„В процеса на общото изграждане всички страни са равноправни участници, допринасят и се възползват от резултатите в еднаква степен. Китай е готов да споделя своя опит в развитието с други държави, но няма да се меси в техните вътрешни дела, не се стреми да изнася социалната си система и модел за развитие, и няма да ги налага на никого”, казва в ексклузивно интервю за КМГ Н.ПР. Дун Сяодзюн – извънреден и пълномощен посланик на КНР в България. Той споделя мнението си за ролята, значението, постиженията, предизвикателствата и перспективите в глобален мащаб на мегаинициативата „Един пояс, един път” по повод юбилейната 10-годишнина от стартирането й, като се спира и на прагматичните контакти и по-важни инвестиции в България, в контекста на проекта и партньорството между двете страни.
Въпрос: Ваше Превъзходителство, през настоящата година се навършват 10 години от стартирането на историческата мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път”, която отвори нова глава в развитието на Китай и световната икономика. Моля кажете ни някои от най-важните предимства и постижения на този дълготраен трансграничен проект и какво е неговото значение и влияние върху глобалното развитие, както и върху българо-китайското партньорство?
Дун Сяодзюн: За изминалите десет години, водейки се от принципите за съвместно обсъждане, съвместно изграждане и съвместно използване, инициативата „Един пояс, един път“ се превърна в платформа за международно сътрудничество, която надхвърля географски ограничения, преодолява културни различия, отчита потребностите за развитие и е добре приета от всички страни. Доклад, основан на анализ на големи данни, и публикуван неотдавна от европейския изследователски център „Брьогел“ показва, че за последните десет години, независимо от предизвикателствата – резултат от сложни фактори като пандемията от COVID-19 и отношенията между великите сили – китайската инициатива „Един пояс, един път“ остава популярна в световен план, като особено позитивно към нея се отнасят развиващите се страни.
За изминалите десет години Китай подписа документи за сътрудничество с над 150 страни и 30 международни организации, стартира повече от 3000 съвместни проекта, които привлякоха инвестиции за близо 1 трилион долара, създадоха 420 хиляди работни места в участващите страни и помогнаха за избавяне от бедността на около 40 милиона души. Добри примери за това са развитието на Пирейското пристанище в Гърция, изграждането на високоскоростната жп линия между Джакарта и Бандунг в Индонезия и на такава между Букурещ и Белград. Железопътният пренос на товари между Китай и Европа и по морския Път на коприната се разширяват. Фондът за Пътя на коприната и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции осигуряват финансова подкрепа за икономическото и търговско сътрудничество. Съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ насърчава ефективно взаимната свързаност, дава възможност на страните и регионите в нейния обхват за по-добра интеграция в глобалната верига на доставките, в глобалната индустриална верига и веригата на стойността, като съдейства икономическата глобализация да бъде по-открита, приобщаваща, балансирана и от полза за всички.
България е важен възел от инициативата „Един пояс, един път“ в Балканския регион. След подписването на Споразумение за сътрудничество в изграждането й през 2015 г., нашите две страни разширяват непрекъснато прагматичните контакти в различни области като икономика, търговия, селско стопанство, култура и образование, задълбочават се връзките и на местно ниво, и всичко това обогатява съдържанието на стратегическото ни партньорство. Изградената от компанията „Дзинан“ (Jinan Boiler Group Co., Ltd.) централа за производство на електроенергия от биомаса с капацитет 16 мегавата бе високо оценена от българския собственик. Скоро ще започне строителството на друг проект за фотоволтаична централа от 15 мегавата с изпълнител „Пингао“ (Pinggao Group Co., Ltd.). Компанията „Хуашън“ (Anhui Huasheng New Energy Technology Co., Ltd.) подписа рамково споразумение с българските си партньори за доставка на фотоволтаични системи, с които ще бъде създаден най-големият в Европа соларен наземен парк, използващ модули за хетеропреход с капацитет 1,5 гигивата, като тази сделка е добър пример за сътрудничеството в енергетиката между Китай и България и дори за цяла Централна и Източна Европа. Електрически автобуси на „Ютун“ се движат по улиците на редица български градове. Наскоро в Панчарево проведохме Празник на драконовите лодки, на който имаше състезания, сценични представления, представяне на нематериалното културно наследство, хората можеха да опитат от нашата кухня и да си купят сувенири. В състезанието с лодки участваха 26 отбора, а събитието бе посетено от над 10 000 души, дошли дори от съседни страни. Изключително трогнати сме от интереса на хората към китайската култура и сме решени да продължим да работим за разширяване и укрепване на културния обмен.
При посещенията ми неотдавна във Враца и Ямбол, там пожелаха да бъдат открити центрове за изучаване на китайски език и това ще стане в рамките на настоящата година. Изключително радостен съм, че китайският език става все по-популярен сред българите.
Уверен съм, че с по-нататъшното задълбочаване на изграждането на инициативата „Един пояс, един път“ и на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа, повече български висококачествени земеделски продукти ще се изнасят за Китай, повече китайски туристи ще посещават „страната на розите“, ще си разменяме повече студенти и повече китайски компании в сфери като нови енергии, иновации и развитие ще идват да инвестират и правят бизнес тук.
Въпрос:Какви са според Вас най-големите предизвикателства пред инициативата „Един пояс, един път” през следващото десетилетие, и на кои приоритети следва да се обърне по-голямо внимание?
