Таня Глухчева
Откакто свърши пандемията от КОВИД-19 и хората започнаха постепенно да се връщат към нормалния начин на живот, културата отново започна да си проправя път в ежедневието ни. Първоначално това се случваше на ниво отделна държава, а днес вече – на интернационално равнище.
Въпреки турболенциите на световната политическа сцена, където различните държави се изправят една срещу друга и си налагат санкции – не само икономически, но и засягащи културата (излишно е да споменаваме колко турнета и постановки на артисти от голяма величина бяха отменени само, защото са „руснаци“), мисията на всеки дипломат, когато отиде в друга страна е да бъде и културен посланик.
България и Китай имат добри приятелски отношения от 1960 г. Макар на моменти политиката да е възпрепятствала те да се задълбочават, днес дипломатите показват, че „политиката си е политика, но културата си е култура“. Още от началото на годината, Китайския културен институт в София показа намерението си да сближи двата ни народа, като отвори врати за взаимното посрещане на Китайската нова година. Тогава столичани имаха възможността да приготвят типични храни, а после да ги вкусят; запознават гатанки, да изобразят калиграфския символ „фу“, носещ късмет, здраве, любов и благополучие през годината и да научат съвсем нови и интересни неща.
Няколко месеца по-късно от Посолството на Китайска народна република бяха организирали състезание с лодки по река Дунав, тръгвайки от град Русе.
Миналата седмица Фолклорен ансамбъл към Пекинската танцова опера пресъздаде духът на Китай в 12 танца в няколко града у нас. Отново под егидата на Посолството на Китайска народна република трима преподаватели с деветнайсет свои ученици посетиха Мездра, (където взеха участие в Международен фолклорен ансамбъл „Фолклорната магия на Мездра“), Челопеч, София и др. населени места, където представиха култура от различни провинция на Поднебесната империя.
"Далански мешрел", "Съревнование", "Танцът на влюбените от Ниси" бяха част от представлението в традиционен стил, съчетан с емоционалния и енергичен дух на младите изпълнители, колоритни костюми, пленяваща хореография, много емоция, завладяла публиката, за която нямаше достатъчно места и се наложи някои гости да седят по стълбите, когато ансамбълът беше на гости в София. 1 зала на Регионален център за съвременни изкуства „Топлпцентрала“ се оказа тясна за дошлите гости от всякаква възраст, желаещи да се насладят на магията на танците.
Голямо удоволствие достави на танцьорите и техните преподаватели да видят колко малки деца бяха дошли да ги гледат. Защото уважението, почитането и приемането на чужда култура започва в най-ранна детска възраст. Децата не са обременени от политика и възприемат всичко чисто и невинно. А това след години ги прави възрастни, които не страдат от комплекси или предразсъдъци. „Много ми харесаха каките и батковците“, споделя 9-годишната Дария. Майка й я води още от малка по различни концерти и културни мероприятия. И допълва: „Много хубаво танцуват, костюмите са много красиви. Китайките са много красиви жени!“ „Много бързо приключи!“, присъединява се към нея 6-годишната й сестричка Велина, „Исках да танцуват още и още!“
Едва половината година е минала. До края остават още няколко месеца, през които се надяваме в България да видим още много неща свързани с необятната китайска култура! Хубавото е, че от организаторите полагат грижи тя да достигне до, колкото се може повече хора, а не само до определени. Като тези, живеещи в столицата и големите градове, например. Културата е предназначена за всеки, тя не познава разлика между богати и бедни, образовани и неуки, малки и големи.