Блинкън, държавен секретар на САЩ, е в Китай на двудневно посещение. Много усилия се положиха, главно от американска страна, за тази среща и то в период на засилено напрежение между двете големи геополитически сили. Светът проследи с повече от повишено внимание срещите в Пекин. Особено във връзка с вероятността за разговор на Блинкън със Си Дзинпин. До последния възможен момент нямаше съобщение за среща лице в лице. Публично бе обявена от американска страна 30 минути преди приемането на Блинкън от Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин. Продължила е от 16.34ч местно време до 17.09ч. Изрично подчертано от служители в Пекин. Както се казва – знаци за ориентировка. Определено тази последна среща е от ключово значение за самото посещение на Блинкън, защото ако не се бе случила, Вашингтон по всяка вероятност щеше да го приеме едва ли не като провокация. Но това не е в стила на нравите и политиките на Поднебесната. Достатъчни са сигналите. А те започнаха от самото пристигане на Блинкън в Пекин. Посрещнат е без червен килим, без официално посрещане. На летището е бил само зам.министър на външните работи, Ян Тао, отговарящ по въпросите за Северна Америка и Океания в МВнР на Китай и посланика на САЩ в Пекин, Никълъс Бърнс.
Следва среща с Цин Ган, външен министър, в Държавния дом за гости „Дяоютай”. Ръкостискане, но не и съобщение за пресата. Блинкън вече бе обявил, че „цел на посещението е да се управляват отговорно отношенията между двете страни и да се избегнат грешни изчисления”. Срещата между двете делегации е продължила 5 часа и 30 минути. После е имало работна вечеря. Блинкън е най-високопоставеното длъжностно лице, което посещава Пекин поне от 5 години. Не се акцентира, но подготовка за среща Джо Байдън/Си Дзинпин няма как да не е тема за обсъждане. Важно е в период на започване на предизборната кампания за президент в САЩ. Определено ще има дивиденти за Байдън като инициатор за външна политика чрез дипломатически средства.
В изявление на китайското МВнР се казва, че Цин Ган е изтъкнал, че „отношенията Китай/САЩ са в най-лошия момент от установяване на дипломатическите отношения и тази ситуация не съответства на интересите на двата народа и на очакванията на международната общност”. Китай многократно е заявявал, че разглежда отношенията със САЩ в рамките на принципите на взаимно уважение , мирно съжителство и взаимноизгодно сътрудничество, изложени от Си Дзинпин”. Според Цин Ган това трябва да е „общия дух и червена линия на отношенията”. Той вече има покана за посещение във Вашингтон. Но е подчертал категорично, че „тайванският въпрос е основният интерес на Китай, най-важния въпрос и най-очевидния риск в китайско-американските отношения”. Затова призовава „американската страна да се придържа към принципа за единен Китай, да спазва задълженията си по трите съвместни декларации, които са в основата на дипломатическите отношения и да спазва ангажиментите си”.
За Блинкън е важно да се демонстрира преосмислянето на американската политика към Китай и затова е подчертал значението на поддържане на отворени канали за комуникация и дипломация в различни проблемни области, за да се избегнат рисковете от „погрешни схващания и изчисления”. Почти като налаганата от Кисинджър при управлението на президента Никсън политика по отношение на Китай. Политика, която всъщност целеше разкол в отношенията Москва/ Пекин. Морковчето бе възможността за икономическо развитие и достъп до американските пазари. Успешно, между другото, защото Китай добре се възползва от тази стратегия на Вашингтон. Сега страните потвърждават позициите си по проблемните области и едва ли са постигнали пълен компромис. Но потвърждението за продължаване на диалога дава надежда за различен свят.
Веднага след срещите на Блинкън в Пекин Вашингтон обявява, че е постигнато съгласие Китай да не предоставя оръжия за Русия и да не я подпомага при осъществяването на нейната СВО в Украйна. Всъщност това ли е била основната цел на посещението на Блинкън? Смяташе се, че посещението по-скоро е с „проучвателен характер” за Вашингтон, защото се осъществява в сложен период на отношения. Особено след свалянето на онзи китайски балон в САЩ, който за американците е бил „шпионски”, а за китайските е бил балон с научна цел за проучване на климата. Не се очакваха вдъхновяващи резултати от посещението на Блинкън в Китай, но оценки като „конструктивни и полезни разговори”, както пишат в Пекин, за Белия дом са достатъчни като положителни констатации. Разговорът с висшия дипломат на Китай Уан И, ръководител на Бюрото на Централната комисия по външни работи на ККП също е с цел „предприетите в последните месеци стъпки за възстановяване на дипломатическите комуникации след кризата с балона да имат напредък”. Но остава съмнение, че съществуващите проблеми, като |Тайван, например, продължават да не са решени и не може да се скрие, че взаимното недоверие продължава. Въпреки добрите думи, които са разменени. Обвинения като „създадена китайска разузнавателна станция в Куба”, откритото признаване, че съществува прелюдия към „новата студена война” между САЩ и Китай, представянето на САЩ като „император на световния ред” и възприемането на Китай като единствена заплаха за американската позиция на хегемон са онези препъни камъчета, които трудно могат да представят отношенията като безпроблемни. Китай все още не е отправил покана за посещение на министъра на отбраната на САЩ, Остин, в Пекин, въпреки открито изявеното от него желание. Остин казва, че ”в някакъв момент ще намерим начин да се срещнем, но все още не сме стигнали дотам”. Иначе в Шангри-Ла в Сингапур Остин е разменил любезности с китайския си колега, но без дискусии по същество. Продължаващите и при Байдън „търговски войни с Китай”, наследени от Тръмп, също допринасят за недоверието и бавните стъпки един към друг на тези мощни държави. Въпреки оптимизма след посещението на Блинкън. Все пак изразът на лицето му при всички срещи в Пекин говори повече от анализите на редица коментатори. Разликата в начина на посрещане и размяната на слова между Си Дзинпин и личности като Бил Гейтс или Илон Мъск, които също посетиха Китай, е повече от красноречив. Топли срещи, които разгневиха т.н. антикитайска партия в САЩ. Си Дзинпин описва Гейтс като „стар приятел, който е допринесъл за развитието на Китай”. Но прави впечатление, че при тези срещи Си Дзинпин се е обърнал към американския народ, вместо към администрацията на Байдън. Безспорно отново сигнално.
През септември в Индия ще се проведе „Среща на върха на Г-20, последвана от „Среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество”, АТИС, в Сан Франциско през ноември. Затова се смята, че пътуването на Блинкън е от решаващо значение за улесняване на среща на високо равнище „лице в лице” между Байдън и Си Дзинпин на тези срещи на високо равнище. Там сигурно ще стане въпрос и за изграждане на офис на НАТО в Токио, Япония, което Китай няма как да не възприема за заплаха в Азиатско-Тихоокеанския регион и пряка намеса в територии, които са от значение за сигурността на Поднебесната.
Както се вижда, турбулентен период в геополитиката и много променливи позиции на играчите. Важното е да се разчитат правилно сигналите и да не се бърза с изводи, които по-често отговарят на желанието, а не на действителното положение. Що се отнася до политиката към Русия, това е работа на Пекин и Москва, а не изводи от посещение на държавен секретар. Дори и той да е Блинкън. Какво ще реши Пекин, той ще подаде съответните знаци. Другото президентът Си Дзинпин вече го обяви.