На 27 юли „Ню Йорк таймс” съобщи чрез статия на Томас Фридман, че Байдън обмисля голямо споразумение за Близкия изток. Не е неочаквано. Няма как да се преглътне споразумението между Иран и Саудитска Арабия, което бе осъществено под егидата на Пекин. Да се остави Китай да диктува събитията в Близкия изток никак не е по вкуса на Вашингтон. Затова идеята е да се установят официални дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия. С Израел проблеми явно няма да има, въпреки че Нетаняху не крие симпатиите си към Тръмп. Макар и да не го подчертава напоследък. При тези масови протести в Тел Авив няма и как да е иначе. Поставена е цел, а за разговор с престолонаследника Мохамед бин Салман се изпраща Джейк Съливан, съветник по национална сигурност. Байдън е в сложни отношения със Салман след акта преди време настоя за личното му участие в убийството на Хашоги в Истанбул. Анкара доста се постара в това отношение. Но времената са други. Съливан пътува заедно със специалния пратеник за Близкия изток на Байдън, Брет Макгърк, и Хохщайн, който е специалист по енергетика и инфраструктура. На Риад се обещават не само гаранции за сигурност, но и осигуряване на достъп до ядрени технологии. Очаква се това да охлади ентусиазма от създадените на по-високо ниво отношения с Китай и да ограничи нормализирането на отношенията на Саудитска Арабия с Иран. Във Вашингтон са си спомнили как е било постигнато споразумението от Кемп Дейвид. Тогава Египет, начело с Ануар Садзат, и Израел с Менахем Бенин при тайни преговори са се разбрали за нормализиране на отношенията В замяна Кайро всяка година получава от САЩ по 1.3 млрд дол. Няма значение, че палестинците са нарекли това споразумение „предателство”. А това, че отношенията между Палестина и Израел, особено в ивицата Газа, са останали, меко казано, на ниво непрекъснат горещ конфликт, явно не е проблем за САЩ. Израел също получава съответни финикийски знаци всяка година. Разбира се повече от тези на Египет.
Днес е различно и се предполага, че на Нетаняху ще му се наложи да предложи значителни отстъпки на палестинците. Поне това казва Фридман. Ако цел на Нетаняху е анексиране на Западния бряг, това означава сложни преговори. На фона на неодобрение от страна на САЩ на предлаганите от него съдебни реформи в Израел. Нетаняху все още няма покана за посещение в Белия дом, но при този натиск за установяване на официални дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел може и да се осигури пътуване към Вашингтон. Любопитното е, че и Саудитска Арабия имаше по-тесни връзки с Тръмп. Но сега сближаването на Пекин с Риад и на Риад с Техеран с посредничеството на Пекин явно активират Вашингтон за нов етап на присъствие в Близкия изток. Още повече,че Китай обяви и желание за роля като посредник в отношенията на Израел с Палестина. Китайско влияние не бива да се позволява. А Пекин полага усилия да се освободи от такива хватки, които ограничават усилията за разширяване на сферите на влияние и установяване на трайни търговско-икономически, но и политически отношения в различни региони. От Близкия изток Китай получава близо 50% от необходимите доставки на петрол.
В същото време Израел е обезпокоен,че САЩ насочват приоритетно вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския регион. Но отчитат, че сближаването на Саудитска Арабия с Китай и споразумението с Иран е полезно и за Тел Авив. Поне това е обсъждано в Кнесета и силите за сигурност, казват в „Ню Йорк таймс”.. Китай в Близкия изток ще принуди САЩ да останат в региона. А това е проверен съюзник и източник на доходи за Тел Авив. Само да не се пречи на технологичното сътрудничество с Пекин. Става въпрос за търговия, здравеопазване, иновации. А ако Нетаняху наистина отиде в Пекин на годишната среща „Съвместен комитет за сътрудничество в областта на иновациите между Китай и Израел” това никак няма да се хареса на САЩ. И ще се положат сериозни усилия, за да не се осъществи такова посещение. Сигурно ще има положителен за Вашингтон резултат. Между САЩ и Израел отношенията са специални и връзката е желязна. Каквото и да става в геополитиката напоследък. А какво ще направят Москва и Пекин в такава ситуация, предстои да се наблюдава.