Въведение
С т.нар. „победа“ на САЩ и колективния Запад в „Студената война“ през 90-те години на ХХ век започна установяването на модела на „Американския глобализъм“ като ключова платформа на международни взаимодействия. На базата на същата се форматират геополитическите, геоикономическите, социо-политическите, дипломатическите, технико-икономическите и прочее отношения. Така, например, в геополитически план стартира изграждане на еднополярен свят, ръководен от САЩ. Щатите си присвоява „правото и задължението” за използване на военна сила, както и на други форми за натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. При което те се опират на многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан.
Тази геополитическа конфигурация се базира на йерархична структура, на върха на която са глобалните финансови институции – корпорации за управления на активи, банки и фондове със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход. Основна световна резервна валута е доларът на САЩ, подкрепен редица други парични единици на страните от колективния Запад.
В общополитически план съшият този Запад поведе курс на „размиване на националната държава” и на създаване на глобална система на т.нар. „демокрация без граници”, изменила вътрешно политическата ситуация в десетки страни по света в посока на замяна на дотогавашната политическа дихотомия „ляво-дясно“ на такава с нови полюси – „консерватори – „/нео/либерали“.
В социо-икономическата сфера се оказва въздействие от страна на колективния Запад начело със САЩ върху страните по света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”. Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство, квази-пазарна конкуренция (защото е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие.
На практика колективният Запад започва налагането по целия свят на нова колониална система, различаваща се както от традиционния колониализъм, така и от неоколониализма. Може да я наречем „глобо-колониализъм“, тъй като основният актьор вече не е страна-метрополия, а глобализираният западен капитал. Основният принцип, от който се ръководи глобо-колониализмът, обаче, не се различава от този на предишните форми на колониализъм – «изсмукване» на финансови, човешки, материални и прочее ресурси от страните обект на неговата доминация.
Промените, чието начало даде т.нар. „Глобална криза“
С „Глобалната криза“ от 2008-2010 г. започват значителни промени, които сигнализират, че системата на „Американския глобализъм“ се пропуква. Това става под тежестта на създадените от самата система проблеми и в резултат на залегнали в същата ключови недостатъци. Такъв недостатък е основният принцип на капитализма – стремежът за максимизация на печалбата, но доведен при нея до крайност. В предишните периоди, когато капитализмът е в национален формат в някаква степен е вярна известната американска формула, че „Което е добро за „Дженеръл Мотърс“ е добро за Америка“. Но във времето на глобализация на капитала, се оказва, че не всичко, което е добро за „Дженеръл Мотърс“ е добро за Америка. Тъй като глобализиращият се американски капитал, търсейки максимизация на печалбата допринася за деиндустриализацията на САЩ, а съответно за значително разширяване на социалната поляризация със съответните обществени и политически последствия.
Още от 70-те години на ХХ век в КНР умело се възползват от създалата се в дадения момент геополитическа ситуация на остра конкуренция между „Pax Americana” и “Pax Sovietica”. Но също така и от факта, че в гонитбата за максимизация на печалбите американският, както и други западни капитали, „наслаждавайки“ се на благоприятните условия формирани в специалните зони на Китай – ниска цена на квалифицирана работна ръка, освобождаване от данъци за определен срок, възможност за пълен износ на печалбите и други, прехвърлят производството на редица продукти в тези зони. САЩ и Запада като цяло се придържат към позициите, че няма проблем от такъв износ на производство, тъй като те държат технологиите и иновациите. А също така контролират финансовите потоци. Но се оказва, че има закономерност – там където отива производството, натам отиват и технологиите, а след това и иновациите. А натам, където отиват производството и технологиите, след време тръгват и финансовите потоци.
По този начин САЩ и Западът, а по-точно глобализираният западен капитал сам създава условията за раждане на геоикономическия си конкурент - Китай. Но ключов фактор за неговото израстване, несъмнено, е създаденият от ръководството на КНР, т.е. от Китайската комунистическа партия, модел на „Социализъм с китайска характеристика“.
