„Младите хора имат иновативно разбиране и широк мироглед относно опазването на нематериалното културно наследство. Така те насърчават новото развитие в тази сфера.“ Това твърди етнологът Лиу Куейли. Как да интегрираме традициите с нововъведенията и да съхраним за поколенията скъпоценните умения е общо предизвикателство. Планът на китайското правителство за оказване на помощ на младите наследници на нематериалното културно наследство е една от новите мерки на Китайската асоциация за защита на нематериалното културно наследство. Директорът ѝ Уан Сяофън каза, че това демонстрира желанието за подготовка и обучение на млади майстори. Според него главната му задача е да се защити нематериалното наследство и да се привлече вниманието на младите хора. Това са изключително важни теми, подчерта Уан Сяофън.
На 6 юни Китайската асоциация за защита на нематериалното културно наследство и отделът за култура и туризъм на провинция Шанси заедно организираха редица мероприятия, чиято цел бе да се популяризира културното и природно богатство.
Първите 20, включили се в плана за обучение на млади майстори, демонстрираха своите умения. Чън Гън например показа своите изделия, в които съчетава традиционните умения за изработка на порцелан със свои нововъдения. Джан Дзю`юе е млад майстор, който се е посветил на бродерията на етноса Цян. Той е създала редица изящни носии и продължава сътрудничеството с университетската лаборатория с проекти за съживяването и обновяването на този древен занаят с помощта на новите технологии.
Тази първа група млади майстори, избрани да участват в националния план, са гимназисти, бакалаври, магистри и дори докторанти. Тан Джунжън се занимава с изработката на син порцелан. Той е завършил Китайската академията на изкуствата. Освен заниманията с този занаят, Тан Джунжън продължава образованието си, за да усъвършенства знанията си. Непрекъснатият стремеж на младите китайци към трупане на умения и знания им дава възможност да съчетаят теорията с практиката. Така традициите не само се съхраняват за следващите поколения, но и се обновяват постепенно.
Някои от младите наследници имат и свои ученици, откриват свои фабрики и музеи, за да помогнат за развитието на селските райони. Сюн Янлин, която участва в проект за бродерията на мандужрския етнос, е обучила над 17 000 души през последните 20 години, с което е помогнала на близо 100 000 души да намерят работа. Дин Лан`ин се занимава с изработката на традиционните носии на етноса И. Тя е концентрирала усилията си върху селските райони, помагайки на местните жители с увреждания да намерят работа в най-близката им работилница и да си осигурят стабилни доходи.
В същото време обаче младите наследници са изправени пред редица трудности, например слабата информираност за съответните марки, липсата на достатъчно събития за популяризирането им, както и на опит в рекламата и мениджмънта. "Въпреки добрите умения и иновациите, нямаме достатъчно опит в рекламата и това ни ограничава много. Ако няма добра реклама, е по-трудно да привлечем младите хора“, обяснява Лин Линсян, майстор на сребърни бижута на етноса Шъ. Ли Дзянпин поддържа семейната традиция в производството на калиграфски камък за размиването на мастило. Той заяви, че наследяването на традиционните умения трябва също да разрешава предварително проблема с ежедневните доходи. Според него занаятчийските изделия могат да бъдат разделени в три групи – специално изработени за изложби, бутикови и такива, които се продават на обикновените хора.
Според Лиу Куейли не е достатъчно да се обучат млади майстори. „Ако няма пазар и адаптиране към съвременните условия на живот, нематериалното наследство няма да просъществува дълго време“, уверен е той. Лиу Куейли добавя, че трябва да се разбере важната роля на обществото като най-важната сила за опазването на нематериалното наследство. Наследниците трябва да адаптират своите творения според променящите се нужди на потребителите. Националният план предвижда онлайн и присъствено обучение, семинари, практика, пазарна помощ и популяризирането на младите занаятчии.