Според общопризнатата история на анатомията първият атлас на човешкото тяло е дело на древните гърци, и по-конкретно на Клавдий Гален. Той написва първите учебници по анатомия, които се използват през следващите 1500 години, базирайки се на своите изследвания на животни. През Ренесанса Андреас Везалий прави проучванията си върху хора и оспорва теориите на Гален в книгата си „Тъканта на човешкото тяло“, която поставя основите на съвременната анатомия на човека.
В учебниците по история на анатомията обаче не се споменава за Китай, но двама лектори от Бангорския университет – Вивиен Шау и Изабела Уиндър, в сътрудничество с техни колеги от Харвърдския университет, твърдят че най-старият оцелял анатомичен атлас всъщност е съставен от древните китайци през династия Източна Хан, т.е. преди повече от 2000 години. Техният анализ, публикуван в сп. „The Anatomical Record“, дава поглед към историята на медицината и основите на иглотерапията (акупунктурата).
Акупунктурата е вид лечение, при което в тялото се вкарват фини игли в определени точки (акупунктурни точки), като по този начин се балансира потокът на жизнената енергия Ци и се насърчава тялото да се излекува само. Как точно се случва това е обект на много изследвания. Основното предположение е, че акупунктурните точки притежават някои все още неизвестни напълно физиологични свойства, които вероятно са на неврологична основа.
Древният китайски текст
Древният китайски текст, който проучват учените, е медицински ръкопис, открит в руините Мауандуей (马王堆帛书) в провинция Хънан. В продължение на две хилядолетия той лежи погребан с тялото на знатна дама с фамилия Дай. Предполага се, че гробницата датира от 168 г.пр.Хр. Тя бе отворена през 1973 г. и от там бяха извадени множество философски и медицински ръкописи върху коприна. Те очевидно са предшественици на известния „Трактат за вътрешното на император Хуанди“ (Хуанди Нейдзин), който е преписван много пъти през хилядолетията и днес продължава да се почита като първият учебник с основите на традиционната китайска медицина и акупунктура. В датиращия от по-ранен период текст от руините Муандуей всъщност не се споменава за акупунктурните точки, а описанията на меридианите са по-елементарни и не толкова подробни. Но някои пасажи от там е очевидно, че са били добавени директно в трактата на император Хуанди.
Теорията за меридианите се предполага, че е по-скоро базирана на езотерични идеи за потока на жизнената енергия Ци, отколкото на емпирични описания на тялото. За меридиана Тай-ин например се казва, че започва от центъра на дланта, минава по протежение на ръката между двете кости и т.н. Изследователите са на мнение, че всъщност древните описания е възможно да са основани на физически анатомични структури. За да подкрепят своята теория с доказателства, те правят дисекции на човешко тяло по описаните схеми на меридианите в текста от Мауандуей.
Древните китайци имали много по-различен поглед към тялото от този на западните учени. В съвременната медицина на Запада тялото е разделено на системи, всяка от които има своя функция, например нервна, сърдечно-съдова и т.н. „Към тези древни текстове трябваше да подходим различно от сегашните представи на западната медицина за отделните системи от артерии, вени и нерви в тялото“, посочва Вивиен Шоу, която е лектор по анатомия в Бангорския университет. „Авторите (на древния текст) са гледали на тялото от перспективата на традиционната китайска медицина, която се основава на философската концепция за допълващите се противоположности Ин и Ян.“
Един от големите проблеми в изследването на учените от Бангор и Харвърд е, че древните автори не са оставили рисунки и схеми. Затова единственото решение било да се следва стриктно описанието. В по-късните китайски трудове по медицина от династия Сун вече има приложени рисунки. Тогавашните учени можели да използват телата на престъпници, за които дисекцията била част от наказанието.
Друго препятствие за изследователите от Бангор и Харвърд се оказал преводът, при който се губи много от съдържанието на оригиналния текст. За да се справят с тази пречка, те прекарват дълги часове в справки с други преводи на описанията на меридианите, след което събират повече информация за обществото по време на династия Хан.
Това, което откриват, се оказва много интересно. Всеки от меридианите в текста от руините Мауандуей всъщност се основава на структури на човешкото тяло, като някои от тях са видими за анатомите само при дисекция. Меридианът Тай-ин например е описан като преминаващ „под сухожилието към бицепса“. Когато се погледне разрез на човешки лакът, се вижда плоска ивица тъкан, известна като биципитална апоневроза, а артериите и нервите на ръката минават под нея. Според авторите на статията именно това са описали древните китайски анатоми.
Затова изследователите от Бангор и Харвърд стигат до извода, че ръкописите от руините Мауандуей са най-старият оцелял атлас по анатомия, базиран на преки наблюдения. Те предполагат, че целта му е била да се опише в детайли човешкото тяло. Това дава нови прозрения за науката в Китай от периода на династия Източна Хан. Освен това показва, че „Трактатът за вътрешното на император Хуанди“ доразвива съдържанието на ръкописите от Мауандуей. Тази нова информация оспорва досегашните предположения за езотеричната природа на акупунктурата и я доближава до анатомичната наука.