За политиката на „взаимноизгодно развитие“
Базов аспект на „Социализма с китайска характеристика“ става политиката на т.нар. „взаимноизгодно сътрудничество“. На китайски език тази политика се обозначава с термина „合作共赢“/Хъдзуо гон ин/. На английски език се използва изразът „Win-win cooperation“. По своята същност този курс обозначава цяла една амалгама от идеи и практики, създаващи носещата платформа на външната политика на КНР. Конкретно тази амалгама включва концепции и тяхното реално приложение като мирно развитие, взаимноизгодно сътрудничество, нов вид отношения между държавите включващи ненамеса във вътрешните дела, хармоничен свят и глобалното виждане за споделената съдба на човечеството.
Глобално равнище на взаимноизгодно сътрудничество
Несъмнено тук е важно да се разгледат и оценят конкретните стъпки на този базов аспект на „Социализма с китайска характеристика“ и на неговата външна политика – „взаимноизгодното сътрудничество“. И тук следва да се припомни, че на глобално равнище Китай от десетилетия играе важната роля на „локомотив“ на съвременната икономическа динамика. Именно китайската икономика със своите високи темпове, с това че произвежда огромно количество стоки при приемливи цени създава в един значителен период в края на ХХ и днес в началото на XXI век потребителска вълна, която докосва значителна част от човечеството.
В условията на «локдаун», причинен от COVID-19, стопанството на КНР демонстрира високо равнище на устойчивост. Във връзка с COVID-19 не бива да се забравя, че Китай предлага на 120 държави – развити и развиващи се, както и на международни организации, около 372 милиарда маски, над 4,2 милиарда защитни костюми и 8,4 милиарда тестови комплекти. Тук трябва да се включат и над 2 милиарда дози ваксини срещу COVID-19.
Така или иначе, но през 2021 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на Китай расте с 8.1%, като по този начин допринася с 25% , т.е. с 1/4 за световния икономически растеж.
Като важна външнополитическа инициатива и такава за икономическо сътрудничество следва да се разглежда „Един пояс, един път“/ЕПЕП/, наричана също „Новия път на коприната“. Инициативата ЕПЕП предлага диалог и размяна на ценности на базата на принципа на взаимноизгодното развитие. Ключов момент тук е този, че не става просто дума за „взаимноизгодно сътрудничество“, а за „взаимноизгодно развитие“/китайски език – 共赢发展, Гон ин фаджан, английски език win-win development/. Казано по друг начин става дума за дългосрочните перспективи на сътрудничеството.
Към януари 2023 г. 151 държави са изброени като подписали ЕПЕП. Участващите страни включват почти 75% от световното население и представляват повече от половината от световния БВП.
Не по-малко значимо е участието на Китай в друга една глобална инициатива - БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република/ЮАР/.Тя представлява важен социално-икономически блок обединяващ незападни страни от четири континента. Днес БРИКС и неговите структури – Банката на БРИКС, която е замислена като замяна на Световната банка, както и планирания пул за валутни резерви, който да замени Международния валутен фонд, привлича много страни. Желание да се присъединят да към БРИКС са изказали редица страни, но кога и как това ще стане ще решават първо-основателите на БРИКС.
Друга една организация, създадена с активното участие на Китай е Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Тя е международна организация, основана на 15 юни 2001 г. от лидерите на Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. На 9 юни 2017 г. Индия и Пакистан стават пълноправни членове на ШОС, а на 17 септември 2021 г. лидерите на ШОС одобряват приемането на Иран като пълноправен член на ШОС, което става на 16 септември 2022 г.. В същия ден е обявено началото на процедурата за пълноправно членство на РБеларус, която същевременно остава със статут на наблюдател в организацията. ШОС не е военен блок като например НАТО. Основните задачи на организацията са укрепването на стабилността и сигурността в широка област, която обединява участващите държави, борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, трафика на наркотици, развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, научното и културното взаимодействие. Седалището на Секретариата на ШОС е в Пекин.
