Проф. Нина Дюлгерова
Здравейте, уважаеми зрители!
Живеем в интересен свят, в който всяка държава се опитва да намери своето място, да формулира своята визия и да определи по какъв начин ще продължи своето бъдеще.
Но светът, в който живеем, е различен и е изпълнен с големи предизвикателства.
Голяма част от тях все още неразбираеми и затова моята идея в момента е да представя своята визия за света, в който живеем. Това е модел, в който според мен 16 века след края на Римската империя, когато са се направили безкрайно много опити да се формулира и заздрави система на държавно управление, да се намери достатъчно ефективен модел на държава, което след развитието на високите технологии доведе до положение, че бързото развитие на света показа, че държавите вече живеят с ускорени темпове. Противоборството между технологиите, които фактически се опитват да подчинят в една или друга степен хората, държавите или елита, който управлява автократичните държави, дава възможност или по-скоро осигурява възможност да се запази държавността като цяло. Всъщност да се запази населението, образованието, икономиката,социалната защита.
В резултат на което може да се каже, че 2020-2023г са решаващи.
След преминаването на пандемията от коронавирус последва създаването на така наречения „украински казус“. В момента бих казала, че има 6 центъра на власт. Властови центрове, които имат свои проекции за пътя и начина, по който човек, човечеството ще бъде преструктурирано като система на взаимозависимости и като бъдеще. Центровете, в които в една или друга степен виждаме тяхното влияние и техните проекции, са Вашингтон, Москва, Лондон, Пекин. С уговорката, че Анкара е представителна извадка на ислямския свят и в контекста на събитията, които концентрират в себе си цялата политическа, икономическа, енергийна и социална дейност на институциите, регионални и глобални, може да се приеме, че Турция, в контекста на центровете , при всяко положение е един от ориентирите за това по какъв начин и как могат да си взаимодействат тези центрове.
При всяко положение Европа е обект на въздействие, но не трябва да се забравя, че Европа с център Ватикана е един фактор, който трудно може да бъде преодолим в контекста на политиката. Също така, ако коментираме или се опитваме да разберем взаимодействието между Лондон и Вашингтон, в момента може да сложим знак на равенство между тях. Защото във Вашингтон управлява демократическата партия, която е с проекции в Лондон. И така наречената философия, теория и практика на Сорос намира своите много ефективни и в глобални размери действия в Европа. И то доста концентрирани.
И когато коментираме или когато се опитваме да разберем мястото на Европа в този развиващ се с бързи темпове процес на промяната, може да се каже, че на практика това, което се опитва саксонският свят да утвърди в Европа, е свързано с налагането на джендърството, категорично засилващата се роля за разрушаване на държавата. Но пък същевременно със засилване на ролята на интернета и все повече и повече със затихващи функции на обществата, които в държавността доброволно са предоставили своите права на държавата, за да ги защитава икономически, социално и политически . Единият проект, който в момента много активно се разработва, е глобалната държава. В тази връзка все още тече процес с много въпросителни за глобална банка, но всъщност все повече се наблюдава засилващата се функция на превръщането на човека в единица в интернет пространството. Другият голям проект е този, който се отнася до авторитарните държави. Той също много ефективно се развива. Този проект се асоциира с Русия, Китай, Турция. Иран.
Казват, че автокрацията не е полезна за държавите и хората. Нарушавали се човешките права. Обаче през вековете именно държави от този род, които коментираме, са създали свои политики, ефективни и те са били свързани с развитие, утвърждаването и сигурността на новия свят и развитие на науката. В резултат на което може да се каже, че всичко, което в момента се развива, е свързано с битката на практика на държавата срещу корпоративните интереси. През последните години тези два проекта доста активно се засилиха. Има промени, за които трябва да се говори открито, че тенденцията за развитие и утвърждаване на държавността чрез автокрацията има своите конкретни измерения и това на практика са Шанхайската организация за сътрудничество, което е своеобразен аналог на НАТО.
БРИКС - организация със засилващи се икономически позиции и вероятно политически възможности, защото това е аналог, можем да кажем с уговорки разбира се, на Европейския съюз.
Но това, което наблюдаваме при Европейския съюз и НАТО, които са организации, създадени преди 70 и няколко години, те бяха създадени в друга епоха с други цели и това, което наблюдаваме през последните 2-3 десетилетия, не говори за някаква възможност за тяхното развитие в позитивна за обществата на Европа посока. Докато БРИКС и ШОС реално погледнато имат своята перспектива.
Там също се изисква време, в което можем в една или друга степен да се създаде и формулира един процес, който все още не дава гаранции за устойчивост. Става въпрос, че БРИКС сега на 22-24 август ще има среща на високо равнище в Южна Африка и това, което се надявам да се случи, е свързано със засилващата се възможност за създаване на институции.
Институциите на БРИКС са гаранция те да се превърнат в една ефективна организация, защото досега те си създадоха Шанхайската банка, която се оглавява от Дилма Русеф - това е предпоследният президент на Бразилия. Но това не е достатъчно. Говори се, че ще се обсъжда темата за обща валута, което е свързано с обсъждането и на други процеси и планове.
Трето: ако тези неща се случат в близко бъдеще, се създадат възможност да има достатъчно ефективна форма на противоборство на това, което съществува в така наречения обединен Запад. Той е свързан със Световната банка и МВФ. На следващия етап това трябва да се разглежда като свързано с валутните процеси и цялостната валутна система. И то при една война, която върви във всички области на обществения живот в регионален и глобален план.
Много е важен и политическият инструмент като религията. Именно този процес, свързан с религията, е в основата на сериозно противоборство в контекста на цивилизационния избор. Религията като католицизъм, православие, ислям в един момент от доста време насам се превърнаха и ще продължат да засилват своето значение в контекста на консолидацията, на конфронтацията и това, което е нужно за бъдещето на човечеството и за бъдещето на света. Да, това е формата на преговори. Преговорите са основната форма за цивилизационно общуване. Обаче след като вече вървят нещата в контекста на конфликта, въпреки че той е локален, но с всички измерения на икономическите, политическите и военните форми на участие, се създават условия през следващите месеци да се очакват форми на консолидация в контекста на преговорите, но това ще бъде сложен процес, защото всеки един от центровете, които изброих, имат своя визия за бъдещето и в него много трудно може да се намери място за останалите. Но моят оптимизъм е свързан с това, че когато човек знае за какво трябва да се бори, а да се бори за запазване на държавността, животът се изпълва със смисъл. Има надежда за бъдещето на света.
Благодаря ви за вниманието.