключителната сдържаност и балансираност във външната политика на Пекин не намалява американските подозрения. Когато Китай отстоява своите интереси в Южнокитайско море или по въпроса за Тайван, това от САЩ се приема като твърд курс на Пекин. Вашингтон не е готов да се съобразява с опасенията на Китай дори в собствената си система на международни отношения, как ще стори това, ако бъде изградена алтернативна система, стъпваща върху идеите, предложени от Китай? Затова е реалистично да се очаква че САЩ концептуално ще продължат да се придържат към своя курс за отстояване на съществуващия модел за глобализация, независимо от опасностите, които крие това.
Съперничеството между САЩ и Китай се превръща и в идеологическо
За САЩ Китай е проблем не само поради впечатляващите си икономически постижения, а и защото, за разлика от много други, той създаде собствена политическа теория – уникален системен поглед както относно собственото си развитие, така и за международните отношения. Китай не се задоволява с набор от идеологическия щампи и клишета. Той разви задълбочена концепция, включваща въпросите на вътрешната и външната политика - система от взаимно свързани идеи, способни да печелят симпатии във всички точки на земното кълбо. В тяхната основа е съчетанието на западни идеи от модерната епоха, в тяхното марксистко въплъщение, с редица традиционни китайски ценности, устояли на изпитанието на времето вече няколко хилядолетия. В продължение десетилетия китайската модернизация бе насочена към самия Китай. Той избягваше резки стъпки на международната сцена, но неговите успехи допринесоха и за издигането на авторитета на социализма с китайска специфика, а съответно и на вижданията на КНР за това как трябва да се развива процесът на глобализация през следващите десетилетия.
Във време, в което приоритет за човечеството са цели като борбата с глобалната бедност, неравенството, глада, икономическата изостаналост – едва ли някой може да даде по-добър пример за това как те да бъдат преодолени от Китай. Китай предлага на света алтернативна на западната визия за развитие на човечеството, при това подкрепяйки я със своите значителни ресурси.
Фактът, че Китай избягва конфронтационната риторика допълнително увеличава привлекателността на неговата политическа философия. Това е причина той вече да бъде възприеман като опасен идеологическия противник на САЩ, които са пред нелек избор – дали да продължат с усилията си да отслабят Китай, или да направят компромис със собствените си амбиции и да приемат визията на Пекин за глобализация, основаваща се на хармонични отношения и сътрудничество.
Съперничеството между КНР и САЩ може да остане в рамките на досега съществуващите рамки, съчетаващи конкуренция и партньорство. От това сега интерес има както Пекин, така и Вашингтон. В краткосрочен план този сценарий ще способства за предотвратяване на ескалацията на напрежението в международните отношения. Може да се очаква, че Китай ще продължи да бъде изключително внимателен и сдържан в своя подход към ключовите международни въпроси. Той вероятно ще критикува отделни направления във външната политика на САЩ, но едва ли ще вземе еднозначно страната на техните опоненти, следвайки линията да се търси диалог, а противоречията да се решават чрез преговори.
Шансът отношенията между САЩ и Китай да запазят текущата си форма в дългосрочен план не изглежда голям. Времето работи за КНР, чиято икономика бележи постоянен растеж, Вашингтон или ще трябва да се примири, че постепенно ще отстъпи лидерската роля на Пекин, или ще търси резки средства, за да промени съществуващите тенденции, които застрашават неговото глобално лидерство.