Латинска Америка
От огромно значение е сътрудничество на Китай с т.нар. „Глобален Юг“, както днес все по-често наричат държавите, назовавани преди време „развиващи се страни“. Ако започнем с Южна Америка следва да отбележим, че през последните повече от две десетилетия Пекин се превърна в ключов търговски партньор за този регион. В сравнение със САЩ и ЕС двустранната търговия на Южна Америка с Китай нарасна драстично през този период от 14,6 милиарда долара през 2001 г. до 315 милиарда долара през 2020 г. — 21,5-кратно увеличение, откакто КНР се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. Китай е не само най-големият търговски партньор на Южна Америка, но и основен източник както на преки чуждестранни инвестиции, така и на кредитиране в енергетиката и инфраструктурата, включително чрез своята мащабна инициатива „Един пояс, един път“.
Към 2023 г. Пекин има споразумения за свободна търговия с Чили, Коста Рика, Еквадор и Перу, а 21 страни от Латинска Америка досега са подписали китайската инициатива „Един пояс, един път“. Преговорите за споразумение за свободна търговия с Уругвай продължават.
Китайските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и заеми също играят основна роля в укрепването на връзките с региона. През 2022 г. ПЧИ на Китай в Латинска Америка и Карибите възлизат на приблизително 12 милиарда долара, или около 9 процента от общите ПЧИ в региона. Междувременно държавната Китайска банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай са сред водещите кредитори в региона; между 2005 г. и 2020 г. те заедно заемат около 137 милиарда долара на латиноамериканските правителства, често в замяна на петрол и използвани за финансиране на енергийни и инфраструктурни проекти. Само през 2022 г. заемите възлизат на 813 милиона долара. Венецуела е най-големият кредитополучател; в момента има китайски държавни заеми на стойност 60 милиарда долара, свързани предимно с енергетиката и инфраструктурата. Това е почти двойно повече от сумата за втория по големина кредитополучател Бразилия. Освен това Китай е член с право на глас в Между-американската банка за развитие и Карибската банка за развитие.
Важно е да видят кои са основните области на двустранно сътрудничество?
Енергетика. Между 2000 г. и 2018 г. Китай инвестира 73 милиарда долара в суровинния сектор на Латинска Америка, включително чрез изграждане на рафинерии и преработвателни предприятия в страни със значителни количества въглища, мед, природен газ, петрол и уран. Съвсем наскоро Пекин се съсредоточи върху инвестирането в производството на литий в така наречените страни от литиевия триъгълник Аржентина, Боливия и Чили; заедно, те притежават близо половината от световните запаси на литий - метал, необходим за производството на батерии.
Китайските държавни фирми са силно ангажирани в енергийното развитие; Power China, например, има повече от 50 текущи проекта в 15 държави в Латинска Америка към края на 2022 г. Китай също проявява интерес към сектора на възобновяемата енергия в региона. Китайската банка за развитие е финансирала големи слънчеви и вятърни проекти, като най-голямата соларна централа в Латинска Америка в Жужуй, Аржентина, и вятърната ферма Пунта Сиера в Кокимбо, Чили.
Инфраструктура. Аржентина, Бразилия, Чили, Еквадор, Перу и Уругвай са
членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, където имат известно право на глас. Пекин също така финансира строителни проекти в целия регион, като се фокусира върху пристанища, летища, магистрали и железопътни линии.
Нова инфраструктура. Междувременно Китай се концентрира върху изграждането и разработването на „нова инфраструктура“, като изкуствен интелект (AI), облачни изчисления, интелигентни градове и 5G технология от телекомуникационни фирми като Huawei. Въпреки предупрежденията от страна на САЩ срещу използването на оборудването на Huawei, което според тях прави страните уязвими на кибер-заплахи от Китай, държавите в региона все повече го използват: Huawei стартира двугодишен пилотен проект „5G“ в Куритиба, Бразилия, през 2022 г.
