Неотдавна Камарата на представителите на САЩ прие „Закон за международна солидарност с Тайван“, твърдейки, че резолюция № 2758 на ООН „само признава правителството на Китайската народна република като единственият законен представител на Китай в ООН, но не включва представителните права на Тайван в организацията, нито заема позиция относно отношенията между Китайската народна република и Тайван." Чрез тези аргументи Вашингтон изкривява смисъла на резолюцията и мами общественото мнение по въпроса за Тайван.
Резолюция № 2758 на ООН потвърди възстановяването на всички права на Китайската народна република и изгони незабавно незаконните представители на Тайван. Освен това, резолюцията също изяснява, че правителството на Китайската народна република е единственото легитимно правителство на Китай в ООН и няма такова нещо като т.нар. „два Китая“ или „две държавни правителства“. Може да се каже, че резолюцията реши напълно всички политически, правни и процедурни въпроси, свързани с представителството на цял Китай, включително Тайван, в ООН.
Поредица от международни правни документи, включително „Декларацията от Кайро“ и „Декларацията от Потсдам“ потвърждават суверенитета на Китай над Тайван. Съединените щати също са подписали тези документи и трябва да им е напълно ясно, че Тайван е част от Китай и този въпрос няма нужда да бъде допълнително дискутиран. Сегашният закон, приет от Вашингтон, е умишлена спекулация преди провеждането на новата сесия на Общото събрание на ООН.
Принципът за „един Китай“ е общ консенсус на международната общност. Понастоящем 182 страни по света, включително САЩ, са установили дипломатически отношения с Китай въз основа на този принцип и всички са поели ангажимента да се справят с неправителствения, икономически и културен обмен с Тайван по „неофициален“ начин. Във важни международни организации като СТО, МОК, АТИС и СЗО, организаторите трябва да се консултират с Китай за квалификация, идентичности и номинални квалификации на Тайван при участие в работните процеси на организациите. САЩ оспорват този принцип под формата на вътрешно законодателство, като по този начин оспорват международния ред, установен след края на Втората световна война, а заедно с това и консенсуса на международната общност, принципите на международното право и основните норми на международните отношения. Тези техни действия доказват, че именно Съединените щати са най-големият разрушител на международния ред.