Вчера във Вилнюс бе закрита срещата на върха на НАТО. В комюникето от нея Китай се определя за първи път като „системно предизвикателство за евроатлантическата сигурност“.
Преди срещата очакванията бяха основна тема да бъде Украйна и разширяването на НАТО, но в крайна сметка Китай също се оказа във фокуса на вниманието. Това не е изненадващо, доколкото Северноатлантическия алианс е най-големият военен съюз и за да продължи да съществува той се нуждае от противник. А историята показва, че след края на Студената война, определянето на такъв съперник винаги е зависело от стратегическите интереси на Съединените щати.
Генералният секретар Йенс Столтенберг например призна открито, че в бъдеще справянето с „китайската заплаха“ ще бъде „важен аргумент за съществуването на НАТО“. И фактите действително говорят, че днес, под натиска от Вашингтон, НАТО вече не отговаря за сигурността на Европа, а е защитник на американските интереси.
Пример за това е украинската криза, която се корени в стремежа на НАТО за разширяване на Изток, поставяйки под заплаха интересите на сигурността на Русия. След началото на войната Съединените щати насърчават страните-членки на НАТО да предоставят голямо количество оръжия на Украйна, усложнявайки допълнително ситуацията.
В интерес на истината трябва да се каже, че вътре в самата НАТО съществуват гласове на разума. Някои страни, сред които Франция, настояват за стратегическа независимост на Европа и считат, че не е нужно Алиансът да има присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион чрез създаването на представителство в Токио. Тези гласове обаче е нужно да намерят по-голямо съгласие в организацията.