Африка
В една своя реч президентът на КНР Си Дзинпин споделя следното за Китай и Африка: Да работят заедно за изграждането на „общност на споделена съдба“ чрез споделяне на отговорност, взаимноизгодно сътрудничество, споделяне на щастие, културен просперитет, сигурност и хармонично развитие.
И Китай, и Африка обявяват нов, взаимноизгоден икономически, политически и регионален съюз. Китай вижда страните от Африка като източник на суровини и енергия, необходими за поддържане на индустриалния и икономически растеж. Успехът в това търсене означава висока заетост и по-високо качество на живот за китайските граждани, както и повишаване на социалната стабилност и политическа сигурност на китайското общество.
Китайските петролни компании придобиват безценен опит от работа с африкански нации. Ефективността на китайската помощ, заеми и предложения като цяло е смятана от целия континент като по-изгодна от тази на колективния Запад, както и че тя не е свързана с намеса в техните вътрешни дела. Китайската индустрия открива в Африка процъфтяващ пазар за своите евтини промишлени стоки.
Китайската диаспора в Африка е активно подкрепяна от китайските посолства, непрекъснато изграждайки връзката „Кръвен брат“ между Китай и Африка, възприемани като жертви на западния неоколониализъм и империализъм. Африканските лидери печелят легитимност чрез китайските партньорства. Те работят заедно с китайците, за да осигурят на Африка ключова структурна инфраструктура – пътища, железопътни линии, пристанища, водноелектрически централи и язовири, както и рафинерии – основни неща, които ще помогнат на Африка да избегне „проклятието на ресурсите“, т.е. да имате ресурси, но те да бъдат ограбвани от чужди фирми и по този начин природните богатства на страната да не са в полза на народа на тази страна. Успехът в това начинание означава избягване на експлоатацията на тяхното природно богатство и началото на фундаментални социални и икономически трансформации на континента.
Африканските държави, които си партнират днес с Китай, подписват с бъдеща световна супер-сила. Този африканско-китайски съюз има силни психологически последици. Той дава икономическа надежда и показва на африканските елити пример за успех, който те могат да приемат като пример за собственото си бъдеще. Китайските инвестиции в ключови сектори на инфраструктурата, телекомуникациите, производството, храните и текстила не само радикално променят африканския континент в материален план. Основната промяна е в съзнанието на африканците.
Големи инфраструктурни проекти
Нигерия: железница Лагос-Кано, 8,3 милиарда щатски долара, 11 000 китайски работници; Плато Мамбила, централна водноелектрическа централа с мощност 2600 MW;
Ангола и Замбия: жизненоважната железопътна линия Benguela, построена с британците и свързваща медните мини на Замбия с анголското атлантическо пристанище Лобито, трябваше да бъде възстановена от китайската компания CIF, но проектът е отменен след изчезването на 3 милиарда щатски долара. Китай е най-големият световен потребител на мед;
Гвинея: 2006 г., безплатен промишлен „пакет“, включващ: една мина, един язовир, една водноелектрическа централа, една железопътна линия и една рафинерия е предложен на бокситната/алуминиевата промишленост на Гвинея от Китай, финансиран от Exim Bank of China, който ще бъде изплатен чрез закупуване на алуминиев оксид на преференциална цена.
Алжир: 1000 км магистрала, построена от китайски работници.
Танзания и Замбия: преди десетилетия 1860-километровата железопътна линия Тазара е завършена през 1976 г. с 47 моста и 18 тунела, направени от 50 000 китайски работници.
Судан: тръбопровод и нефтени полета; Порт Судан завършен в рамките на 2 години.
Конго: бараж д'Имбулу.