ЕПЕП и китайският подход към организациите за международно сътрудничество
Инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП) изпълнява ключова роля за осъществяване на китайската визия за глобализацията. В нея съществува отчетлива приемственост и сходство с духа на древния Път на коприната. И сега, както и преди хилядолетия, приоритетите са мир, сътрудничество, откритост, приобщаване, учене един от друг, обща полза. Фундамент на ЕПЕП е китайското виждане, че всички държави са едно семейство. Китай насърчава изграждането на „хармонична Евразия с дълготраен мир, просперитет и универсална сигурност“. [8] Както поясняват някои изследователи инициативата ЕПЕП „ е насочена към координацията на политиките, транспортните връзки, свободната търговия, циркулацията на валутата, свободното движение на хора и международния обмен, в нея е заложен принципът за постигане на общо развитие чрез обсъждане и съвместна работа.[9]
Но преди Си Дзинпин да обяви инициативата ЕПЕП през 2013 г. , още през 80-те и 90-е години на XX век Китай провежда редица изследвания в сферата на регионалното сътрудничество. С тяхна помощ той формира своята стратегия на базата на изучаването на опита на другите региони, включително на европейските страни, като търси оптималната формула как да ги съчетае с местните специфики. Пекин организира и реализира на практика формат за регионалното взаимодействие посредством Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), създадена през 2001 г., която стана първата организация за регионално партньорство, на която Китай е основател. Той стори това заедно с Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия (днес в нея вече членуват и Индия, Пакистан и Иран). Още при учредяването на ШОС бе ясно заявено, че тя е създадена с цел подкрепата на общото развитие на членовете си, на тяхната сигурност и за реализация на общите им интереси. ШОС не е идеологическа организация или алианс. Принципите на това регионално партньорство не са основани на противопоставянето на каквато и да е било друга държава. Русия и държавите от Средна Азия са близки стратегически партньори на Китай. Москва и Пекин са свързани с общност на интересите, с тясно сътрудничество, закрепено в хода на редовните политически срещи между политици от двете страни на най-високо ниво, на взаимното разбиране дори по най-сложните въпроси. Тесните двустранни връзки стъпват върху солидна основа, общи възгледи по редица проблеми на глобалната и регионалната политика, както и за редица предизвикателствата, които трябва да се преодолеят в името на глобалната стабилност и сътрудничеството между държавите и народите.
В продължение на много години Китай е активен участник и изпълнява все по-значима роля във вече съществуващи международни организации, улесняващи преодоляването на митническите бариери и развитието на регионалната търговия, способстващи за задълбочаване на връзките и партньорството между отделните страни.
При своите участия в различни формати за регионално сътрудничество, Китай неизменно се обявява за диалога, за задълбочаване на икономическите отношения и е против напрежението, което се създава от някои организации. Пекин неведнъж е изразявал безпокойството си относно действията на структури като НАТО, възникнали в хода на Студената война и продължили да функционират след нейния край, чиято цел е да защитават стратегическите интереси на САЩ и така хвърлят сянка върху откриващите се възможности за изграждане на един по-мирен, по-стабилен и по-хармоничен свят.
В заключение ще отбележа, че нашето време е наситено с противоречия, сега се води борба за това какъв ще бъде бъдещият глобален ред. Съществуващите тенденции сочат, че в обозримо бъдеще светът ще бъде изключително конкурентен, а политическият реализъм ще е парадигмата, през която ще се осмислят международните отношения. Най-вероятно ще продължи и съперничеството между САЩ и Китай.
Предвид изключителната сложност на създалата се международна обстановка, виждането на Китай за развитие на глобализацията трудно би могло да се осъществи в обозримо бъдеще, могъщи сили се стремят да не допуснат това. Но то остава като възможност за по-далечно бъдеще, а самата постановка на въпроса за необходимостта от нов тип международни отношения е изключително важна. Тя е своеобразен нормативен ориентир. Концепцията на Китай, неговият пример, успехите и постиженията му дават шанс човечеството да се сплоти, водено от стремежа към изграждането на по-хармоничен световен ред, без този идеал да изглежда като нерелизируема утопия.
[1] Си Цзиньпинq ВЫСОКО НЕСЯ ВЕЛИКОЕ ЗНАМЯ СОЦИАЛИЗМА С КИТАЙСКОЙ СПЕЦИФИКОЙ, СПЛОЧЕННО БОРОТЬСЯ ЗА ВСЕСТОРОННЕЕ СТРОИТЕЛЬСТВО МОДЕРНИЗИРОВАННОГО СОЦИАЛИСТИЧЕСКОГО ГОСУДАРСТВА Доклад на XX Всекитайском съезде Коммунистической партии Китаяq 16 октября 2022 года https://russian.cgtn.com/event/doc/ruSJlsd23-20221025.pdf
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
[6] Пак там.
[7] Цит. по Уан Иуей „Глобализация по китайски“, с. 97, Изток-Запад, С., 2021
[8] Уан Йуей, „Глобализация по китайски“, с. 93, Изток-Запад, С., 2021
[9] Сюй Вэньхун, "Проект «Один пояс – один путь» призван способствовать культурной интеграции – китайский эксперт", 09.05.2018 г. https://eurasia.expert/proekt-odin-poyas-odin-put-prizvan-sposobstvovat-kulturnoy-integratsii-kitayskiy-ekspert/