Дун Сяодзюн: Най-големите предизвикателства, с които ще се сблъска инициативата „Един пояс, един път“ в бъдеще вероятно ще са идеологически предразсъдъци. Тъй като тя вече донесе осезаеми резултати, в отговор някои западни страни преувеличават сериозно необходимостта от „намаляване на рисковете“ и се обявяват за икономическо „разделяне“ с Китай, провеждат политика на търговски протекционизъм и едностранност, разпространяват различни заблуди като например, че Китай осъществява „икономическа принуда“, че вкарва други страни в „дългови капани“, че замърсява околната среда, че използва „принудителен труд“ и практикува „неоколониализъм“.
Съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“, към което Китай се стреми, следва целите и принципите в Устава на ООН, и се основава на откритост, сътрудничество, хармония и приобщаване, то е пазарно ориентирано и изгодно за всички. В процеса на общото изграждане всички страни са равноправни участници, допринасят и се възползват от резултатите в еднаква степен. Китай е готов да споделя своя опит в развитието с други държави, но няма да се меси в техните вътрешни дела, не се стреми да изнася социалната си система и модел за развитие, и няма да ги налага на никого. При изграждането на „Един пояс, един път“ ние няма да повтаряме стария модел на геополитически игри, а се стремим към създаването на нов модел за взаимноизгодно сътрудничество. Няма да формираме тясна група, подкопаваща стабилността, а голямо семейство, в което всички съществуват заедно в хармония.
Десетата годишнина на съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ маркира изцяло ново начало. В бъдеще съвместното изграждане на инициативата ще положи ново начало в практиката на по-широко, на по-високо ниво и по-задълбочено международно сътрудничество. Китай ще продължи да работи с партньорите си, за да реализира постоянен напредък по пътя към устойчиво развитие, ще работи за това участниците в инициативата да си сътрудничат едни с други и да използват взаимно предимствата си, както и ще продължи да демонстрира отговорността си на голяма държава в името на изграждането на общност на споделена съдба за човечеството.
Въпрос: Какви са перспективите за българо-китайските отношения и сътрудничество, както и възможностите за увеличаване на китайските инвестиции в страната, в контекста на бързото навлизане и използване на съвременните технологии и модернизация?
Дун Сяодзюн: През последните години обменът между Китай и България става все по-тесен, формите на икономическо сътрудничество постоянно се обогатяват, а областите стават повече и повече, така че като цяло нашите икономически и търговски отношения демонстрират тенденция към устойчив ръст. От 2015 до 2022 г. годишният ни стокообмен се увеличи от 1,79 до 4,12 милиарда долара, което представлява ръст от 130%. На онлайн срещата между държавните ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа през февруари 2021 г. китайският председател Си Дзинпин подчерта готовността на страната ни да си сътрудничи с този регион, така че „да достигнем по-високо ниво на общо развитие и взаимна изгода, както и да работим заедно за изграждането на общност на споделена съдба за човечеството“. През следващите пет години Китай ще внесе от Централна и Източна Европа стоки за над 170 милиарда долара, поставяйки цели, насока и давайки импулс за задълбочаване на нашето сътрудничество. Смятам, че в бъдеще китайско-българското търговско и икономическо сътрудничество имат голям потенциал в следните три области:
Първата е инфраструктурната свързаност. България придава голямо значение на свързаността на пътната, железопътна и друга инфраструктура със съседните региони, а Китай има богат опит и водещи предимства в тази сфера. Китай също така проучва активно предложение на българската страна за ускоряване придвижването на регулярни карго полети. Освен това, двете страни могат да се възползват от възможностите, предлагани от бързото развитие на цифровата и зелената икономика, както и да съдействат за разработката на проекти и форми на сътрудничество в информационно-комуникационната инфраструктура, изграждането на центрове за големи данни, в екотехнологиите, новите енергии и електронната търговия.
Втората област е безпрепятствената търговия. Двете страни могат да проучат възможности за по-нататъшно улесняване на визовите ограничения, за улесняване на процедурите за издаване на визи, за удължаване срока на действие на бизнес визите, за облекчаване на условията за логистика и митническо оформление, както и да създадат по-благоприятни условия за взаимни инвестиции и търговско сътрудничество. Същевременно, надявам се българският бизнес да се възползва по-добре от платформи като Международното изложение за внос в Китай и Изложението на Китай и страните от Централна и Източна Европа, за да разширява износа на свои известни и висококачествени продукти за китайския пазар.
Третата област е кредитирането. Двете страни могат да подобрят сътрудничеството си във финансовия сектор, използвайки в пълнота предимствата на относително развитата банкова система в България, могат да проучат възможности за създаване на по-гъвкав и прагматичен модел за инвестиции и финансиране, за преодоляване на слабостите при кредитиране на мащабни инфраструктурни проекти и да подкрепят сътрудничеството в големи проекти като пристанища, железопътна, пътна инфраструктура и летища.
Разбира се, необходимо условие за постигането на тези цели е подобряване на политическата комуникация. Надявам се, че двете страни ще задълбочат още повече консенсуса, ще съгласуват по-добре стратегиите и планирането си на правителствено ниво, ще задействат в пълнота механизмите за консултации като Съвместната комисия за българо-китайско икономическо сътрудничество, както и на ниво асоциации и организации, така че да създадем благоприятна среда за двустранните инвестиции и търговия. Вярвам, че с общите усилия на нашите страни, икономическото и търговско сътрудничество между Китай и България ще продължи да се развива активно, ще повишим и подобрим, както и ще внесем повече съдържание на нашето стратегическо партньорство.