Азия
Източна и Югоизточна Азия, и Океания
В региона на Югоизточна Азия от голямо значение е взаимноизгодното сътрудничество между Китай и страните от АСЕАН/Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, от английски език: Association of Southeast Asian Nations. Представлява политическа, икономическа и културна организация на 11 държави от Югоизточна Азия и един асоцииран член -Папуа Нова Гвинея.
Китай е най-големия търговски партньор на АСЕАН от 2009 г. насам. Търговията между АСЕАН и Китай се е увеличила повече от два пъти от 2010 г. насам, от 235,5 милиарда щатски долара до 507,9 милиарда щатски долара през 2019 г. (18% от общата сума на АСЕАН) и се е увеличила почти четири пъти след влизането в сила на Споразумението за търговия със стоки между АСЕАН и Китай през 2005 г. Износът на АСЕАН за Китай нараства със среден годишен темп от 10,4% от 2010 до 2019 г. в сравнение с 12,5% за вноса на АСЕАН от Китай през същия период. Търговският дефицит на АСЕАН с Китай се увеличава от 10,4 милиарда щатски долара през 2010 г. до 102,9 милиарда щатски долара през 2019 г.
Въз основа на предварителните данни на АСЕАН, потоците на преки чужди инвестиции /ПЧИ/ от Китай към АСЕАН достигат 9,1 милиарда щатски долара през 2019 г., което представлява 5,7% от общите потоци на ПЧИ в региона. Това поставя Китай като четвъртия по големина източник на ПЧИ сред партньорите в диалога на АСЕАН. Според статистиката от китайската страна през 2021 г. АСЕАН се превръща в най-големия търговски партньор на Китай за първи път.
В тази връзка не може да не се спомене и РВИП - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство. РВИП - е най-големия търговския блок в света днес, който обхваща най-бързо растящия икономически регион на планетата Земя. В този блок локомотивът е КНР. В РВИП освен десетте страни-членки на АСЕАН, т.е. Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, влизат КНР, Япония и РКорея, както и Австралия и Нова Зеландия.
Южна Азия
В региона ключов икономически партньор на Китай е Пакистан. С тази страна Пекин осъществява мащабно взаимноизгодно сътрудничество демонстрирано от инициирания през 2013 г. Китайско-пакистанският икономически коридор (China-Pakistan Economic Corridor - CPEC) оценяван на десетки милиарди долари, насочени в масивни транспортни, енергийни и инфраструктурни проекти. Основната цел на проекта е свързване на Китай с Арабско море. Икономическият коридор представлява привлекателна врата за Китай за достъп до Индийския океан.
През последните години Пекин е един от най-надеждните чуждестранни партньори на Исламабад, който с готовност отпуска финансова помощ за спасяването на своя често затруднен съсед. Така, например, Китай предостави на Пакистан двугодишно подновяване на заем от 2,4 милиарда щатски долара, давайки на обременената с дългове нация така необходимата глътка въздух, докато се справя с кризата на платежния баланс.
Централна Азия
Между КНР и страните от Централна Азия – Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан действа новоучреден формат за сътрудничество – т.нар. „С+ С5“(от английски ез. «China + Central Asia 5»).
Три от петте централно-азиатски държави - Казахстан, Киргизстан и Таджикистан - имат обща граница с Китай, простираща се на цели 3000 км. Става дума за действително споделена съдба, тъй като стабилността в Централна Азия е от решаващо значение за поддържането на стабилността на Китай, особено в неговия северозападен регион. Както и обратното е вярно.
Китай и петте страни от Централна Азия формират успешно стратегически партньорства. В частност връзките на Китай с Казахстан са стигнали до равнище на постоянно всеобхватно стратегическо партньорство. Към подобни равнища на всеобхватни стратегически партньорства се движат и отношенията с Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.
