Проф. Андрей Чорбанов е заместник-председател на 49-то Народно събрание на Република България от партия „Има такъв народ”. Той е един от най-известните български имунолози, ръководител на Департамента по имунология в Института по микробиология към БАН. Член е на Комисията по здравеопазване към НС.
Специално за КМГ проф. Чорбанов бе любезен да отговори на няколко въпроса, свързани с културните събития, представени в България по повод „Лято с китайската култура”, както и да изрази мнението си за превенцията и борбата с пандемията от COVID-19 в световен мащаб, а също и за състоянието и перспективите на българо-китайските отношения.
Въпрос: Проф. Чорбанов, Вие участвахте в някои от събитията, организирани от посолството на КНР в България, под мотото „Лято с китайската култура” – и по-специално, бяхте свидетел на инициативите, свързани с Фестивала на драконовите лодки. Кажете ни моля, какво е Вашето впечатление и как такива събития помагат за запознаване на българската общественост с китайската култура и изкуство?
Проф. Чорбанов: Китай е страна с хилядолетна култура, с многообразие на традициите в различните региони. Самият аз съм бил в Китай и съм свидетел на разнообразни традиционни мероприятия, така че, според мен е интересно за хората в цяла Европа, а не само в България, да имат повече контакти с китайската култура, защото такива контакти с традициите на Китай дават възможност в много по-голяма степен да разберем манталитета на тази страна и на хората, които живеят там.
Все повече хора трябва да знаят, че Китай има традиции, които датират наистина от хилядолетия и които са преминали през много „перипетии”, за да се запазят до наши дни, и е хубаво тези традиции да бъдат представени пред повече хора.
Въпрос: Като зам.председател на Народното събрание на Република България, моля да коментирате как виждате Вие развитието на българо-китайските отношения в момента и какви са според Вас перспективите им?
Проф. Чорбанов: Действително, в чисто политически план отношенията между двете страни не са много активни в момента, но в икономически план, те са доста активни. Изключително много фирми в България работят с китайските си колеги, изключително много стоки се внасят в България от Китай и се търсят от хората. Така че – на ниво икономика, връзките са доста по-активни и работещи. Достатъчно е човек само да се огледа, за да види колко много китайски стоки присъстват на нашия пазар - и като компоненти за индустрията, и като стоки директно за потребителите. Ще дам за пример с фармацевтичната индустрия у нас – тя работи с много апарати и машини, които са китайско производство. Докато чисто политически, като че ли все още Европа търси пътя, чрез който да контактува с Китай. Не искам да навлизам в детайли доколко противопоставянето между САЩ и Китай прави така, че много европейски страни да не знаят точно в каква степен да проявят активност в политическите си отношения с Китай, и доколко това може да бъде от полза. Според мен, конфронтацията трябва да бъде сведена до минимум и да бъде обект, по–скоро на чисто икономически отношения, отколкото да ескалира под каквато и да било форма.
Именно затова добрите отношения – включително и на парламентарно ниво, могат да бъдат само от полза!
Въпрос: Като известен професор-имунолог, моля кажете ни как според Вас Китай, България, пък и светът като цяло, се справиха с пандемията от COVID-19?
Проф. Чорбанов: Тук бих бил малко критичен – смятам, че никоя страна в света не успя да се справи достатъчно добре с пандемията, и особено с нейната превенция. България, в която имахме един от най-либералните режими като ограничения и като задължителна ваксинация, премина през пандемията по същото време, през което минаха и държави, в които беше въведен пълен „локдаун”, и 100% ваксиниране на населението!
Така че – това, което трябва да си научим като урок – и Китай, и САЩ, и ние, и много други страни – е че, бъдещето ще ни поднася все по-нови и нови предизвикателства, като непознати вируси и пандемии, с които ще трябва да се справяме и затова трябва да се научим как да реагираме адекватно!
За мен е важно да коментирам това, защото като професионалист в тази сфера, аз гледам на нещата не толкова политически, колкото от чисто професионално ниво.