От древни времена до наши дни, гъстата коса винаги е била символ на красота както за мъжете, така и за жените. Хората днес са свикнали да почистват косата си с различни химически шампоани, но те се появяват за първи път едва преди стотина години. Как тогава в древността хората са почиствали косата си?
В древната китайска философска книга „Книга на синовното уважение“ има поговорка: „Тялото, косата и кожата са символ на родителите и не смейте да ги наранявате.“ Затова в древен Китай и мъжете, и жените са имали дълги коси. Въпреки че дългите коси наистина придават по-красив и изтънчен вид, те много лесно прикриват мръсотията, затова редовното почистване на косата се превръща в трудна задача. В книгата „Джоу Ли" (колекция от традиционни обществени обичаи и порядки) е записано, че човек трябва да мие косата си веднъж на три дни и да се къпе веднъж на пет дни.
Въпреки че китайският етикет учи хората често да мият косата си, в древни времена, когато все пак не е имало такова изобилие от ресурси, е съвсем трудно за обикновените хора да мият косата си редовно. За да предотвратят замърсяването на косата, хората прибирали косите си в различни стилове. Въпреки всичко косата неизбежно все пак се измърсява. За да почистят косата си бил изобретен традиционният китайски гребен „бидзъ“. Неговата форма е много подобна на днешните гребени за ресане, но разстоянието е много по-тясно и само няколко кичура коса могат да преминат между два зъба. Въпреки че „бидзъ“ все пак премахва голяма част от мръсотията от косата, тя все пак трябва да се измие, за да се постигне много чист ефект. С опита, натрупан през годините, хората постепенно открили разнообразие от естествени шампоани. Най-популярен начин за почистване на дълга коса е оризовата вода.
Водата, която остава след измиването на ориза, е най-ранният „шампоан“. Тъй като ферментиралата оризова вода е слабо киселинна, което не само не дразни скалпа, но и изглажда косата. Освен това оризовата вода също така е богата на хранителни вещества като витамин B и аминокиселини, които могат да насърчат производството на меланин в пигментните клетки.
В допълнение към оризовата вода, в древността са използвали и растителна пепел за измиване на косите си. Растителната пепел е пепелта след изгаряне на дърва и слама за огрев. Тъй като растителната пепел съдържа алкален калиев карбонат, тя може да реагира с мазнините в косата. Нейното действие е подобно на активен въглен, който може да абсорбира мръсотия. От друга страна, растителната пепел е твърде алкална - въпреки че може да премахне мазнините от косата, тя не е много полезна за кожата на главата и води до изсушаване.