Икономическото и търговско сътрудничество между Китай и петте страни постига осезаеми резултати след установяването на дипломатически връзки. Търговията на Китай с петте държави от Централна Азия е 70 милиарда щатски долара през 2022 г. Само през първото тримесечие на 2023 година икономическите взаимовръзки бележат скок от 22 процента. Към края на март 2023 г. преките инвестиции на Китай в Централна Азия възлизат на над 15 милиарда долара.
Централна Азия е важен доставчик на енергия за Китай. Някога Китай получаваше 30 процента от своя внос на природен газ чрез тръбопровода Китай-Централна Азия. Жителите на Пекин, Шанхай и други градове вече използват природен газ от Туркменистан.
Механизмът за сътрудничество „C+C5“ се развива бързо. По време на четирите срещи на външните министри във формата „C+C5“ са планирани няколко проекта за подобряване на положението на хората. Тези проекти включват създаването на Китайско-Централно-азиатски център за селскостопанско сътрудничество, Център за традиционна медицина, и Китайската програма за професионална работилница за обучение на таланти в чужбина.
На 25 януари 2022 г. Китай и петте централно-азиатски държави съвместно обявяват изграждането на китайско-централно-азиатска общност със споделено бъдеще. На 8 юни 2022 г. третата среща на министрите на външните работи във формата „C+C5“ създава механизъм за срещи на държавните глави на Китай и Централна Азия. Заслужава да се отбележи, че когато си взаимодейства със страните от Централна Азия, Китай уважава техните пътища на развитие и се съобразява с техните интереси.
Следва да се има предвид, че страните от Централна Азия желаят да бъдат не само източник на суровини. Те се стремят към постигане на по-високи технологични равнища на функциониране и иновационен тип развитие. Китай твърдо желае да споделя своите постижения с целия свят и да реализира общо развитие въз основа на обмяната на опит.
Близък и Среден Изток
Такива страни от този регион като Саудитска Арабия и Иран са значими доставчици на петрол за Китай. Важно и знаменателно събитие, което се случи напоследък е Споразумението постигнато на 10 март 2023 г. на преговори в Пекин между Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения. Уан И - ръководител на Бюрото на Комисията по външни работи към Централния комитет на ККП, който участва в посредническите усилия, нарече споразумението "победа за мира".
Вместо заключение
В даденото изложение липсва такива важни региони като Северна Америка и Европа, както и Русия. Доклад на Министерството на отбраната на САЩ за 2022 г. определя Китай като "най-значимото и системно предизвикателство за нашата/на Щатите-б.м. Н.С./ национална сигурност и за свободна и отворена международна система". В рамките на водената от САЩ против КНР „Технологическа война“ ключови термини стават такива като “decoupling” (разделяне, т.е. да се разкъсат връзките между двете икономики, тази на САЩ и тази на КНР) и “de-risking” (т.е. защита на сигурността на САЩ, за която Пекин е заплаха). В този конфликт с Китай Вашингтон увлича и страните от НАТО и ЕС. В този смисъл воденето на «цивилизационния диалог» САЩ-КНР и ЕС-КНР е затруднен и икономическото сътрудничество се осъществява през припламванията на санкции, ограничения и други подобни политики.
Що се отнася до диалога КНР-РФ тук се наблюдава сближаване до равнище, което в някои аспекти надхвърля това, което се нарича «стратегическо партньорство». Но в тази област вазимоотношенията следва по-скоро да се описват чрез езика на геополитиката, което е извън рамките на нашия главно икономически преглед.
Затова, връщайки се към нашата основна тема ще подчертаем, че много може още да се говори за инициативите на Пекин на основата на принципа за взаимноизгодното развитие. Несъмнено има и трудности, проблеми, грешки и даже някои провали. Важното е, че КНР се стреми да осъществява икономическото и прочее сътрудничество, опирайки се на този принцип като важен аспект в диалога на цивилизациите, базиращ се на платформата на споделената съдба на човечеството.